Деяния 25 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Апостол Павел пред управителя Фест

1 А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим. 2 Тогава първосвещеникът* и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха 3 да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя. (Д А 23:12) 4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там. 5 „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“ 6 И след като прекара при тях над десет дена^[1], Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел. 7 Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат. (Д А 24:13) 8 А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“ (Д А 24:10) 9 Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“ (Д А 24:27) 10 Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш. 11 Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“ (Д А 26:32; Д А 28:19) 12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“

Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника

13 След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест. 14 Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови. (Д А 24:1; Д А 25:2) 15 Когато първосвещениците* и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден. 16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението. 17 И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека. (Д А 25:7) 18 Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах. (Д А 18:14; Д А 23:29) 19 Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. 20 Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това. 21 Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“ (Д А 25:11) 22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“ 23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците* и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел. 24 Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. (Д А 21:36; Д А 22:22) 25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там. (Д А 23:29) 26 За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша. 27 Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“

Верен

1 А Фест, като дойде в областта, след три дни се изкачи от Кесария в Ерусалим. 2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел, 3 като търсеха собствената си изгода против него, да изпрати да го доведат в Ерусалим, като поставяха засада, за да го убият по пътя. 4 Но Фест отговори, че Павел трябва да се пази под стража в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там. 5 Затова, каза той, нека влиятелните между вас слязат с мен и ако има нещо лошо в този човек, нека го обвинят. 6 И когато прекара между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел. 7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат, 8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора съм извършил някакво престъпление. 9 Но Фест, понеже искаше да угоди на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да се изкачиш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мен? 10 А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш. 11 Защото, ако съм злодей и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде на тях. Отнасям се до императора!^[1] 12 Тогава Фест, след като обсъди въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до императора – при императора ще отидеш. 13 А след няколко дни цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест. 14 И като престояха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови, 15 за когото подадоха жалба главните свещеници и юдейските старейшини, когато бях в Ерусалим, и искаха да го осъдя. 16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението. 17 И така, когато те се събраха тук, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. 18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах, 19 а имаха против него спорове за техните си вярвания и за някой си Иисус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив. 20 И понеже аз не бях сигурен как да разследвам тези въпроси, попитах дали иска да отиде в Ерусалим и там да се съди за това. 21 Но понеже Павел пожела да бъде оставен на решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при императора. 22 Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мен да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш. 23 На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел. 24 Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички вие, които присъствате тук с нас, ето човекът, за когото цялото юдейско множество ми представи жалба – и в Ерусалим, и тук – като крещяха, че той не трябва повече да живее. 25 Но аз намерих, че не е сторил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя^[2]. 26 А за него нямам нищо сигурно да пиша на господаря си, затова го изведох пред вас, и особено пред теб, царю Агрипа, така че след разследването да имам какво да пиша. 27 Защото ми се вижда неразумно да изпращам затворник, без да излагам обвиненията срещу него.