Деяния 21

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Пътуване към Йерусалим

1 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 

3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 

4 Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. (Д А 21:11) 

5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 

6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 

7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 

8 На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. (Д А 6:5; Д А 8:5) 

9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 

10 Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. (Д А 11:27) 

11 Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ (Д А 9:16; Д А 20:22) 

12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 

13 Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ (Лк 22:33) 

14 И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“ (Мт 6:10; Мт 26:42; Лк 22:42) 

15 След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. 

16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем. 

Апостол Павел при Яков

17 Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. 

18 На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери. 

19 Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение. (Д А 10:45; Д А 14:27; Д А 15:4; Д А 15:12) 

20 А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона. 

21 А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите. 

22 И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. 

23 Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет. 

24 Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш. (Чис 6:18; Д А 18:18) 

25 А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“ (Д А 15:19) 

26 Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение. 

Залавяне на апостол Павел

27 Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха (Д А 6:9; Д А 18:13; Д А 21:21; Д А 24:5; Д А 24:18; Д А 25:8) 

28 с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“ (Ез 44:7) 

29 Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. (Д А 20:4) 

30 Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени. 

31 И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал. (Д А 23:27; Д А 26:21) 

32 Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 

33 Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“ (Д А 20:23; Д А 21:11) 

34 Едни от народа крещяха едно, други – друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана. (Д А 22:24; Д А 22:30; Д А 23:28) 

35 А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците. 

36 Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“ (Лк 23:18; Йн 19:15; Д А 22:22; Д А 25:24) 

37 Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки? 

38 Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“ 

39 Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“ (Д А 22:3; Д А 23:34) 

40 А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече: 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 21

Верен

от Veren

1 А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара. 

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме. 

3 И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари. 

4 И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим. 

5 И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха, докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме. 

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си. 

7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 

8 А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него. 

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 

10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. 

11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 

12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим. 

13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус! 

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля. 

15 И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим. 

16 С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем. 

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост. 

18 И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини. 

19 И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 

20 А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. 

21 А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите. 

22 И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл. 

23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек; 

24 вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона. 

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство. 

26 Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях. 

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха: 

28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. 

29 Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 

30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени. 

31 И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен. 

32 И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. 

33 Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две веригист. 11;, и разпитваше кой е той и какво е направил. 

34 А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта. 

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата, 

36 защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го! 

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки? 

38 Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници? 

39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. 

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки: 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.