1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника* Ирод, и Савел.2Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ (Д А 9:15; Д А 14:26)3Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха. (Д А 6:6)
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър.5Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник.6След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус.7Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово.8А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата.9Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед10и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? (Пр 10:9)11И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач.12Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
Проповед в Антиохия Писидийска
13Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Д А 12:25; Д А 15:38)14Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.15След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“16Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте!17Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. (Изх 1:7; Изх 12:51)18Около четиридесет години ги храни в пустинята (Чис 14:33; Вт 1:31)19и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. (Вт 7:1)20А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. (Съд 2:16; 1 Цар 3:20)21После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 10:21)22А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: ‘Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.’ (1 Цар 13:14; 1 Цар 16:12; Пс 89:21)23От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. (Ер 23:5; Лк 2:4)24А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение* на целия израилски народ. (Лк 3:3; Д А 10:37; Д А 19:4)25И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: ‘За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете’. (Лк 3:15; Йн 1:20)26Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. (Д А 10:35)27Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота.28И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. (Лк 23:13; Д А 3:13)29А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. (Лк 23:26)30Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Д А 1:3; Д А 10:41; 1 Кор 15:5)31В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Д А 2:32)32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците,33Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: ‘Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.’ (Пс 2:7; Евр 1:5; Евр 5:5)34А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: ‘Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.’ (Ис 55:3)35Затова и на друго място казва: ‘Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.’ (Пс 16:10; Д А 2:27)36Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. (Д А 2:29)37Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита.38И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. (Рим 3:28; Гал 2:16)39И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон.40Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:41‘Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже’.“ (Ав 1:5)42На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща.43А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити* тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат.44Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово.45Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули. (Д А 5:17; Д А 17:5)46Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. (Д А 3:26; Д А 15:7; Д А 18:6; Рим 11:11)47Защото Господ тъй ни заповяда: ‘Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя’.“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Д А 9:15; Д А 22:21; Гал 1:16)48Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот.49А учението на Господа се разпространяваше по цялата област.50Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели.51Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Лк 9:5; Лк 10:11)52А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
Деяния 13
Верен
1А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.2И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.3Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.4И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник[1].6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,7който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него10и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?11И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.13А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата[2] и седнаха.15И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.16Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.17Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.18И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.19И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.20След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.21После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.22И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля[3].“23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.25И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.26Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасениест. 46;.27Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.28И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.29И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите.31И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.32И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,33че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“35Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“36Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля[4], заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.37А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете;39и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.40Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:41„Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“42Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.44На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.45Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.46Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово[5]; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.47Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“48И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.49И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.50Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.52А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.