Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона
1Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко.2Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време.3Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света[1].4Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона,5за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени. (Гал 3:26)6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва*! Отче!“ (Рим 8:15)7Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос[2].
Безпокойството на апостол Павел за галатяните
8Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове. (1 Кор 12:2; 1 Сол 1:9; 1 Сол 4:5)9Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите?10Почитате дни и месеци, времена и години. (Кол 2:16)11Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. (Фил 2:16; 1 Сол 3:5)12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте. (1 Кор 4:16; 1 Кор 11:1)13Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест.14И въпреки това мое[3] телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос. (Мт 10:40)15Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете.16Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината?17Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях. (Гал 1:7)18Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас.19Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос. (1 Кор 4:14; 1 Сол 2:7)20Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
Агар и Сарра – символи на двата завета
21Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона?22Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. (Бит 16:15; Бит 21:2)23Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание. (Бит 17:16; Рим 9:7)24Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар,25понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си.26А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни[4].27Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“ (Ис 54:1)28Ние[5] пък, братя, сме[6] като Исаак – деца на обещание.29Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега.30А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната. (Бит 21:9)31Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Галатяни 4
Верен
1Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко,2а е под настойници и управители до назначения от бащата срок.3Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните неща[1] на света;4но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона,5за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.6И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!7Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.8Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по природа не са богове;9а сега, като познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново назад към слабите и безпомощни първоначални неща, на които отново желаете да робувате?10Вие наблюдавате дните, месеците, времената и годините.11Боя се за вас, да не би да съм се трудил сред вас напразно.12Моля ви, братя, бъдете като мен, защото и аз съм като вас. Не сте ми сторили никаква неправда.13Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост;14и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Иисус.15Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали.16И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?17Тези учители са ревностни за вас, но не по добър начин – те желаят да ви отлъчат от нас, за да сте ревностни за тях.18Но добре е да сте ревностни за това, което е добро, и то винаги, а не само когато аз се намирам между вас.19Дечица мои, за които пак съм в родилни мъки, докато се изобрази Христос във вас,20желал бих да съм сега при вас и да променя тона си, защото съм в недоумение за вас.21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?22Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната;23но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание.24И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар;25и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си;26а горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас.27Защото е писано: „Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки; защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.“28Но ние, братя, сме като Исаак деца по обещание[2].29Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.30Обаче какво казва Писанието? „Изпъдѝ слугинята и сина ѝ, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“31И така, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.