1Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да навлезеш и да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,2а също народ многоброен и едър – синовете на Енак, за които знаеш и си чувал да казват: „Кой може да устои пред Енаковите синове?“ (Чис 13:33)3Но сега знай, че Господ, твоят Бог, върви пред тебе като огън всепоглъщащ. Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе и ти ще ги прогониш, и скоро ще ги погубиш, както Господ ти каза.4И когато Господ, твоят Бог, ги прогони пред тебе, не си казвай: „Заради моята праведност ме доведе Господ да завладея тази страна“, понеже заради безчестието на тези народи Господ ги прогонва пред тебе. (Вт 8:17; Съд 7:2)5Не заради своята праведност и чистото си сърце идваш да завладееш страната им, а заради безчестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе, за да изпълни думата, с която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков. (Вт 18:12)6И така, знай, че не заради твоята праведност Господ, твоят Бог, ти дава да завладееш тази хубава страна. Защото вие сте твърдоглав народ!7Помни и не забравяй колко си гневил Господа, своя Бог, в пустинята – от деня, когато излязохте от египетската страна, докато стигнахте на това място, вие се противихте на Господа! (Изх 32:1)8И на Хорив предизвикахте Господния гняв и Господ в гнева Си щеше да ви изтреби.9Тогава аз възлязох на планината, за да приема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас. На планината прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи и нито ядох, нито пих. (Изх 24:12)10И Господ ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст, а на тях – всички думи, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня, в деня на събранието.11Така след четиридесет дена и четиридесет нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета. (Изх 31:18)12И Господ ми каза: „Стани, слез бързо оттук! Защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах. Направиха си излят идол.“13И отново Господ ми каза: „Видях този народ, това е твърдоглав народ. (Вт 31:27; Вар 2:30)14Остави ме да ги изтребя и да излича името им под небето! А от теб ще създам народ, по-силен и по-голям от тях.“15Тогава се обърнах и слязох от планината. А планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в ръцете ми.16Погледнах и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, своя Бог; бяхте си направили излят телец и бързо се бяхте отклонили от пътя, който Господ ви беше заповядал.17Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви.18После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте.19Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша.20И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон.21А греха, който вие сторихте – телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.22Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа. (Изх 17:1; Чис 11:1; Чис 11:34)23И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му. (Чис 13:25; Вт 1:21; Евр 3:16)24Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.25И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби.26Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка. (Изх 32:11)27Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му,28за да не кажат в страната, от която ни изведе: „Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята“;29а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“
Второзаконие 9
Верен
от Veren1Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от теб, градове големи и укрепени до небето,2народ голям и висок, синовете на енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред синовете на Енак?3Знай тогава днес, че ГОСПОД, твоят Бог, е, който преминава пред теб като пояждащ огън. Той ще ги изтреби и ще ги подчини пред теб; и ти ще ги изгониш и ще ги погубиш бързо, така както ГОСПОД ти каза.4Да не кажеш в сърцето си, след като ГОСПОД, твоят Бог, ги изгони пред теб, като речеш: Заради моята правда ГОСПОД ме въведе да притежавам тази земя! – защото заради безбожието на тези народи ГОСПОД ги изгонва отпред теб.5Нито заради своята правда, нито заради правотата на своето сърце влизаш да завладееш земята им, а заради безбожието на тези народи ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва отпред теб и за да утвърди думата, с която ГОСПОД се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.6И така, знай, че не заради твоята правда ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш тази добра земя, защото сте коравовратен народ[1].7Помни, не забравяй как си разгневявал ГОСПОДА, своя Бог, в пустинята! От деня, когато излезе от египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.8Също и на Хорив разгневихте ГОСПОДА и ГОСПОД толкова ви се разгневи, че щеше да ви изтреби[2].9Когато се изкачих на планината, за да получа каменните плочи, плочите на завета, който ГОСПОД направи с вас, тогава престоях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи; нито ядох хляб, нито пих вода.10И ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст; и на тях бяха всичките думи, които ГОСПОД ви беше изговорил на планината отсред огъня в деня на събранието.11И в края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.12И ГОСПОД ми каза: Стани, слез бързо оттук, защото твоят народ, който ти изведе от Египет[3], се поквари. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах, направиха си излян идол.13И ГОСПОД ми говори и каза: Видях този народ, и ето, той е коравовратен народ.14Остави Ме да ги изтребя и да излича името им под небето, а от теб ще направя народ по-силен и по-голям от тях.15И аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.16И погледнах, и ето, вие бяхте съгрешили против ГОСПОДА, своя Бог, бяхте си направили изляно теле, бързо бяхте се отклонили от пътя, който ГОСПОД ви беше заповядал.17Тогава взех двете плочи и ги хвърлих от двете си ръце, и ги строших пред очите ви.18И паднах пред ГОСПОДА като първия път – четиридесет дни и четиридесет нощи – не ядох хляб и не пих вода заради целия грях, който извършихте, като правихте зло пред очите на ГОСПОДА, за да Го раздразните;19защото се уплаших от гнева и яростта, с които ГОСПОД ви се беше разгневил, за да ви изтреби[4]. Но и този път ГОСПОД ме послуша.20И ГОСПОД се разгневи много на Аарон и щеше да го погуби; и в онова време аз се помолих и за Аарон.21И взех греха ви – телето, което бяхте направили – и го изгорих с огън, и го счуках, и го стрих на дребно, докато стана ситно като прах, и хвърлих праха му в потока, който слизаше от планината.22Също и в Тавера, и в Маса, и в Киврот-Атаава вие разгневявахте ГОСПОДА.23И когато ГОСПОД ви изпрати от Кадис-Варни и каза: Изкачете се и завладейте земята, която ви дадох! – тогава вие не се покорихте на заповедта на ГОСПОДА, своя Бог, и не Му повярвахте, и не послушахте гласа Му.24От деня, от който ви познавам, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.25Така аз паднах пред ГОСПОДА през четиридесетте дни и четиридесетте нощи, през които бях паднал пред Него, защото ГОСПОД беше казал, че ще ви изтреби.26И се помолих на ГОСПОДА и казах: Господи БОЖЕ, не погубвай народа Си и наследството Си, което си изкупил чрез величието Си и което си извел от Египет с мощна ръка[5]!27Спомни си слугите Си Авраам, Исаак и Яков; не гледай на упорството на този народ, нито на безбожието им, нито на греха им,28за да не каже земята, от която ни изведе: Понеже ГОСПОД не можа да ги заведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги убие в пустинята.29А те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си мощ и с издигнатата Си мишца[6].