1„Слушай, небе, аз ще говоря; и нека чуе земята моите думи.2Да се разлее като дъжд учението ми, да бликнат като роса словата ми, като ситен дъждец по злакове, като из ведро да вали по тревите!3Името на Господа ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!4Той е твърдината! Делата Му са съвършени, всичките Му пътища са праведни! Бог е верен и няма неправда у Него. Той е справедлив и истинен!5Но децата Му извършиха светотатство пред Него – твърдоглаво и покварено потомство!6Така ли въздаваш благодарност на Господа, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил, Който те е създал и утвърдил?7Спомни си отдавна минали дни, помисли за годините на толкова поколения. Попитай своя баща – и той ще ти каже, старците си – и те ще ти дадат отговор.8Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разселваше потомците на Адам, постави граници между народите според броя на Израилевите синове;9защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий.10Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си.11Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си,12така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог.13Той го издигна на хълмиста земя, нахрани го с плодове от полето, накърми го с мед от камъка и с елей от скала като кремък;14и с краве масло, и с овче мляко; с тлъстина от агнета, от васански овни и от козли, с най-отбрана пшеница; ти пи и вино – кръвта на лозата.15И се охрани Израил и стана твърдоглав; затлъстя, надебеля и се угои. Тогава изостави Бога, Който го създаде, презря Твърдината на спасението си.16С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха.17Принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали.18Твърдината, Която те роди, ти изостави и забрави Бога, Който те е създал.19Господ видя това и в гнева Си отхвърли Своите синове и дъщери;20и рече: ‘Ще скрия лицето Си от тях и ще видя края, който ги очаква; защото те са покварено поколение, деца, в които няма вярност.21Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог, с мерзостите си Ме оскърбиха; затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ – с неразбран народ ще ги оскърбя.22Защото огън пламна от ноздрите Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; той ще погълне земята и плодовете ѝ, ще разтопи основите на планините.23Ще стоваря върху тях беди и ще ги обсипя със стрелите Си.24Силите им ще сломи гладът, ще бъдат покосени от треска и от страшна напаст; ще ги хвърля срещу зъбите на хищници и срещу отровата на земните влечуги.25На улицата – меч, а в домовете ужас ще погубва техните деца, младежа и девицата, кърмачето и стареца.26Дори бих казал: ще ги разпръсна и ще излича спомена за тях сред хората,27ако не се безпокоях от неприятелската злост – да не би враговете им да си въобразят и да рекат: «Нашата ръка е могъща, а не Господ стори всичко това!»28Защото те са народ неразумен и нямат разсъдък.29О, да бяха разумни да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!30Как би могъл един да прогони хиляда, а двама да обърнат десет хиляди в бягство, ако Твърдината им не би ги предала и Господ не би ги изоставил!31Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина; враговете ни нека сами да отсъдят това!32Защото тяхното лозе е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, това са гроздове горчиви.33Виното им е змийска отрова, гибелна отрова на пепелянка.34Нима това не е скрито у Мене, запечатано в съкровищницата Ми35до деня на възмездието и отплатата, когато се подхлъзне кракът им? Защото е близо денят на тяхната гибел, скоро ще видят своята участ.36Господ ще съди Своя народ и ще се смили над слугите Си, когато види, че силата ги е напуснала и не е останал никой, било роб или свободен.37И тогава ще попита: «Къде са боговете им, твърдината, която им беше упование?»38Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!39Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог! Аз погубвам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.40Ето издигам десницата Си към небето и заявявам: «Жив съм за вечни времена!»41Когато блесне острият Ми меч, за да въздава съд ръката Ми, ще отмъстя на враговете Си и ще дам отплата на ненавистниците Си.42Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.’43Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии! Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си, ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“44Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен.45И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил,46той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон.47Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“
Господ призовава Мойсей на планина Нево
48И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей:49„Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове! (Чис 27:12; Вт 3:27; Вт 34:1)50Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си;51защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове. (Чис 20:12)52Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“
Второзаконие 32
Верен
1Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми!2Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата;3защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог!4Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина[1] и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.5Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно[2].6Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди.7Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.8Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове.9Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство.10Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си.11Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си;12така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог.13Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала,14с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова.15Но Есурун[3] затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи[4], и презря Канарата на спасението си.16С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха.17Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.18Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде.19И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му.20И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност.21Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог[5], разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя.22Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата ѝ и ще запали основите на планините.23Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.24Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.25Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец.26Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! –27ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД.28Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях.29О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си!30Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал!31Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това.32Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви.33Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова.34Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми?35Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях.36Защото ГОСПОД ще съди[6] народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен.37И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха,38които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила!39Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми!40Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века!41Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят.42Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе[7].43Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.44И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, синът на Навий.45И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил,46той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон.47Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете.48И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза:49Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание.50И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си,51защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове.52Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.