Битие 8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. 2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. 3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. 4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. 5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. 6 След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, 7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. 8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. 9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. 10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. 12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече. 13 В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. 14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. 15 И Бог каза на Ной: 16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. 17 Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ (Бит 1:22) 18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. 19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си. 20 Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. 21 А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. 22 Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“

Верен

от Veren

1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. 2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. 6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. 12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. 13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна. 15 Тогава Бог говори на Ной и каза: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно^[1] по земята, да се плодят и да се умножават по земята. 18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му. 19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега. 20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара. 21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.