1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“ (Рим 5:12; 1 Тим 2:14; Отк 12:9; Отк 20:2)2Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата.3Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“4Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете!5Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“6И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той.7Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.8Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината. (3 Цар 19:12)9Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“10Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“11А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“12Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“13Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“ (2 Кор 11:3)14Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. (Ис 65:25)15И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“16На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“17На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: ‘Не яж от него’, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. (Евр 6:8)18Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева.19С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“ (Бит 2:7; Пс 90:3; Пс 104:29; Екл 12:7; Прем 15:8)20И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.21И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му.22И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“ (Отк 22:2)23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина – да обработва земята, от която беше взет.24Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.
Битие 3
Верен
1А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?2Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.4А змията каза на жената: Никак няма да умрете!5Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.6И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.8И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.9И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.14И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!15Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.16На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! – проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;18тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.20И човекът наименува жена си Ева[1], защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!23Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.24И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.