1Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар.2Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня – може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара.3Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена.4Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко.5Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“ (Бит 21:8)6Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея.7Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур8и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“9Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“10След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“ (Бит 25:12)11Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти.12Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“13Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои[1]. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“14Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои[2]. Той се намира между Кадес и Баред.15Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил. (Гал 4:22)16Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.
Битие 16
Верен
1А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.2И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.3И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.4И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката ѝ стана презряна в очите ѝ.5Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите ѝ. ГОСПОД нека съди между мен и теб!6А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето ѝ.7Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,8и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.9А Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете ѝ.10Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.11И Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил[1], защото ГОСПОД чу скръбта ти.12Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго – против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.13Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа[2]; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?14Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои[3]; ето той е между Кадис и Варад.15И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.16А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.