1Това Господ Бог ми откри във видение: ето кошница със зрели плодове.2Той ме попита: „Какво виждаш, Амосе?“ Отговорих: „Кошница със зрели плодове.“ Тогава Господ ми каза: „Свърши се с Моя народ. Няма повече да му прощавам. (Отк 14:15)3В онзи ден храмовите песни ще са ридания – казва Господ Бог, и многото трупове ще бъдат мълчешком изхвърлени.“4Слушайте това, вие, които мачкахте слабите, погубвахте бедните по земята (Ам 2:6; Ам 4:1)5и казвахте: „Кога ще мине празник новолуние, за да продадем житото, и ще дойде събота, за да отворим житницата? Да намалим ефата и да увеличим сиклата, да нагласим лъжливо везните, (Вт 25:13; Ос 12:8; Мих 6:10)6за да изкупим беззащитните с пари, а бедните с чифт обувки, да продадем отсевките от пшеницата.“ (Ам 2:6)7Господ се закле в гордостта на Яков: „Никога няма да забравя всичките им дела.“8Няма ли заради това земята да се разтресе и няма ли да се натъжат жителите ѝ? Тя се вълнува като река, надига се и спада като египетската река. (Ам 1:1; Ам 9:5)9„В онзи ден – казва Господ, ще изпратя слънцето да залезе на обед и ще спусна мрак над земята посред бял ден,10ще обърна празниците ви в погребения и песните ви в плач. Ще ви препаша с вретище и главата му ще е обръсната. Тъгата ще е както при загуба на единороден син, а денят ще бъде болен от горчивина.“ (Ис 3:24; Ер 6:26; Ос 2:13; Зах 12:10; Тов 2:6; 1 Мак 9:41)11„Ето идват дни – казва Господ, когато ще изпратя глад на земята, но не жажда за хляб и жажда за вода, а за да се чуе словото на Господа. (Вт 8:3)12Тогава ще скитат от море до море и ще обикалят от север до изток да търсят словото Господне, но няма да го намерят. (Ос 5:6)13В онзи ден красивите девици и юношите ще изнемогват от жажда,14всички, които се клеха във вината на Самария и казваха: ‘Твоят Бог е жив, Дан и пътят към Вирсавия е жив’, ще паднат и няма вече да станат.“
Амос 8
Верен
1Така ми показа Господ БОГ: Ето, кошница със зрели плодове.2И каза: Какво виждаш, Амос? И казах: Кошница със зрели плодове. И ГОСПОД ми каза: Дойде краят на народа Ми Израил. Няма повече да го щадя.3И песните на двореца[1] ще бъдат вой в онзи ден, заявява Господ БОГ. Много трупове – на всяко място ще ги изхвърлят мълчешком.4Слушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедните и да погубите сиромасите на земята,5казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, и съботата, за да отворим житниците, да намалим ефата, да увеличим сикъла и да мамим с лъжливи везни;6да купим сиромасите с пари и бедния – за чифт сандали и да продадем отсевките на пшеницата?7ГОСПОД се закле в гордостта на Яков: Наистина, никога няма да забравя всичките им дела.8Няма ли от това да се потресе земята и всеки живеещ по нея да жалее? И тя цялата ще се надига като реката Нил, ще приижда и ще спада като египетската река.9И в онзи ден, заявява Господ БОГ, ще направя да залезе слънцето по пладне и ще помрача земята посред бял ден.10Ще обърна празниците ви в жалеене и всичките ви песни в оплакване, и ще сложа вретище на всички слабини и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене като за единороден син и краят му ще бъде като ден на горест.11Ето, идват дни, заявява Господ БОГ, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на ГОСПОДА.12Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят словото на ГОСПОДА, но няма да го намерят.13В онзи ден красивите девици и юношите ще припадат от жажда,14които се кълнат във вината на Самария и казват: Жив е твоят бог, Дане! – и: Жив е пътят за Вирсавее! Те ще паднат и няма вече да станат.