2 Царств 24

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 И снова гнев Вечного разгорелся на исраильтян, и Он настроил против них Давуда, говоря: – Иди и пересчитай народ Исраила и Иудеи. (1Пар 21:1)2 И царь сказал Иоаву и начальникам войска, которые были с ним[1]: – Пройдите по всем родам Исраила от Дана на севере до Беэр-Шевы на юге и произведите перепись народа, чтобы я знал, сколько их.3 Но Иоав ответил царю: – Пусть Вечный, твой Бог, умножит количество народа стократно и пусть глаза господина моего царя увидят это. Но зачем господин мой царь хочет сделать такое дело?4 Но царское слово оказалось сильнее слова Иоава и начальников войска, и они ушли от царя, чтобы пересчитать исраильский народ.5 Переправившись через Иордан, они начали от Ароера, и от[2] города, что посреди долины, к земле Гада и городу Иазеру.6 Они пошли в Галаад и землю хеттов[3], оттуда в землю Дана, а из Дана[4] – кружным путём к Сидону.7 Затем они направились к Тирской крепости и ко всем городам хивеев и хананеев. И, наконец, они вышли к Беэр-Шеве, что в южной части Иудеи.8 Пройдя через всю страну, они через девять месяцев и двадцать дней вернулись в Иерусалим.9 Иоав представил царю результаты переписи: восемьсот тысяч сильных мужчин, способных владеть мечом, в Исраиле, и пятьсот тысяч – в Иудее.10 Но после того как Давуд пересчитал народ, он почувствовал угрызения совести и сказал Вечному: – Сделав это, я совершил великий грех. Теперь, о Вечный, я молю Тебя, сними вину с Твоего раба! Я поступил крайне безрассудно.11 И прежде чем Давуд встал следующим утром, к пророку Гаду, провидцу Давуда, было слово Вечного:12 – Иди и скажи Давуду: Так говорит Вечный: «Я предлагаю тебе три наказания. Выбери, каким из них Мне наказать тебя».13 Гад пришёл к Давуду и сказал ему: – Быть ли трём[5] годам голода в твоей стране? Или ты три месяца будешь спасаться от своих врагов, которые будут преследовать тебя? Или три дня мора в твоей стране? Итак, обдумай это и реши, что мне ответить Пославшему меня.14 И Давуд сказал Гаду: – Мне очень тяжело. Пусть лучше я попаду в руки Вечного, ведь Его милость велика, но не дай мне попасть в человеческие руки!15 И Вечный послал на Исраил мор с того утра до конца назначенного времени, и погибло семьдесят тысяч человек от Дана на севере до Беэр-Шевы на юге.16 Когда Ангел[6] протянул руку, чтобы погубить Иерусалим, Вечный пожалел о бедствии и сказал Ангелу, Который разил народ: – Довольно! Опусти Свою руку. Ангел Вечного был тогда у гумна иевусея Арауны.17 Когда Давуд увидел Ангела, Который разил народ, он сказал Вечному: – Это я согрешил и сделал зло, а эти овцы – что они сделали? Пусть же Твоя рука обратится на меня и на мою семью.18 В тот день Гад пришёл к Давуду и сказал ему: – Иди и построй жертвенник Вечному на гумне иевусея Арауны. (1Пар 21:18)19 И Давуд пошёл, как повелел через Гада Вечный.20 Когда Арауна посмотрел и увидел царя и его людей, идущих к нему, он вышел и поклонился царю лицом до земли.21 Арауна сказал: – Зачем господин мой царь пожаловал к своему рабу? – Купить твоё гумно, – ответил Давуд, – и построить Вечному жертвенник, чтобы прекратился мор среди народа.22 Арауна сказал Давуду: – Пусть господин мой царь возьмёт всё, что ему угодно, и принесёт это в жертву. Вот волы для всесожжения, а вот и молотильная доска и воловья упряжь на дрова.23 О царь, Арауна отдаёт всё это царю! Ещё Арауна сказал ему: – Пусть Вечный, твой Бог, отнесётся к тебе благосклонно!24 Но царь ответил Арауне: – Нет, я заплачу тебе. Я не стану приносить Вечному, моему Богу, жертву, которая мне ничего не стоила. И Давуд купил гумно и волов, заплатив за них шестьсот граммов[7] серебра.25 Давуд построил там жертвенник Вечному и принёс всесожжения и жертвы примирения[8]. Вечный внял мольбам о стране, и мор в Исраиле прекратился. (1Пар 22:1; 2Пар 3:1)

2 Царств 24

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След това гневът на ГОСПОДА пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда. (2Цар 21:1; 1Пар 21:1; 1Пар 27:23; 1Пар 27:24; Иак 1:13; Иак 1:14)2 И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа. (Суд 20:1; Иер 17:5)3 А Йоав отвърна на царя: ГОСПОД, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?4 Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.5 Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината. (Чис 32:1; Чис 32:3; Втор 2:36; Нав 13:9; Нав 13:16)6 После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон. (Нав 19:28; Нав 19:47; Суд 18:28; Суд 18:29)7 След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.8 И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.9 Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди. (1Пар 21:5)10 След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, ГОСПОДИ, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. (1Цар 13:13; 1Цар 24:6; 2Цар 12:13)11 И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза: (1Цар 9:9; 1Цар 22:5; 1Пар 29:20)12 Иди и кажи на Давид: Така казва ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил. (1Пар 21:12)14 Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна. (Пс 103:8; Пс 103:13; Пс 103:14; Пс 119:156; Ис 47:6; Зах 1:15)15 И така, ГОСПОД прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже. (1Пар 21:14; 1Пар 27:24)16 А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът ГОСПОДЕН беше близо до хармана на йевусееца Орна. (Быт 6:6; Исх 12:23; 1Цар 15:11; 2Цар 24:18; 1Пар 21:15; 2Пар 3:1; Иоил 2:13; Иоил 2:14)17 И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на ГОСПОДА: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом. (1Пар 21:17)18 В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на ГОСПОДА на хармана на йевусееца Орна. (1Пар 21:18)19 И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда ГОСПОД.20 А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.21 Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на ГОСПОДА, за да престане язвата между народа. (Быт 23:8; Чис 16:48; Чис 16:50)22 А Орна каза на Давид: ГОСПОДАРЯТ ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва. (3Цар 19:21)23 Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: ГОСПОД, твоят Бог, да има благоволение към теб. (Иез 20:40; Иез 20:41)24 А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на ГОСПОДА, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла. (1Пар 21:24; 1Пар 21:25)25 Там Давид издигна жертвеник на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И ГОСПОД прие молбата за земята и язвата престана сред Израил. (2Цар 21:14; 2Цар 24:21)