1Во время царствования Давуда три года подряд был голод, и Давуд спросил об этом Вечного. Вечный сказал: – Это из-за Шаула и его кровавого дома. Это из-за того, что он предал смерти гаваонитян[1]. (Нав 9:3)2Царь призвал гаваонитян и говорил с ними. (А гаваонитяне не принадлежали к Исраилу, они были остатком аморреев; исраильтяне поклялись пощадить их, но Шаул, ревнуя об Исраиле и Иудее, пытался уничтожить их.)3Давуд спросил гаваонитян: – Что мне сделать для вас? Чем возместить вам, чтобы вы благословили наследие Вечного?4Гаваонитяне ответили ему: – Нам не нужно ни серебра, ни золота от Шаула или его семьи, и мы не хотим предавать смерти кого-нибудь в Исраиле. – Что же вы хотите, чтобы я сделал для вас? – спросил Давуд.5Они ответили царю: – Что до человека, который уничтожал нас и замышлял погубить нас, чтобы нам не было места в землях Исраила,6то пусть нам выдадут семь его потомков мужского пола, чтобы мы повесили их перед Вечным в Гиве Шаула, избранного Вечным. И царь сказал: – Я выдам их вам.7Царь пощадил Мефи-Бошета, сына Ионафана, внука Шаула, ради клятвы перед Вечным между Давудом и Ионафаном, сыном Шаула.8Но царь взял Армони и Мефи-Бошета – сыновей Рицпы, дочери Аяха, которых она родила Шаулу, вместе с пятью сыновьями дочери Шаула Мерав, которых она родила Адриилу, сыну мехолатянина Барзиллая.9Он передал их гаваонитянам, которые повесили их на горе перед Вечным. Все семеро погибли вместе. Они были преданы смерти в первые дни жатвы, когда начиналась жатва ячменя[2].10Рицпа, дочь Аяха, взяла мешковину и расстелила её для себя на скале. С начала жатвы и до тех пор, пока с небес на тела не полился дождь, она не позволяла птицам небесным касаться их днём, а диким зверям – ночью.11Когда Давуду сказали, что сделала Рицпа, дочь Аяха, наложница Шаула,12он пошёл и взял кости Шаула и его сына Ионафана у жителей Иавеша Галаадского. (Они тайно унесли их с площади в Бет-Шеане, где филистимляне повесили их после того, как они сразили Шаула в Гильбоа.)13Давуд перенёс оттуда кости Шаула и его сына Ионафана, а кости тех, кто был повешен, были собраны.14Кости Шаула и его сына Ионафана похоронили в гробнице Киша, отца Шаула, в Цела, что в земле Вениамина, и сделали всё, что приказал царь. После этого Всевышний внял мольбам о стране.
Войны с филистимлянами
15И снова началась война между филистимлянами и Исраилом. Давуд со своими людьми отправился в путь. Они сражались с филистимлянами, и у Давуда истощились силы. (1Пар 20:4)16А Ишби-Бенов, один из потомков рефаитов (народа гигантов), чей бронзовый наконечник копья весил около трёх с половиной килограммов[3] и который был опоясан новым мечом, сказал, что он убьёт Давуда.17Но Авишай, сын Церуи, пришёл Давуду на помощь. Он напал на филистимлянина и убил его. И люди Давуда поклялись ему, сказав: – Никогда больше ты не выйдешь с нами в бой, чтобы не погас светильник Исраила.18Некоторое время спустя произошло новое сражение с филистимлянами в Гобе. Тогда хушатянин Сиббехай убил Сафа, одного из потомков рефаитов.19В другом сражении с филистимлянами в Гобе Элханан, сын ткача Иаира[4] из Вифлеема, убил Лахми, брата Голиафа из Гата[5], у которого древко копья было большое, как ткацкий навой. (1Пар 20:5)20Позже произошло сражение в Гате, где был некий человек огромного роста, у которого было по шесть пальцев на каждой руке и на каждой ноге – всего двадцать четыре. Он также был потомком рефаитов.21Когда он насмехался над Исраилом, Ионафан, сын Шимеи, брата Давуда, убил его.22Эти четверо были потомками рефаитов в Гате и пали от рук Давуда и его людей.
1В Давидовите дни настана глад за три години подред. Когато Давид се допита до ГОСПОДА за причината, ГОСПОД му каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, когато изби гаваонците.2Тогава царят повика гаваонците. (А гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци. Израилците бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдеите беше поискал да ги избие.) (Нав 9:3; Нав 9:15)3И така, Давид каза на гаваонците: Какво да ви сторя и с какво да извърша умилостивение, за да благословите ГОСПОДНЕТО наследство? (2Цар 20:19)4А гаваонците му отвърнаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.5Тогава те казаха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така че да не оставаме в никои от Израилевите предели,6от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая, града на Саул, ГОСПОДНИЯ избраник. И царят отвърна: Ще ги предам. (1Цар 10:24; 1Цар 10:26; 1Цар 11:4)7Обаче царят пожали Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради ГОСПОДНЯТА клетва помежду им, между Давид и Йонатан, Сауловия син. (1Цар 18:3; 1Цар 20:8; 1Цар 20:15; 1Цар 20:42; 1Цар 23:18)8Но царят взе Армоний и Мемфивостей, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Айя, които тя беше родила на Саул, и петимата сина на Михала, Сауловата дъщеря, които тя беше родила на Адриил, син на меолатянина Верзелай, (2Цар 3:7)9и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. И седмината паднаха заедно, като бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика. (2Цар 6:17)10Тогава Ресфа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла го на канарата и от началото на жътвата, докато падна на телата дъжд от небето, не оставяше летящите птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем. (Втор 21:23; 2Цар 3:7; 2Цар 21:8)11И съобщиха на Давид онова, което стори Ресфа, дъщеря на Айя, Сауловата наложница.12Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и на сина му Йонатан от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Ветасан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе, (1Цар 31:10; 1Цар 31:11)13и изнесе оттам костите на Саул и на сина му Йонатан. Събраха и костите на обесените.14И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята. (Нав 7:26; Нав 18:28; 2Цар 24:25)
Победи над филистимците
15А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.16А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.17Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил. (2Цар 18:3; 3Цар 11:36; 3Цар 15:4; Пс 132:17)18След това пак избухна война с филистимците в Гов, където хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина. (1Пар 11:29; 1Пар 20:4)19И пак избухна война с филистимците в Гов. Тогава Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач. (1Пар 20:5)20Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж, с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и четири на брой. Също и той се беше родил на исполина. (1Пар 20:6)21А когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби. (1Цар 16:9)22Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет. И всичките паднаха чрез ръката на Давид и на слугите му. (1Пар 20:8)