1Иоав, сын Церуи, знал, что сердце царя тоскует по Авессалому.2И послал Иоав в Текоа, чтобы привести оттуда одну хитрую женщину. Он сказал ей: – Притворись плачущей. Оденься в траур и не умащай себя благовониями. Веди себя как женщина, которая провела много дней в слезах, оплакивая умершего.3Пойди к царю и скажи ему вот что. И Иоав научил её, что нужно сказать.4Когда женщина из Текоа вошла к царю, она поклонилась ему, пав лицом на землю, и сказала: – Помоги мне, о царь!5Царь спросил её: – Что у тебя за беда? Она сказала: – Увы, я вдова, мой муж умер.6У твоей рабыни было два сына. Они подрались друг с другом в поле, где не было никого, чтобы их разнять. Один из них убил другого.7И вот против твоей рабыни поднялся весь клан. Люди говорят: «Выдай того, кто поразил своего брата, и мы предадим его смерти за жизнь его брата, которого он убил, пусть даже так мы истребим и единственного наследника». Они погасят последний уголёк, который у меня остался, и не оставят моему мужу на земле ни имени, ни потомка.8Царь сказал женщине: – Иди домой, я распоряжусь о тебе.9Но женщина из Текоа сказала: – Господин мой царь, пусть позор ляжет на меня и на семью моего отца, а царь и его престол будут невиновны.10Царь ответил: – Если кто-нибудь скажет тебе что-либо, приведи его ко мне, и он больше тебя не тронет.11Она сказала: – Тогда пусть царь помянет Вечного, своего Бога, чтобы не позволить мстителю за кровь убивать дальше и чтобы мой сын не погиб. – Верно, как и то, что жив Вечный, – сказал он, – с головы твоего сына не упадёт на землю ни один волос.12Тогда женщина сказала: – Позволь твоей рабыне сказать слово господину моему царю. – Говори, – ответил он.13Женщина сказала: – Почему же ты тогда замыслил подобное против народа Всевышнего? Разве, говоря так, царь не обвиняет самого себя? Ведь царь не вернул своего изгнанного сына.14Все мы должны умереть. Мы подобны воде, пролитой на землю, которую нельзя собрать. Но Всевышний не отнимает жизнь, напротив, Он мыслит о том, как бы отверженный Им не остался отвергнутым.15И вот я пришла, чтобы сказать это господину моему царю, потому что народ напугал меня. Твоя рабыня подумала: «Поговорю с царём, может быть, он сделает то, о чём просит рабыня его.16Может быть, царь согласится избавить свою рабыню от руки того человека, который пытается отсечь и меня, и моего сына от наследия, которое дал нам Всевышний».17И вот твоя рабыня говорит: пусть слово господина моего царя принесёт мне покой, потому что господин мой царь, как ангел Всевышнего, различающий, что есть добро, а что зло. Пусть Вечный, твой Бог, будет с тобой!18Царь сказал женщине: – Не утаи от меня того, о чём я тебя спрошу. – Пусть господин мой царь говорит, – сказала женщина.19Царь спросил: – Не рука ли Иоава с тобой во всём этом? Женщина ответила: – Верно, как и то, что ты жив, господин мой царь, – никто не может уклониться ни вправо, ни влево от того, что говорит господин мой царь. Да, это твой раб Иоав научил меня сделать так и вложил эти слова в уста твоей рабыни.20Твой раб Иоав сделал это, чтобы изменить нынешнее положение дел. Мудрость моего господина, как мудрость ангела Всевышнего – он знает всё, что происходит на земле.21Царь сказал Иоаву: – Хорошо, я сделаю это. Ступай, возврати юношу Авессалома.22Иоав поклонился ему, пав лицом на землю, и благословил царя. Иоав сказал: – Сегодня твой раб узнал, что нашёл у тебя расположение, господин мой царь, потому что царь исполнил просьбу своего раба.23И Иоав отправился в Гешур и вернул Авессалома в Иерусалим.24Но царь сказал: – Пусть он идёт к себе домой. Он не должен видеть моего лица. И Авессалом пошёл к себе домой, не увидев царского лица.
Примирение Давуда с Авессаломом
25Во всём Исраиле не было мужчины столь красивого, как Авессалом, которым бы так восхищались. От макушки до пят в нём не было никакого изъяна.26Всякий раз, когда он стриг волосы на голове (он стриг волосы раз в год, когда они становились для него слишком тяжелы), он взвешивал их, и весили они около двух с половиной килограммов[1].27У Авессалома родились три сына и дочь. Дочь звали Фамарью, она была красавицей.28Авессалом жил в Иерусалиме два года, не видя царского лица.29И вот послал Авессалом людей за Иоавом, чтобы послать его к царю, но Иоав отказался прийти к нему. Тогда он послал людей во второй раз, но тот и на этот раз отказался прийти.30Тогда он сказал своим слугам: – Видите поле Иоава возле моего, у него там растёт ячмень. Идите и подожгите его. И слуги Авессалома подожгли поле.31Тогда Иоав встал и пришёл в дом Авессалома и сказал ему: – Почему твои слуги подожгли моё поле?32Авессалом сказал Иоаву: – Я посылал к тебе сказать: «Приди, чтобы мне послать тебя спросить у царя: зачем я пришёл из Гешура? Мне было бы лучше, если бы я всё ещё оставался там!» Итак, я хочу видеть лицо царя, а если я в чём-нибудь виноват, пусть он предаст меня смерти.33Иоав пошёл к царю и передал ему эти слова. Царь призвал Авессалома, и тот пришёл и поклонился царю лицом до земли. А царь поцеловал Авессалома.
1Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом. (2Цар 13:39)2Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той и каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец. (Руф 3:3; 2Пар 11:6)3И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори. (Исх 4:15; 2Цар 14:19)4Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю. (1Цар 20:41; 2Цар 1:2; 4Цар 6:26; 4Цар 6:28)5И царят и каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря. (2Цар 12:1)6Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.7И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята. (Чис 35:19; Втор 19:12)8Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.9А текойката отговори на царя: ГОСПОДАРЮ мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни. (Быт 27:13; 1Цар 25:24; 2Цар 3:28; 2Цар 3:29; 3Цар 2:33; Мф 27:25)10И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.11А тя каза: Моля, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той и каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята. (Чис 35:19; 1Цар 14:45; Деян 27:34)12Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.13Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник. (Суд 20:2; 2Цар 13:37; 2Цар 13:38)14Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него. (Чис 35:15; Чис 35:25; Чис 35:28; Иов 34:15; Евр 9:27)15По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.16Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.17И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А ГОСПОД, твоят Бог, да бъде с тебе. (2Цар 14:20; 2Цар 19:27)18Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.19Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа. (2Цар 14:3)20Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света. (2Цар 14:17; 2Цар 19:27)21Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.22Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.23И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим. (2Цар 13:37)24А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя. (Быт 43:3; 2Цар 3:13)25А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък. (Ис 1:6)26И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.27На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива. (2Цар 18:18)28И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя. (2Цар 14:24)29Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.30Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.31Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?32А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.33Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом. (Быт 33:4; Быт 45:15; Лк 15:20)