1Был некий знатный человек из рода Вениамина, которого звали Киш, он был сыном Авиила. Авиил был сыном Церора. Церор был сыном Бехората. Бехорат был сыном Афиаха вениамитянина.2У Киша был сын, которого звали Шаул[1]. Красивый юноша – красивее его не было среди исраильтян, – он был ростом на голову выше всех своих соплеменников.3Однажды у Киша, отца Шаула, пропали ослицы, и Киш сказал сыну: – Возьми с собой одного из слуг и пойди, поищи ослиц.4Вместе со слугой они прошли через нагорья Ефраима и через землю Шалишу, но не нашли их. Они прошли через землю Шаалим, но ослиц и там не было. Затем прошли через землю Вениамина, но и там не нашли их.5Когда они добрались до земли Цуф, Шаул сказал слуге, который был с ним: – Давай пойдём назад, иначе мой отец перестанет думать об ослицах и начнёт беспокоиться о нас.6Но слуга сказал: – Послушай, в этом городе есть пророк. Он пользуется большим уважением, и всё, что он говорит, сбывается. Давай сходим туда. Может быть, он укажет нам путь.7Шаул сказал слуге: – Если мы пойдём, то, что же мы дадим этому человеку? Еда в наших мешках кончилась. У нас нет подарка, чтобы принести ему. Что у нас есть?8Слуга вновь ответил ему: – Послушай, у меня есть три грамма[2] серебра. Я дам его пророку, и он укажет нам путь.9(Прежде в Исраиле, когда люди шли спросить Всевышнего, они говорили: «Пойдём к провидцу», потому что тот, кого сегодня называют пророком, прежде назывался провидцем.)10– Хорошо, – сказал слуге Шаул. – Пойдём. И они направились в город, где был тот пророк.11Поднимаясь в город, на холме они встретили девушек, которые шли за водой, и спросили их: – Здесь есть провидец?12– Есть, – ответили те. – Он впереди вас. Поторопитесь, он только что пришёл в город, потому что у народа сегодня жертвоприношение в святилище на возвышенности.13Когда войдёте в город, вы встретите его прежде, чем он поднимется поесть в святилище. Народ не начнёт есть до его прихода, ведь пророк должен благословить жертву, только после этого приглашённые примутся за еду. Идите, вы ещё можете застать его.14Они поднялись в город, и навстречу им вышел Шемуил, направлявшийся в святилище на возвышенности.15(А за день до прихода Шаула Вечный открыл Шемуилу:16«Завтра, приблизительно в это время, Я пошлю тебе человека из земли Вениамина. Помажь[3] его в вожди над Исраилом. Он избавит Мой народ от руки филистимлян. Я обратил Свой взгляд на Мой народ, потому что его крик достиг Моего слуха».)17Когда Шемуил увидел Шаула, Вечный сказал ему: – Это тот человек, о котором Я тебе говорил. Он будет править Моим народом.18Шаул подошёл к Шемуилу возле ворот и спросил: – Пожалуйста, скажи мне, где дом провидца?19– Провидец – это я, – ответил Шемуил. – Поднимайся к святилищу впереди меня, потому что сегодня ты будешь есть со мной, а утром я отпущу тебя и скажу всё, что у тебя на сердце.20А что до ослиц, которых ты потерял три дня назад, то не беспокойся о них, они уже нашлись. Кому же и принадлежит всё самое желанное в Исраиле[4], если не тебе и не всей семье твоего отца?!21– Но разве я не из рода Вениамина, наименьшего рода в Исраиле, – ответил Шаул, – и разве мой клан не последний среди всех кланов рода Вениамина? К чему же ты говоришь мне такое?22Шемуил провёл Шаула и его слугу в комнату и усадил их во главе приглашённых, которых было около тридцати человек.23Шемуил сказал повару: – Принеси кусок мяса, который я отдал тебе и велел отложить.24Повар принёс окорок и положил перед Шаулом. Шемуил сказал: – Вот то, что сберегалось для тебя. Ешь, это было специально отложено тебе, чтобы ты поел вместе с гостями. И Шаул обедал в тот день с Шемуилом.25После того как они спустились из святилища в город, он говорил с Шаулом на крыше своего дома[5].26Рано утром на заре Шемуил крикнул Шаулу, спавшему на крыше: – Собирайся, я провожу тебя в путь. Шаул собрался и вместе с Шемуилом вышел из дома.27Пока они спускались к окраине города, Шемуил сказал Шаулу: – Скажи слуге, чтобы он пошёл впереди нас, – и тот пошёл вперёд, – но сам стой здесь, я открою тебе, что сказал Всевышний.
1Имаше един силен и храбър човек от Вениамин на име Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, вениаминец. (1Цар 14:51; 1Пар 8:33; 1Пар 9:39)2Той имаше син на име Саул, напет и много красив. Между израилтяните нямаше човек, по-красив от него. От рамената си и нагоре беше по-висок от целия народ. (1Цар 10:23)3Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.4И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха. (4Цар 4:42)5А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.6А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме. (Втор 33:1; 1Цар 3:19; 3Цар 13:1)7Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме? (Суд 6:18; Суд 13:17; 3Цар 14:3; 4Цар 4:42; 4Цар 8:8)8Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.9(В миналото в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.) (Быт 25:22; 2Цар 24:11; 4Цар 17:13; 1Пар 26:28; 1Пар 29:29; 2Пар 16:7; 2Пар 16:10; Ис 30:10; Ам 7:12)10Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.11И като се изкачваха по възвишението към града, видяха няколко моми, излезли да си налеят вода, и ги попитаха: Тук ли е ясновидецът? (Быт 24:11)12А те им отговориха: Тук е. Ето го пред вас; побързайте веднага. Днес дойде в града, понеже днес народът принася жертва на възвишението. (Быт 31:54; 1Цар 16:2; 3Цар 3:2)13Щом влезете в града, ще го намерите да се храни, преди да се изкачи на хълма. Защото народът не яде, докато не дойде той. Той благославя жертвата, а след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото по това време ще го намерите.14И така, те се изкачиха към града. Като влизаха в града, срещнаха Самуил, който излизаше насреща им, за да се изкачи на възвишението.15А ГОСПОД беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал: (1Цар 15:1; Деян 13:21)16Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен. (Исх 2:25; Исх 3:7; Исх 3:9; 1Цар 10:1)17И когато Самуил видя Саул, ГОСПОД му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми. (1Цар 16:12; Ос 13:11)18В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.19Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.20А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти? (1Цар 8:5; 1Цар 8:19; 1Цар 9:3; 1Цар 12:13)21А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин? (Суд 6:15; Суд 20:46; 1Цар 15:17; Пс 68:27)22Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.23Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.24И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден. (Лев 7:32; Лев 7:33; Иез 24:4)25И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата. (Втор 22:8; 2Цар 11:2; Деян 10:9)26А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.27А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.