1Когда Давуду сказали: «Послушай, филистимляне воюют против города Кейлы и грабят гумна»,2он спросил Вечного: – Пойти ли мне и напасть ли на этих филистимлян? Вечный ответил ему: – Пойди, напади на филистимлян и спаси Кейлу.3Но люди Давуда сказали ему: – Мы находимся в страхе даже здесь, в Иудее. Что же будет, если мы двинемся в Кейлу против войск филистимлян?4Давуд ещё раз спросил Вечного, и Вечный ответил ему: – Спустись в Кейлу, потому что Я отдаю филистимлян в твои руки.5И Давуд со своими людьми пришёл в Кейлу, сразился с филистимлянами и увёл их скот. Он нанёс филистимлянам тяжёлые потери и спас жителей Кейлы.6(А Авиатар, сын Ахи-Малика, принёс с собой ефод, когда прибежал к Давуду в Кейлу.)
Шаул преследует Давуда
7Шаулу донесли, что Давуд пришёл в Кейлу, и он сказал: – Всевышний отдал его мне, ведь Давуд сам запер себя, войдя в город с воротами и засовами.8И Шаул созвал для битвы весь народ, чтобы сойти в Кейлу и осадить в нём Давуда вместе с его людьми.9Когда Давуд узнал, что Шаул задумал против него зло, он сказал священнослужителю Авиатару: – Принеси ефод.10Давуд сказал: – Вечный, Бог Исраила, Твой раб услышал, что Шаул собирается прийти в Кейлу и разорить город из-за меня.11Выдадут ли меня ему жители Кейлы? Придёт ли сюда Шаул, как слышал Твой раб? Вечный, Бог Исраила, молю Тебя, скажи Твоему рабу! Вечный ответил: – Придёт.12Давуд спросил опять: – Выдадут ли ему жители Кейлы меня и моих людей? Вечный ответил: – Выдадут.13Давуд и его люди, которых было около шестисот человек, покинули Кейлу и скитались где могли. Когда Шаулу донесли, что Давуд бежал из Кейлы, он отменил поход.14Давуд был в неприступных местах в пустыне, в горах пустыни Зиф. Изо дня в день Шаул искал Давуда, но Всевышний не отдавал Давуда ему в руки.15Давуд был в Хореше, в пустыне Зиф, когда узнал, что Шаул ищет его и хочет убить.16А сын Шаула, Ионафан, пришёл к Давуду в Хореш и помог ему укрепиться во Всевышнем.17– Не бойся, – сказал он. – Рука моего отца Шаула не найдёт тебя. Ты будешь царём над Исраилом, а я буду вторым после тебя. Даже мой отец Шаул это знает.18Затем они оба заключили перед Вечным союз. И Ионафан пошёл домой, а Давуд остался в Хореше.19Зифиты поднялись к Шаулу в Гиву и сказали: – Давуд скрывается у нас в неприступных местах Хореша, на горе Хакила, к югу от Иешимона.20Сойди, царь, когда это будет тебе угодно, а уж мы выдадим его тебе.21Шаул ответил: – Благословенны вы у Вечного за то, что пожалели меня!22Ступайте и удостоверьтесь ещё раз. Разведайте, где Давуд обычно ходит и кто видел его там. Мне говорят, что он очень хитёр.23Разведайте все его укрытия, где он прячется, и возвращайтесь ко мне с достоверными сведениями. Тогда я пойду с вами; если он ещё в стране, то я его найду, даже если мне придётся искать среди всех кланов Иудеи.24Они отправились в путь и пришли в Зиф перед Шаулом. Давуд и его люди были в пустыне Маон, что в Иорданской долине, к югу от Иешимона.25Шаул и его люди принялись искать, и когда об этом сказали Давуду, он спустился к скале и оставался в пустыне Маон. Когда Шаул услышал об этом, он погнался за Давудом в пустыню Маон.26Шаул шёл по одной стороне горы, а Давуд со своими людьми – по другой. Давуд спешил скрыться от Шаула, а Шаул и его люди шли в обход к Давуду и его людям, чтобы схватить их.27Тогда к Шаулу пришёл вестник, который сказал: – Скорее возвращайся! Филистимляне совершили набег на землю.28Шаул прекратил преследовать Давуда и пошёл на филистимлян. Вот почему это место было названо Села-Махлекот («скала разделения»).
1След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите. (Нав 15:44)2Затова Давид се допита до ГОСПОДА: Да ида ли да нападна тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила. (1Цар 23:4; 1Цар 23:6; 1Цар 23:9; 1Цар 30:8; 2Цар 5:19; 2Цар 5:23)3А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!4Затова Давид пак се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.5Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.6А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си. (1Цар 22:20)7И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.8Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.9Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода. (Чис 27:21; 1Цар 30:7)10Давид каза още: ГОСПОДИ, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене. (1Цар 22:19)11Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? ГОСПОДИ, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И ГОСПОД отговори: Ще слезе.12Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И ГОСПОД отговори: Ще ви предадат.13Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си. (1Цар 22:2; 1Цар 25:13)
Странстване на Давид
14А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. (Нав 15:55; Пс 11:1; Пс 54:3; Пс 54:4)15И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.16Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.17Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това. (1Цар 24:20)18И те двамата сключиха завет пред ГОСПОДА; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си. (1Цар 18:3; 1Цар 20:16; 1Цар 20:42; 2Цар 21:7)19Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон? (1Цар 26:1; Пс 54:1)20Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти. (Пс 54:3)21Саул отвърна: Да сте благословени от ГОСПОДА, защото ме пожалихте.22Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.23И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.24И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон. (Нав 15:55; 1Цар 25:2)25И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.26Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат. (Пс 17:9; Пс 31:22)27Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята. (4Цар 19:9)28Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот[1].