Притчей Соломоновых 7

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Сын мой, храни мои слова и повеления мои береги.2 Соблюдай мои повеления – и будешь жить; храни моё наставление, как зеницу ока твоего.3 На пальцы его навяжи, напиши на сердце своём.4 Скажи мудрости: «Ты сестра мне» – и назови разум своим близким родственником.5 Они сохранят тебя от чужой жены, от жены другого с её обольщающими словами.6 В доме моём я смотрел в окно сквозь решётку оконную.7 Я увидел среди простаков, заметил среди молодых людей неразумного юношу.8 Проходил он по улице рядом с её углом, путь держа к её дому,9 в сумерки, когда вечерело и ложилась ночная тьма.10 И навстречу ему вышла женщина, как блудница одетая, с сердцем коварным.11 (Шумна она и упряма; ноги её не задерживаются дома –12 то на улице, то на площадях, то на каждом углу ждёт в засаде.)13 Она схватила его, поцеловала и сказала с бесстыдным лицом:14 «Я сегодня исполнила свои обеты, принеся жертву примирения, и часть жертвенного мяса я приготовила для пира[1]. (Лев 7:12)15 Вот я и вышла тебе навстречу; я искала тебя и теперь нашла!16 Я покрыла мою постель разноцветными тканями из Египта.17 Надушила я ложе моё миррой, алоэ[2] и корицей.18 Пойдём, до утра насладимся любовью, натешимся ласками!19 Мужа моего нет дома – он отправился в долгий путь.20 Он взял с собой кошелёк с серебром – не вернётся до дня полнолуния».21 Множеством убедительных слов она его увлекла, соблазнила его льстивой своей речью.22 И он тотчас за ней пошёл, как вол, что идёт на убой, как олень – на выстрел,23 пока стрела не пронзит ему печень. Он как птица, что в сеть стремится и не знает, что там ей – смерть.24 Итак, сыновья, послушайте меня; внимайте тому, что я скажу.25 Не давайте сердцу свернуть на пути её, не блуждайте по её тропам.26 Многих повергла она сражёнными; многочисленны её жертвы.27 Дом её – путь в мир мёртвых, уводящий в покои смерти.

Притчей Соломоновых 7

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Сине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си. (Прит 2:1)2 Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми, като зениците на очите си. (Лев 18:5; Втор 32:10; Прит 4:4; Ис 55:3)3 Завържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. (Втор 6:8; Втор 11:18; Прит 3:3; Прит 6:21)4 Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,5 за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си. (Прит 2:16; Прит 5:3; Прит 6:24)6 Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,7 видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек, (Прит 6:32; Прит 9:4; Прит 9:16)8 който минаваше по улицата близо до ъгъла и и отиваше по пътя към къщата и.9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината. (Иов 24:15)10 И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце11 (бъбрива и упорита – краката и не остават в къщи; (Прит 9:13; 1Тим 5:13; Тит 2:5)12 кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);13 като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:14 Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,15 затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.16 Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. (Ис 19:9)17 Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18 Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;20 взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.21 С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си. (Прит 5:3; Прит 12:2)22 Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,23 докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота и. (Еккл 9:12)24 И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.25 Да не се уклонява сърцето ти в пътищата и, не се заблуждавай в пътеките и;26 защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея. (Неем 13:26)27 Домът и е път към ада и води надолу в клетките на смъртта. (Прит 2:18; Прит 5:5; Прит 9:18)