1Затем я увидел другого могучего ангела, спускающегося с небес. Он был окутан облаком, и над его головой сияла радуга. Его лицо было как солнце, а ноги – как огненные столбы[1]. (Исх 13:21; Иез 1:26; Дан 10:5; Мф 17:2)2Ангел держал в руке маленький развёрнутый свиток. Он поставил правую ногу на море, а левую на сушу.3Он закричал, и его крик напоминал рёв льва, и от этого крика заговорили семь громов[2]. (Ос 11:10; Ам 3:8)4Когда проговорили семь громов, я приготовился писать, но голос с небес сказал мне: – Сохрани в тайне то, что сказали семь громов, не записывай этого[3]. (Дан 12:4; Дан 12:9)5Затем ангел, которого я видел стоящим одновременно на море и на суше, поднял правую руку к небу.6Он поклялся вечно Живущим[4], сотворившим небеса и то, что на них, землю и то, что на ней, и море с тем, что в нём[5]. – Промедления больше не будет! – сказал он. – (Исх 20:11; Втор 32:40; Неем 9:6; Пс 145:6; Дан 12:7)7Но в те дни, когда седьмой ангел будет готов протрубить, тогда скрытый план Всевышнего будет полностью осуществлён, как Он и объявил об этом Своим рабам пророкам.8Потом голос, который я слышал с небес, ещё раз обратился ко мне: – Пойди и возьми открытый свиток из руки ангела, стоящего на море и на суше.9Я подошёл к ангелу и попросил его дать мне этот маленький свиток. Ангел сказал мне: – Возьми его и съешь. От него у тебя будет горько в желудке, но во рту он будет сладким, как мёд.10Я взял маленький свиток из руки ангела и съел его: во рту он был сладким, как мёд, но в желудке потом была от него горечь[6]. (Иез 2:8)11Тогда мне было сказано: – Тебе предстоит опять пророчествовать о судах над многими народами, племенами, родами и царями.
1И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове. (Иез 1:27; Иез 1:28; Мф 17:2; Откр 1:15; Откр 1:16)2Той държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия – на земята, (Мф 28:18)3извика с висок глас, както реве лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове. (Откр 8:5)4И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз се готвех да запиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръма, и не го пиши. (Дан 8:26; Дан 12:4; Дан 12:9)5А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето (Исх 6:8; Дан 12:7)6и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време, (Неем 9:6; Дан 12:7; Откр 4:11; Откр 14:7; Откр 16:17)7но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците. (Откр 11:15)8А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. (Откр 10:4)9И така, отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми отвърна: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. (Иер 15:16; Иез 2:8; Иез 3:1)10И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво. (Иез 3:3)11Тогава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.