1Рано утром все главные священнослужители и старейшины народа вынесли Исе смертный приговор. (Мр 15:1; Лк 23:1; Ин 18:28)2Они, связав Его, отвели и передали римскому наместнику Пилату[1].
Самоубийство Иуды
3Когда Иуда, предавший Ису, увидел, что Тот осуждён, он раскаялся и вернул тридцать серебряных монет главным священнослужителям и старейшинам. (Деян 1:16)4– Я согрешил, – сказал он, – я предал на смерть невинного Человека. – А нам-то что за дело? – ответили они. – Смотри сам.5Бросив деньги в храме, Иуда ушёл и повесился.6А главные священнослужители собрали деньги и сказали: – Положить эти деньги в сокровищницу храма нельзя, так как это плата за кровь.7И, посоветовавшись, они решили купить на них поле горшечника и использовать его под кладбище для чужеземцев.8Поэтому то поле и называется до сегодняшнего дня«Полем Крови».9Так исполнилось сказанное пророком Иеремией: «Они взяли тридцать серебряных монет – цену, назначенную Ему исраильским народом,10и купили на них землю горшечника, как повелел мне Вечный»[2]. (Иер 19:1; Иер 32:6; Зах 11:12)
Иса Масих на допросе у Пилата
11Тем временем Ису поставили перед наместником, и тот спросил Его: – Ты Царь иудеев? – Ты сам так говоришь, – отвечал Иса. (Мр 15:2; Лк 23:2; Ин 18:29)12Когда же Его обвиняли главные священнослужители и старейшины, Он ничего не отвечал.13Пилат спросил: – Ты что, не слышишь, сколько против Тебя обвинений?14Но Иса, к удивлению наместника, не отвечал ни на одно из обвинений.
Пилат осуждает Ису Масиха на распятие
15У наместника был обычай на праздник Освобождения отпускать одного из заключённых, по выбору народа. (Мр 15:6; Лк 23:13; Ин 18:39)16В то время под стражей находился известный узник по имени Иешуа Бар-Абба.17Поэтому, когда собрался народ, Пилат спросил: – Кого вы хотите, чтобы я вам отпустил: Иешуа Бар-Аббу или Ису, называемого Масихом?18Он знал, что Ису предали ему из зависти.19К тому же, когда Пилат сидел в судейском кресле, его жена послала сказать ему: «Не делай ничего этому праведнику, я сильно страдала сегодня во сне из-за Него».20Но главные священнослужители и старейшины убедили толпу просить освобождения Бар-Аббы и казни Исы.21– Так кого же из этих двоих вы хотите, чтобы я вам отпустил? – спросил наместник. – Бар-Аббу! – сказали они.22– Что же мне тогда делать с Исой, которого называют Масихом? – спросил Пилат. Все в один голос закричали: – Пусть Он будет распят!23– За что? Какое зло сделал Он? – спросил Пилат. Однако толпа кричала всё громче: – Пусть Он будет распят!24Когда Пилат увидел, что ничего не может сделать и что волнение в народе лишь нарастает, он взял воды, вымыл руки перед всем народом и сказал: – Смотрите сами. Я же не виновен в крови Этого Человека.25И весь народ сказал: – Кровь Его на нас и на наших детях!26Тогда Пилат освободил им Бар-Аббу, а Ису отдал на распятие, приказав сперва бичевать Его.
Римские солдаты издеваются над Исой Масихом
27Солдаты отвели Ису в резиденцию наместника и собрали вокруг Него весь полк. (Мр 15:16; Ин 19:2)28Они раздели Его и надели на Него алую мантию.29И сплетя венок из терновника, надели Ему на голову, дали Ему в правую руку трость и стали насмехаться над Ним, становясь перед Ним на колени и говоря: – Да здравствует Царь иудеев!30И плевали на Него и, взяв трость, били Его по голове.31Вдоволь наиздевавшись, они сняли с Него мантию, одели Ису в Его собственную одежду и повели на распятие.
Ису Масиха ведут на распятие
32Когда они выходили, им повстречался человек из Кирены по имени Шимон, и солдаты заставили его нести крест Исы. (Мр 15:21; Лк 23:26; Ин 19:17)33Когда они пришли на место, называемое Голгофа (что означает«Лобное место»[3]),34они дали Ему вино, смешанное с желчью. Попробовав, Он не стал пить[4]. (Пс 68:22)
Казнь Исы Масиха
35Распяв Ису, солдаты по жребию разделили между собой Его одежду[5] (Пс 21:19; Мр 15:24; Лк 23:32; Ин 19:18)36и сели стеречь Его.37Над головой Исы прибили табличку с указанием Его вины: Это Иса, Царь Иудеев.38Вместе с Ним были распяты и два разбойника, один по правую, а другой по левую сторону от Него.39Проходившие мимо бранили Его. Качая головами[6], (Пс 21:8)40они говорили: – Ты ведь собирался разрушить храм и в три дня отстроить его! Спаси хотя бы Самого Себя, если Ты Сын Всевышнего (Царственный Спаситель)! Сойди с креста!41Главные священнослужители, учители Таурата и старейшины тоже насмехались над Исой.42– Спасал других, – говорили они, – а Себя спасти не может. Царь Исраила! Пусть Он сойдёт с креста, и тогда мы поверим в Него.43Он полагался на Всевышнего, так пусть Всевышний теперь избавит Его, если Он Ему угоден[7]; ведь Он же называл Себя Сыном Всевышнего! (Пс 21:9)44Теми же словами оскорбляли Его и разбойники, распятые вместе с Ним.
Смерть Исы Масиха
45В полдень по всей земле стало темно, и это продолжалось до трёх часов дня. (Мр 15:33; Лк 23:44; Ин 19:28)46Около трёх часов Иса громко крикнул: – Эли, Эли, льма шбактани? – (что значит: «Бог Мой, Бог Мой, почему Ты Меня оставил?»)[8] (Пс 21:2)47Некоторые из стоявших поблизости, услышав это, сказали: – Он зовёт пророка Ильяса[9].48Один из них тут же подбежал, взял губку, пропитал её кислым вином, насадил на палку и дал Исе пить.49Другие же говорили: – Подожди, давай посмотрим, придёт Ильяс спасти Его или нет.50Иса снова громко закричал и испустил дух.51И тут завеса храма разорвалась надвое сверху донизу[10]. Затряслась земля, и раскололись скалы. (Исх 26:31; Евр 10:19)52Раскрылись могилы, и многие умершие праведники воскресли.53Они вышли из могил и, уже после того как воскрес Сам Иса, вошли в святой город Иерусалим, где их видело много людей.54Римский офицер и те, кто вместе с ним стерегли Ису, увидев землетрясение и всё, что произошло, очень испугались и сказали: – Он действительно был Сыном Всевышнего (Божественным Царём)!55Там также было и много женщин, которые издали наблюдали за происходящим. Они следовали за Исой из самой Галилеи, помогая Ему.56Среди них были Марьям из Магдалы, Марьям, мать Якуба и Иосии[11], и мать сыновей Завдая.
Погребение Исы Масиха
57Вечером пришёл один богатый человек из Аримафеи по имени Юсуф. Он тоже был учеником Исы. (Мр 15:42; Лк 23:50; Ин 19:38)58Придя к Пилату, он попросил тело Исы. Пилат приказал, чтобы ему отдали тело.59Юсуф взял его, обернул чистым льняным полотном60и положил в свою новую могильную пещеру, которая была вырублена в скале. Привалив к входу большой камень, он ушёл.61А Марьям из Магдалы и другая Марьям остались сидеть напротив могильной пещеры.
Стража у могилы
62На следующий день, это была суббота[12], главные священнослужители и блюстители Закона собрались у Пилата.63– Господин, – обратились они к нему, – мы вспомнили, что когда этот обманщик ещё был жив, Он сказал: «Через три дня Я воскресну».64Поэтому прикажи, чтобы могила три дня охранялась, иначе Его ученики могут прийти, выкрасть тело и сказать народу, что Он воскрес из мёртвых. Этот последний обман будет ещё хуже первого.65– Возьмите стражу, – ответил Пилат, – идите и охраняйте, как знаете.66Они пошли, опечатали камень и выставили у могильной пещеры стражу.
1А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. (Пс 2:2; Мр 15:1; Лк 22:66; Лк 23:1; Ин 18:28)2И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. (Мф 20:19; Мр 15:1; Лк 23:1; Деян 3:13)3Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: (Мф 26:14; Мф 26:15)4Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.5И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. (2Цар 17:23; Деян 1:18)6А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.7И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци.8Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. (Деян 1:19)9Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, (Иер 32:9; Зах 11:12; Зах 11:13)10и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“11А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. (Мр 15:2; Лк 23:3; Ин 18:33; Ин 18:37; 1Тим 6:13)12И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. (Мф 26:63; Ин 19:9)13Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? (Мф 26:62; Ин 19:10)14Но Той не му отговори нито на едно обвинение[1], така че управителят много се чудеше.15А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. (Мр 15:6; Лк 23:17; Ин 18:39)16А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.17И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос?18Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.19При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него.20А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. (Мр 15:11; Лк 23:18; Ин 18:40; Деян 3:14)21Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава.22Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат!23А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!24И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. (Втор 21:6)25А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. (Втор 19:10; Нав 2:19; 2Цар 1:16; 3Цар 2:32; Деян 5:28)26Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Ис 53:5; Мр 15:15; Лк 23:16; Лк 23:24; Лк 23:25; Ин 19:1; Ин 19:16)
Издевателството на войниците
27Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. (Мр 15:16; Ин 19:2)28И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. (Лк 23:11)29Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! (Ис 53:3)30И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. (Ис 50:6; Мф 26:67)31И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. (Ис 53:7)
Разпъването и кръстната смърт на Исус Христос
32А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. (Чис 15:35; 3Цар 21:13; Мр 15:21; Лк 23:26; Ин 19:17; Деян 7:58; Евр 13:12)33И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[2], (Мр 15:22; Лк 23:33; Ин 19:17; Евр 13:12)34дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. (Пс 69:21; Пс 69:22; Мф 27:48)35И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. (Пс 22:18; Пс 22:19; Мр 15:24; Лк 23:34; Ин 19:24)36И седяха там да Го пазят. (Мф 27:54; Мр 15:26; Лк 23:38; Ин 19:19)37И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар.38Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. (Ис 53:12; Мр 15:27; Лк 23:32; Лк 23:33; Ин 19:18)39А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: (Пс 22:7; Пс 22:8; Пс 109:25; Мр 15:29; Лк 23:35)40Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. (Мф 26:61; Мф 26:63; Мр 14:58; Ин 2:19)41Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха:42Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.43Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. (Пс 22:8; Пс 22:9; Пс 22:18; Мр 15:32; Лк 23:39)44По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.45А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. (Ам 8:9; Мр 15:33; Лк 23:44)46А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Пс 22:1; Пс 22:2; Мр 15:34; Евр 5:7)47Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия.48И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. (Пс 69:21; Пс 69:22; Мр 15:36; Лк 23:36; Ин 19:29)49А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.50А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. (Мр 15:37; Лк 23:46)51И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, (Исх 26:31; 2Пар 3:14; Мр 15:38; Лк 23:45; Евр 10:20)52гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,53които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.54А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. (Мф 27:36; Мр 15:39; Лк 23:47)55Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; (Лк 8:2; Лк 8:3)56сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Мр 15:40)57И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. (Мр 15:42; Мр 15:43; Лк 23:50; Ин 19:38)58Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.59Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница60и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. (Ис 53:9)61А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.62И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:63Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. (Мф 16:21; Мф 17:23; Мф 20:19; Мф 26:61; Мр 8:31; Мр 10:34; Лк 9:22; Лк 18:33; Лк 24:6; Лк 24:7; Ин 2:19)64Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.65Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете.66А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка. (Дан 6:17)