Ваш браузер устарел. Если ERF Bibleserver работает медленно, обновите ваш браузер.

Регистрация
... и использовать все функции!

  • Прочтите1. Mose 3
  • Заметки
  • Теги
  • Лайки
  • История
  • Словари
  • План чтения
  • Графики
  • Видео
  • Особые поводы
  • Пожертвование
  • Блог
  • Новостная рассылка
  • Партнёры
  • Помощь
  • Контакт
  • Alexa Skill
  • Для веб-мастеров
  • Защита информации
  • Accessibility Statement
  • Права заинтересованных лиц (DSGVO)
  • Служебная информация
  • Language: Pyсский
© 2025 ERF
Зарегистрироваться бесплатно

Матфея 13

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica

Притча о сеятеле и семенах

1 В тот же день Иса, выйдя из дома, сидел у озера. (Мр 4:1; Лк 8:4) 2 Вокруг Него собрались большие толпы, так что Он вынужден был сесть в лодку, а весь народ стоял на берегу. 3 И Он о многом говорил им в притчах. – Сеятель вышел сеять, – говорил Иса. – 4 Когда он разбрасывал семена, некоторые из них упали у самой дороги. Прилетели птицы и склевали их. 5 Другие упали в каменистые места, где было мало плодородной почвы. Они быстро проросли, потому что почва была неглубокой[1]. 6 Но когда взошло солнце, оно опалило ростки, и те засохли, так как у них не было глубоких корней. 7 Другие семена попали в терновник, который разросся так, что заглушил ростки. 8 Семена же, которые упали на хорошую почву, принесли урожай, одни во сто, другие в шестьдесят, третьи в тридцать раз больше того, что было посеяно. 9 У кого есть уши, пусть слышит! 

Объяснение притчи о сеятеле и семенах

10 Тогда ученики подошли и спросили Ису: – Почему Ты говоришь с людьми притчами? (Мр 4:10; Лк 8:9; Лк 10:23) 11 Иса ответил: – Вам дано знать тайны Царства Всевышнего, а им не дано. 12 Потому что у кого есть, тому будет дано ещё, и у него будет в изобилии; а у кого нет, будет отнято и то, что он имеет. 13 Я говорю им притчами, потому что они, смотря, не видят, слушая, не слышат и не понимают. 14 В них исполняется пророчество Исаии: «Вы будете слушать, но не поймёте, будете смотреть, но не увидите. 15 Сердце этого народа огрубело, ушами с трудом слышат, и глаза свои они закрыли, чтобы не увидеть глазами, не услышать ушами, не понять сердцем и не обратиться, чтобы Я исцелил их»[2]. (Ис 6:9) 16 А ваши глаза благословенны, потому что они видят, и ваши уши – потому что они слышат. 17 Говорю вам истину: много пророков и праведников жаждали увидеть то, что вы видите, но не увидели, желали услышать то, что вы слышите, но не услышали. 18 Так послушайте, что значит притча о сеятеле. 19 К каждому, кто слышит весть о Царстве и не понимает её, приходит дьявол и крадёт то, что было посеяно в сердце. Это – семя, упавшее у дороги. 20 Семя, упавшее на каменистую почву, – это о человеке, который слышит слово и сразу же с радостью принимает его, 21 но у него нет корня, и поэтому его хватает лишь на короткое время, и когда наступают трудности и гонения за слово, он сразу же отступается. 22 Семя, посеянное среди терновника, – это о человеке, который слышит слово, но повседневные заботы и соблазны богатства заглушают слово, и семя остаётся бесплодным. 23 Семя же, посеянное в хорошую почву, – это о человеке, который слышит слово и понимает его. Такой человек приносит плод, кто во сто, кто в шестьдесят, кто в тридцать раз больше посеянного. 

Притча о пшенице и сорняках

24 Рассказал им Иса и другую притчу: – Царство Всевышнего можно сравнить с человеком, засеявшим своё поле хорошими семенами. 25 И вот когда все спали, пришёл его враг, посеял среди пшеницы сорняки и ушёл. 26 Когда пшеница взошла и появились колосья, то стали заметны и сорняки. 27 Рабы пришли к хозяину и говорят: «Господин, ты же сеял на поле хорошие семена, откуда же появились сорняки?» 28 «Это сделал враг», – ответил хозяин. Тогда рабы спрашивают: «Может нам пойти и выполоть их?» 29 «Нет, – ответил хозяин, – когда вы будете вырывать сорняки, вы можете нечаянно выдернуть и пшеницу. 30 Пусть и то, и другое растёт до жатвы. А во время жатвы я велю жнецам собрать вначале сорняки, связать их в пучки и сжечь, а затем собрать пшеницу в моё хранилище». 

Притча о горчичном зерне

31 Рассказал Он им и ещё одну притчу: – Царство Всевышнего можно сравнить с горчичным зерном, которое человек взял и посеял в поле. (Мр 4:30; Лк 13:18) 32 Хотя горчичное зерно и самое маленькое из всех семян, но когда оно вырастает, то становится больше огородных растений и превращается в настоящее дерево, так что даже птицы небесные прилетают и вьют гнёзда в его ветвях[3]. (Дан 4:7) 

Притча о закваске

33 И ещё одну притчу рассказал им Иса: – Царство Всевышнего как закваска, которую женщина смешала с большим количеством[4] муки, чтобы вскисло всё тесто. (Мр 4:33; Лк 13:20) 34 Всё это Иса говорил народу в притчах и ничего не объяснял без притч, 35 чтобы исполнилось сказанное через пророка: «Я буду говорить притчами, расскажу то, что было скрыто от создания мира»[5]. (Пс 77:2) 

Объяснение притчи о пшенице и сорняках

36 Потом Иса отпустил народ и вошёл в дом. Его ученики подошли к Нему и попросили: – Объясни нам притчу о сорняках в поле. 37 Иса в ответ сказал: – Сеющий хорошие семена – это Ниспосланный как Человек. 38 Поле – это мир, а хорошие семена – это те, кто принадлежит Царству. Сорняки – это те, кто принадлежит дьяволу. 39 Враг, посеявший их, – это дьявол. Жатва – это конец мира, и жнецы – это ангелы. 40 Как сорняки вырывают и сжигают в огне, так будет и в конце мира. 41 Ниспосланный как Человек пошлёт Своих ангелов, и они удалят из Его Царства всё, что ведёт ко греху, и всех, делающих злое. 42 Их бросят в огненную печь, где будет плач и скрежет зубов. 43 А праведники тогда будут сиять, как солнце, в Царстве их Отца. У кого есть уши, пусть слышит! 44 – Царство Всевышнего можно сравнить со спрятанным в поле кладом. Когда человек находит тот клад, он прячет его и радостный идёт и продаёт всё, что имеет, для того, чтобы купить это поле. 

Притча о спрятанном сокровище Притча о драгоценной жемчужине

45 – Ещё Царство Всевышнего подобно купцу, который ищет прекрасный жемчуг. 46 Найдя драгоценную жемчужину, он продаёт всё, что имеет, ради того, чтобы купить её одну. 

Притча о рыболовной сети

47 – Ещё Царство Всевышнего подобно сети, опущенной в озеро, в которую попало много разной рыбы. 48 Когда сеть наполнилась, рыбаки вытащили её на берег. Потом они сели и отобрали хорошую рыбу в корзины, а плохую выбросили. 49 Так будет и в конце мира. Придут ангелы, заберут злых из среды праведных 50 и бросят их в пылающую печь, где будет плач и скрежет зубов. 51 – Вы поняли всё это? – спросил Иса. – Да, – ответили ученики. 52 Тогда Иса сказал им: – Так вот, каждый учитель Таурата, усвоивший весть о Царстве Всевышнего, похож на хозяина дома, который выносит из своих кладовых и новое, и старое. 

Отвержение Исы Масиха в Его родном городе

53 Когда Иса закончил рассказывать эти притчи, Он ушёл оттуда (Мр 6:1; Лк 4:16) 54 и, придя в Свой родной город, начал учить людей в молитвенном доме иудеев, так что они удивлялись: – Откуда у Этого Человека такая мудрость и такая сила? 55 Разве Он не сын плотника? Не Марьям ли зовут Его мать, и разве Он не брат Якуба, Иосии[6], Шимона и Иуды? 56 Разве не среди нас живут все Его сёстры? Откуда же у Него всё это? – 57 И они отвергли Его. Иса же сказал им: – Пророка уважают везде, только не на его родине и не в его доме. 58 И Он не совершил там многих чудес из-за неверия этих людей. 

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM)
Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Матфея 13

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Притча за сеяча

1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. (Мр 4:1; Лк 8:4) 2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. (Лк 5:3; Лк 8:4) 3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; (Мр 4:2; Лк 8:5) 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. 8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. (Быт 26:12) 9 Който има уши да слуша, нека слуша. (Мф 11:15; Мр 4:9) 10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. (Мф 11:25; Мф 16:17; Мр 4:11; 1Кор 2:10; 1Ин 2:27) 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мф 25:29; Мр 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26) 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. (Ис 6:9; Иез 12:2; Мр 4:12; Лк 8:10; Ин 12:40; Деян 28:26; Деян 28:27; Рим 11:8; 2Кор 3:14; 2Кор 3:15) 15 Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ (Евр 5:11) 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. (Мф 16:17; Лк 10:23; Лк 10:24; Ин 20:29) 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. (Евр 11:13; 1Пет 1:10; 1Пет 1:11) 18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. (Мр 4:14; Мр 4:15; Лк 8:11) 19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. (Мф 4:23) 20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; (Иез 33:31; Иез 33:32) 21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. (Мф 11:6; 2Тим 1:15) 22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[1] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. (Иер 4:3; Мф 19:23; Мр 10:23; Лк 18:24; 1Тим 6:9; 2Тим 4:10) 23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 

Притча за житото и плевелите

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? 28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Мф 3:12) 

Притча за синаповото зърно

31 Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; (Мр 4:30; Лк 13:18; Лк 13:19) 32 то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. 

Притча за кваса

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. (Мр 4:33; Лк 13:20) 34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; (Мр 4:33; Мр 4:34) 35 за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ (Пс 49:4; Пс 78:2; Рим 16:25; Рим 16:26; 1Кор 2:7; Еф 3:9; Кол 1:26) 

Обяснение на притчата за житото и плевелите

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; (Быт 3:15; Мф 24:14; Мф 28:19; Мр 16:15; Мр 16:20; Лк 24:47; Ин 8:44; Деян 13:10; Кол 1:6; 1Ин 3:8) 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. (Иоил 3:13; Откр 14:15) 40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, (Мф 18:7; 2Пет 2:1; 2Пет 2:2) 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мф 3:12; Мф 8:12; Мф 13:50; Откр 19:20; Откр 20:10) 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. (Дан 12:3; Мф 13:9; 1Кор 15:42; 1Кор 15:43) 

Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. (Ис 55:1; Флп 3:7; Флп 3:8; Откр 3:18) 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. (Прит 2:4; Прит 3:14; Прит 3:15; Прит 8:10; Прит 8:19) 

Притча за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, (Мф 22:10) 48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, (Мф 25:32) 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, (Мф 13:42) 51 Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме. 52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. (Песн 7:13) 

Исус Христос – отхвърлен от Назарет

53 Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. (Мр 6:1; Лк 4:16) 54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? (Мф 2:23; Мр 6:1; Лк 4:16; Лк 4:23) 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? (Ис 49:7; Мф 12:46; Мр 6:3; Лк 3:23; Ин 6:42) 56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това? 57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. (Мф 11:6; Мр 6:3; Мр 6:4; Лк 4:24; Ин 4:44) 58 И не извърши там много велики дела поради неверието им. (Мр 6:5; Мр 6:6) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.