Луки 8

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 После этого Иса ходил из города в город и из селения в селение, провозглашая Радостную Весть о Царстве Всевышнего. Его сопровождали двенадцать учеников,2 а также несколько женщин, которые были исцелены от злых духов и болезней: Марьям из Магдалы[1], из которой вышли семь демонов, (Лк 7:37)3 Иоханна, жена Хузы, управляющего домом Ирода, Сусанна и многие другие. Эти женщины помогали Исе и Его ученикам из своих средств.4 К Исе продолжали приходить люди из разных городов, и когда собралась большая толпа, Он рассказал им притчу: (Мф 13:1; Мр 4:1)5 – Сеятель вышел сеять семена. И когда он разбрасывал их, то некоторые упали у самой дороги и были затоптаны и склёваны птицами небесными.6 Другие упали на каменистую почву, и, едва взойдя, ростки засохли от недостатка влаги.7 Третьи упали в терновник, и когда тот разросся, то заглушил их.8 Прочие же упали на хорошую почву. Они взошли и принесли урожай во сто раз больше того, что было посеяно. Рассказав эту притчу, Иса громко сказал: – У кого есть уши, чтобы слышать, пусть слышит!9 И когда ученики спросили, что означает эта притча, (Мф 13:10; Мр 4:10)10 Иса ответил: – Вам дано знать тайны Царства Всевышнего, другим же всё остаётся в притчах, чтобы«они, смотря, не видели и, слушая, не понимали»[2]. (Ис 6:9)11 – Вот значение этой притчи: семя – это слово Всевышнего.12 Семена, упавшие у дороги, – это те, кто слышит слово, но потом приходит дьявол и похищает слово из их сердец, чтобы они не поверили и не были спасены[3]. (Мф 1:21; Рим 5:9; 2Тим 2:26; 1Пет 1:18; Иуд 1:23)13 Семена, упавшие на камень, – это те, кто с радостью принимает слово, когда слышит его. Но у них нет корня – сначала они верят, но когда приходят времена испытаний, они отступаются.14 Семена, упавшие в терновник, – это те люди, которые слышат слово, но со временем повседневные заботы, богатство и удовольствия заглушают их, и плод их не дозревает.15 Семена же, упавшие на хорошую почву, – это люди, которые, слыша слово, хранят его в добром и честном сердце и приносят плод благодаря своей стойкости.16 – Никто, зажёгши светильник, не ставит его под сосуд или под кровать, наоборот, его ставят на подставку, чтобы все входящие видели свет. (Мр 4:21)17 Нет ничего тайного, что не стало бы явным, и нет ничего сокрытого, что не стало бы известным и не вышло на свет.18 Итак, будьте внимательны к тому, как вы слушаете, потому что у кого есть, тому будет дано ещё, а у кого нет, будет отнято и то, что, как ему кажется, он имеет.19 К Исе пришли Его мать и братья, но из-за толпы не могли подойти к Нему. (Мф 12:46; Мр 3:31)20 Ему передали: – Твои мать и братья стоят снаружи и хотят Тебя видеть.21 Но Иса ответил им: – Мои мать и братья – это те, кто слушает слово Всевышнего и исполняет его.22 Однажды Иса сказал Своим ученикам: – Переправимся на другую сторону озера. Они сели в лодку и отправились. (Мф 8:23; Мр 4:36)23 Пока они плыли, Иса заснул. Внезапно на озере начался шторм, и лодку стало заливать, так что они оказались в опасности.24 Ученики, подойдя, разбудили Ису, говоря: – Наставник, Наставник, мы гибнем! Проснувшись, Он запретил ветру и бушующим волнам. Они утихли, и наступил штиль.25 – Где же ваша вера? – сказал Он ученикам. Они же, испуганные и удивлённые, лишь спрашивали друг друга: – Кто Он, что даже ветрам и воде приказывает, и они повинуются Ему?26 Они приплыли в Гадаринскую землю, что напротив Галилеи. (Мф 8:28; Мр 5:1)27 Когда Иса сошёл на берег, Ему навстречу вышел человек из города, одержимый демонами. На нём уже давно не было одежды, и жил он не в доме, а в могильных пещерах.28 Когда он увидел Ису, он бросился к Его ногам и закричал во весь голос: – Что Ты от меня хочешь, Иса, Сын Бога Высочайшего (Царственный Спаситель)? Умоляю Тебя, не мучь меня! –29 потому что Иса приказал нечистому духу выйти из этого человека. (Демон часто овладевал этим человеком, и тогда, даже если его сковывали по рукам и ногам и стерегли, он разрывал цепи, и демон гнал его в безлюдные места.)30 Иса спросил его: – Как тебя зовут? – Полчище[4], – ответил тот, потому что в него вошло много демонов.31 И они стали умолять Ису не отсылать их в бездну.32 Неподалёку на склоне горы в это время паслось большое стадо свиней, и демоны попросили Ису позволить им войти в них. Он позволил.33 Когда демоны вышли из этого человека и вошли в свиней, всё стадо бросилось с обрыва в озеро и утонуло.34 Свинопасы, увидев, что произошло, побежали и рассказали обо всём в городе и в окрестностях.35 Тогда люди сошлись, чтобы посмотреть, что же случилось. Подойдя к Исе, они обнаружили, что человек, из которого были изгнаны демоны, сидит у ног Исы одетый и в здравом уме, и их охватил страх.36 Очевидцы рассказали им о том, как был исцелён одержимый.37 Тогда все жители страны Герасинской стали упрашивать Ису покинуть их края, потому что сильно испугались. Иса сел в лодку и возвратился туда, откуда приплыл.38 Человек, из которого вышли демоны, просил взять его с Собой, но Иса отослал его, сказав:39 – Возвращайся домой и расскажи, что сделал для тебя Всевышний. Тот пошёл, рассказывая по всему городу о том, что сделал для него Иса.40 Когда Иса возвратился, Его приветствовала большая толпа, потому что все ждали Его. (Мф 9:18; Мр 5:22)41 К Нему подошёл человек по имени Иаир, который был начальником молитвенного дома иудеев, и, павши к Его ногам, стал просить Ису прийти к нему домой:42 его единственная дочь, которой было около двенадцати лет, умирала. Иса пошёл туда в окружении плотной толпы.43 В толпе была женщина, двенадцать лет страдавшая кровотечением; она истратила на врачей все свои средства, но никто не мог её вылечить.44 Она подошла сзади к Исе и прикоснулась к кисточке на краю Его одежды[5]. Кровотечение сразу же остановилось. (Чис 15:38; Втор 22:12)45 – Кто ко Мне прикоснулся? – спросил Иса. Никто не признавался, и Петир сказал: – Наставник, вокруг Тебя толпятся люди и напирают со всех сторон.46 Но Иса сказал: – Кто-то ко Мне прикоснулся. Я почувствовал, как из Меня вышла сила.47 Тогда женщина, видя, что она не осталась незамеченной, подошла, дрожа, и пала к Его ногам. Перед всем народом она рассказала, почему она к Нему прикоснулась и как сразу же была исцелена.48 Тогда Иса сказал ей: – Дочь Моя, твоя вера исцелила тебя. Иди с миром.49 Пока Иса ещё говорил, пришёл человек из дома Иаира, начальника молитвенного дома. – Твоя дочь умерла, – сказал он, – не беспокой больше Учителя.50 Услышав это, Иса сказал Иаиру: – Не бойся, только верь, и девочка будет спасена.51 Когда Он вошёл в дом, то не позволил никому войти с Ним, кроме Петира, Иохана, Якуба и родителей девочки.52 Люди во дворе уже плакали и рыдали по ней. – Перестаньте плакать, – сказал Иса, – ведь она не умерла, а спит.53 Они стали смеяться над Ним, потому что знали, что девочка умерла.54 Иса же взял её за руку и сказал: – Дитя, встань!55 Дух девочки возвратился к ней, и она сразу же встала. Иса сказал, чтобы ей дали есть.56 Родители были поражены, но Иса наказал им никому не рассказывать о том, что произошло.

Луки 8

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика (Мф 13:1; Мр 4:1)2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа, (Мф 27:55; Мф 27:56; Мр 15:40; Мр 16:9)3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.4 И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча: (Мф 13:2; Мф 13:3; Мр 4:1; Мр 4:2)5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.7 Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. (Мф 13:10; Мр 4:10)10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. (Ис 6:9; Ис 6:10; Мф 13:14; Мр 4:12; Ин 12:40)11 А ето значението на притчата. Семето е Божието слово. (Мф 13:18; Мр 4:14)12 А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. (Мф 13:19; Мр 4:15)13 Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. (Иез 33:31)14 Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Мф 13:22; Мр 4:18; Мр 10:23; Лк 18:23; 1Тим 6:9)15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. (Мф 5:15; Мр 4:21; Лк 11:33)17 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. (Иов 12:22; Мф 10:26; Лк 12:2)18 Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. (Мф 13:12; Мф 25:29; Мр 4:25; Лк 19:26)19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. (Мф 12:46; Мр 3:31)20 И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.21 А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.22 А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. (Мф 8:23; Мр 4:35)23 А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.25 Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? (Иов 26:12; Пс 89:10)26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. (Мф 8:28; Мр 5:1)27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.28 Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.29 Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.31 И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. (Откр 20:3)32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен[1] обладаният от бесове.37 И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна. (Мф 8:34; Деян 16:39)38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите: (Мр 5:18)39 Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. (Мф 9:18; Мр 5:21)41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му, (Мф 9:18; Мр 5:22)42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой, (Мф 9:20)44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.45 И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?. (Мр 5:30)46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. (Мр 5:30; Лк 6:19)47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.49 Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. (Мр 5:35)50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи. (Ин 11:11; Ин 11:13)53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! (Лк 7:14; Ин 11:43)55 И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. (Мф 8:4; Мф 9:30; Мр 5:43)56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.