3Тогда сатана вошёл в Иуду, которого называли Искариотом, одного из двенадцати учеников. (Мф 26:14; Мр 14:10)4Иуда пошёл и сговорился с главными священнослужителями и с начальниками храмовой стражи, как предать им Ису.5Те обрадовались и обещали заплатить ему.6Иуда согласился и стал искать удобного случая, когда с Исой не будет народа, чтобы предать Его.
Приготовление учеников к празднику Освобождения
7Наступил первый день праздника Пресных хлебов, когда иудеям следовало заколоть ягнёнка в память об их освобождении, (Мф 26:17; Мр 14:12)8и Иса послал Петира и Иохана с поручением: – Идите и приготовьте для нас праздничный ужин.9– Где Ты хочешь, чтобы мы его приготовили? – спросили они.10Он ответил: – Когда вы войдёте в город, то встретите человека, несущего кувшин с водой. Идите за ним в дом, куда он войдёт,11и скажите хозяину дома: «Учитель спрашивает тебя: Где комната для гостей, в которой Я буду есть праздничный ужин с Моими учениками?»12Он вам покажет большую комнату наверху, в которой уже всё подготовлено. Там и приготовьте ужин.13Они пошли, и всё произошло так, как им сказал Иса, и они приготовили праздничный ужин.
Последний ужин с учениками
14Когда подошло время, Иса со Своими посланниками возлёг у стола. (Мф 26:20; Мр 14:17; 1Кор 11:23)15Иса сказал им: – Я очень хотел отметить этот праздник вместе с вами перед Моими страданиями.16Говорю вам, что Я уже не буду его отмечать до тех пор, пока в Царстве Всевышнего его смысл не будет открыт в полной мере.17Взяв чашу и поблагодарив за неё Всевышнего, Он сказал: – Возьмите её и разделите между собой.18Говорю вам, что Я уже не буду пить от плода виноградного до тех пор, пока не придёт Царство Всевышнего.19Затем, взяв хлеб и поблагодарив за него Всевышнего, Он разломил его и дал ученикам со словами: – Это Моё тело, отдаваемое за вас. Делайте это в воспоминание обо Мне.20Также взял и чашу после ужина и сказал: – Эта чаша – новое священное соглашение, скреплённое Моей кровью, которая за вас проливается[2]. (Исх 24:8; Евр 9:18)21Но рука того, кто предаёт Меня, на одном столе с Моей.22Да, Ниспосланный как Человек уходит так, как было предназначено, но горе тому человеку, который предаёт Его.23Тогда ученики начали спрашивать друг друга, кто из них мог бы совершить такое.
Величайшие – те, кто служит
24Потом они начали спорить, кто из них должен считаться самым великим. (Мф 19:28; Мф 20:25; Мр 10:42)25Иса тогда сказал им: – Цари этого мира господствуют над своими людьми, правители народа именуют себя благодетелями,26но вы не будьте как они. Напротив, пусть самый великий среди вас будет как самый меньший, и начальник – как слуга.27Ведь кто важнее: тот, кто возлежит за столом, или тот, кто прислуживает? Разве не тот, кто возлежит? Я же среди вас как слуга.28Вы были со Мной во всех Моих испытаниях,29и как Мой Отец дал Мне царскую власть, так Я теперь даю её вам,30чтобы и вы могли есть и пить за Моим столом в Моём Царстве, и вы сядете на престолах править[3] двенадцатью родами Исраила.
Предсказание об отречении Петира
31– Шимон, Шимон, сатана просил и получил разрешение на то, чтобы все вы были испытаны, подобно тому, как просеивают пшеницу, (Мф 26:33; Мр 14:29; Ин 13:37)32но Я молился о тебе, чтобы ты не потерял веру. И ты сам, когда вновь обратишься ко Мне, укрепи своих братьев.33Петир ответил: – Повелитель, я готов идти с Тобой и в темницу, и на смерть!34Но Иса сказал: – Говорю тебе, Петир, не успеет сегодня и петух пропеть, как ты трижды отречёшься от того, что знаешь Меня.35Потом Иса спросил их: – Когда Я посылал вас без кошелька, без сумки, без сандалий, нуждались ли вы в чём-либо? – Ни в чём, – ответили ученики.36– Сейчас же, если у вас есть кошелёк, возьмите его, возьмите и сумку, и если у вас нет меча, то продайте плащ, но купите меч[4]. (Мф 26:51; Лк 22:49; Ин 18:36; 2Кор 10:3)37Говорю вам, что со Мной должно исполниться сказанное в Писании: «Он был причислен к преступникам»[5]. Всё, что обо Мне было написано, скоро исполнится. (Ис 53:12)38Ученики сказали: – Смотри, Повелитель, у нас есть два меча. – Достаточно об этом, – ответил Иса.
Молитва на Оливковой горе
39Иса, как обычно, пошёл на Оливковую гору, и Его ученики пошли с Ним. (Мф 26:36; Мр 14:32)40Придя на место, Иса сказал: – Молитесь, чтобы вам не поддаться искушению.41Он отошёл от них примерно на расстояние брошенного камня, опустился на колени и начал молиться:42– Отец, если Ты хочешь, пронеси эту чашу страданий мимо Меня, но пусть всё будет не по Моей воле, а по Твоей.43Тогда с небес Ему явился ангел и укреплял Его.44В муках Иса стал молиться ещё горячее, и сделался пот Его как капли крови, стекавшие на землю.45Когда Он поднялся с молитвы и вернулся к ученикам, то нашёл их спящими, потому что они были измучены печалью.46– Почему вы спите? – спросил Иса. – Вставайте и молитесь, чтобы вам не поддаться искушению.
Иса Масих предан и арестован
47Он ещё говорил, когда приблизилась толпа, во главе которой шёл тот, кого звали Иудой, один из двенадцати учеников. Он подошёл к Исе, чтобы поцеловать Его. (Мф 26:47; Мр 14:43; Ин 18:3)48Иса сказал: – Иуда, ты поцелуем предаёшь Ниспосланного как Человек?49Когда же те, кто был с Исой, увидели, что происходит, они спросили: – Повелитель, а что если нам ударить мечом?50И один из них ударил раба главного священнослужителя и отсёк ему правое ухо.51Но Иса сказал: – Прекратите, довольно! Он прикоснулся к уху раба и исцелил его.52Затем Иса сказал главным священнослужителям, начальникам храмовой стражи и старейшинам, которые пришли за Ним: – Что Я, разбойник, что вы пришли с мечами и кольями?53Я каждый день был с вами в храме, и вы не схватили Меня. Но сейчас ваше время, сейчас власть тьмы.
Отречение Петира
54Они схватили Его и повели в дом верховного священнослужителя. Петир шёл за ними на некотором расстоянии. (Мф 26:67; Мр 14:66; Ин 18:15; Ин 18:25)55Посреди двора разожгли костёр, и Петир вместе с другими людьми сел к нему греться.56Одна из служанок, увидев Петира в свете огня, пристально всмотрелась в него и сказала: – Этот человек тоже был с Ним.57Но Петир отрицал это. – Я не знаю Его, женщина, – сказал он.58Немного позже кто-то другой увидел его и сказал: – Ты тоже один из них. – Нет, друг, – ответил Петир.59Примерно час спустя ещё кто-то стал утверждать: – Точно, этот человек тоже был с Ним, ведь он галилеянин.60Но Петир сказал: – Я не знаю, о чём ты говоришь! И тотчас, когда он ещё говорил, пропел петух.61Повелитель повернулся и посмотрел на Петира. И тогда Петир вспомнил слова Повелителя, как Он сказал ему: – Прежде чем пропоёт петух сегодня, ты трижды отречёшься от Меня.62И выйдя наружу, он горько заплакал.63Люди, охранявшие Ису, стали насмехаться над Ним и бить Его.64Они завязывали Ему глаза и требовали: – Эй Ты, пророк! Скажи нам, кто Тебя ударил?65И говорили Ему много других оскорблений.
Иса Масих на допросе перед Советом религиозных вождей
66Рано утром старейшины народа, главные священнослужители и учители Таурата собрались вместе на Совет[6]. К ним ввели Ису. (Мф 26:63; Мр 14:61; Ин 18:19)67– Если Ты обещанный Масих, то скажи нам прямо, – требовали они. Иса ответил: – Если Я скажу вам, вы не поверите,68и если Я вас спрошу, вы Мне не ответите.69Однако с этого времени Ниспосланный как Человек будет сидеть по правую руку от Всемогущего Бога[7]. (Пс 109:1)70Они все стали спрашивать: – Так Ты что, Сын Всевышнего (Царственный Спаситель)? Он ответил: – Вы сами говорите, что это Я.71Тогда они сказали: – Какие нам ещё нужны свидетельства?! Мы слышали это из Его собственных уст!
1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Мф 26:1; Мф 26:2; Мф 26:14; Мр 14:1; Мр 14:2; Мр 14:10; Ин 11:45)2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Пс 2:2; Ин 11:47; Деян 4:27)3Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Мф 26:14; Мр 14:10; Ин 13:2; Ин 13:27)4и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.5И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Зах 11:12)6А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.
Тайната вечеря
7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (Втор 16:1; Мф 26:17; Мр 14:12; Ин 13:1)8Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.9А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?10А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.13След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Мф 26:20; Мр 14:17)15И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;16защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Лк 14:15; Деян 10:41; Откр 19:9)17И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Мф 26:29; Мр 14:25)19И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Мф 26:26; Мр 14:22; 1Кор 11:24)20Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1Кор 10:16)21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Пс 41:9; Мф 26:21; Мр 14:18; Ин 13:21; Ин 13:26)22Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Мф 26:24; Деян 2:23; Деян 4:28)23И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Мф 26:22; Ин 13:22; Ин 13:25)
Спорът за първенство сред учениците
24Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Мр 9:34; Лк 9:46)25А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Мф 20:25; Мр 10:42)26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Мф 20:26; Лк 9:48; 1Пет 5:3)27Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Мф 20:28; Лк 12:37; Ин 13:13; Ин 13:14; Флп 2:7)28А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Евр 4:15)29Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Мф 24:47; Лк 12:32; 2Кор 1:7; 2Тим 2:12)30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. (Пс 49:14; Мф 8:11; Мф 19:28; Лк 14:15; 1Кор 6:2; Откр 3:21; Откр 19:9; Откр 20:4)
Предсказанието за отричането на Петър
31И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Ам 9:9; Мф 26:31; Мр 4:27; Ин 13:36; 1Пет 5:8)32но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Пс 51:13; Ин 17:9; Ин 21:15)33Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.34А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Мф 26:34; Мр 14:30; Ин 13:38)
Подготовката на учениците за идващите събития
35И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Мф 10:9; Мф 10:10; Мр 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4)36И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;37защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Ис 53:12; Мр 15:28)38А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.
Исус Христос в Гетсиманската градина
39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Мф 26:36; Мр 14:32; Лк 21:37; Ин 18:1)40След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Мф 6:13; Мф 26:41; Мр 14:38)41И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Мф 26:39; Мр 14:35)42Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Ин 5:30; Ин 6:38)43И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Мф 4:11)44И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Ин 12:27; Евр 5:7)45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:46Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Лк 22:40)
Залавянето на Исус Христос
47Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Мф 26:47; Мр 14:32; Мр 14:43; Ин 18:1; Ин 18:3)48А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?49И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Мф 26:51; Мр 14:47; Ин 18:10)51А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Мф 26:55; Мр 14:48)53Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Отричането на ап. Петър
54И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Мф 26:57; Мф 26:58; Мф 26:69; Мр 14:53; Мр 14:66; Ин 18:12; Ин 18:15; Ин 18:24; Ин 18:25)55И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Мф 26:69; Мр 14:66; Ин 18:17; Ин 18:18)56А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.57А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.58След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Мф 26:71; Мр 14:69; Ин 18:25)59И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Мф 26:73; Мр 14:70; Ин 18:26)60А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.61И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мф 26:34; Мф 26:75; Мр 14:30; Мр 14:72; Ин 13:38)62И излезе вън и плака горко.
Обругаването на Исус Христос
63А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Мф 26:67; Мф 26:68; Мр 14:65)64и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?65И много други хули изговориха против Него.
Исус Христос пред Синедриона
66След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха: (Пс 2:2; Мф 26:59; Мф 27:1; Мр 14:55; Мр 15:1; Ин 18:19; Ин 18:28; Деян 4:26; Деян 22:5)67Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Мф 26:63; Мр 14:61)68и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Пс 110:1; Мф 26:64; Мр 14:62; Ин 6:62; Евр 1:3; Евр 8:1)70И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Мф 26:64; Мр 14:62)71А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Мф 26:65; Мр 14:63)