1Исраильтяне достигли Синайской пустыни ровно через два месяца после ухода из Египта.2Покинув Рефидим, они пришли в Синайскую пустыню, где остановились у подножия горы.3Муса взошёл к Всевышнему на гору. Вечный обратился к нему с горы и сказал: – Скажи потомкам Якуба, народу Исраила:4«Вы видели, что Я сделал с Египтом и как Я нёс вас на орлиных крыльях и привёл к Себе.5Итак, если вы будете всецело повиноваться Мне и соблюдать священное соглашение, то из всех народов лишь вы будете Моим драгоценным достоянием. Вся земля Моя,6но вы будете у Меня царством священнослужителей, святым народом». Скажи это исраильтянам.7Муса спустился, позвал старейшин народа и передал им то, что ему повелел сказать Вечный.8Народ ответил единогласно: – Мы исполним всё, что сказал Вечный. Муса передал их ответ Вечному.9Вечный сказал Мусе: – Я приду к тебе в густом облаке, чтобы народ услышал, как Я говорю с тобой и навсегда поверил тебе. Муса передал Вечному всё, что сказал народ.10Вечный ответил Мусе: – Пойди к народу и освяти его сегодня и завтра. Пусть они выстирают одежду11и приготовятся к третьему дню, потому что тогда Вечный сойдёт на гору Синай у них на глазах.12Установи для народа границу вокруг горы и скажи им: «Остерегайтесь подниматься на гору и касаться её подножия. Всякий, кто коснётся горы, непременно будет предан смерти.13Его забьют камнями или пронзят стрелами: его нельзя будет коснуться рукой. Человек ли то или животное – ему не жить». Лишь когда протяжно протрубит рог, они могут подниматься на гору.14Спустившись к народу с горы, Муса освятил его. Они выстирали одежду.15Он сказал народу: – Приготовьтесь к послезавтрашнему дню. Воздержитесь от близости с женщинами.16Утром третьего дня были гром и молния, густое облако над горой и громкий трубный звук. Все, кто был в лагере, задрожали.17Муса вывел народ из лагеря навстречу Всевышнему, и они встали у подножия горы.18Гора Синай была застлана дымом, потому что Вечный сошёл на неё в огне. От неё поднимался дым, словно из печи. Вся гора сильно дрожала,19а трубный звук становился всё громче и громче. Муса говорил, и Всевышний отвечал ему громовым голосом.20Вечный сошёл на вершину горы Синай и позвал туда Мусу. Когда Муса поднялся,21Вечный сказал ему: – Сойди и предупреди народ, чтобы они не переступали границу, чтобы посмотреть на Вечного, иначе многие из них умрут.22Даже священнослужители, которые приближаются к Вечному, должны освятить себя, иначе Вечный покарает их.23Муса сказал Вечному: – Народ не может подняться на гору Синай, ведь Ты Сам предупредил нас: «Установите границу вокруг горы и освятите её».24Вечный ответил: – Сойди и приведи с собой Харуна. Священнослужители и народ пусть не переступают границу, чтобы подняться ко Мне, иначе Я их покараю.25Муса сошёл к народу и передал всё это.
1В третия месец от излизането на израилтяните от Египетската земя на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. (Чис 33:15)2Като се вдигнаха от Рафидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където Израил разпъна шатрите си срещу планината. (Исх 3:1; Исх 3:12; Исх 17:1; Исх 17:8)3И като се изкачи Моисей при Бога, ГОСПОД го повика от планината и каза: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израил: (Исх 3:4; Исх 20:21; Деян 7:38)4Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си. (Втор 29:2; Втор 32:11; Ис 63:9; Откр 12:14)5И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; (Исх 9:29; Втор 4:20; Втор 5:2; Втор 7:6; Втор 10:14; Втор 14:2; Втор 14:21; Втор 26:18; Втор 32:8; Втор 32:9; 3Цар 8:53; Иов 41:11; Пс 24:1; Пс 50:12; Пс 135:4; Песн 8:12; Ис 41:8; Ис 43:1; Иер 10:16; Мал 3:17; 1Кор 10:26; 1Кор 10:28; Тит 2:14)6и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. (Лев 20:24; Лев 20:26; Втор 7:6; Втор 26:19; Втор 28:9; Втор 33:2; Ис 62:12; 1Кор 3:17; 1Фес 5:27; 1Пет 2:5; 1Пет 2:9; Откр 1:6; Откр 5:10; Откр 20:6)7И така, Моисей дойде и повика старейшините на народа, и представи пред тях всички тези наредби, които ГОСПОД му заповяда.8А целият народ отговори едногласно: Всичко, което ГОСПОД е казал, ще направим. И Моисей предаде на ГОСПОДА отговора на народа. (Исх 24:3; Исх 24:7; Втор 5:27; Втор 26:17)9Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да ти вярват вече завинаги. И като предаде Моисей на ГОСПОДА думите на народа, (Исх 14:31; Исх 19:16; Исх 20:21; Исх 24:15; Исх 24:16; Втор 4:11; Втор 4:12; Втор 4:36; Пс 18:11; Пс 18:12; Пс 97:2; Мф 17:5; Ин 12:29; Ин 12:30)10ГОСПОД каза още на Моисей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат дрехите си; (Быт 35:2; Исх 19:14; Лев 11:44; Лев 11:45; Лев 15:5)11и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден ГОСПОД ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ. (Исх 19:16; Исх 19:18; Исх 34:5; Втор 33:2)12И да поставиш прегради наоколо за народа и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите и; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен; (Евр 12:20)13обаче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни или със стрели – било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата затръби продължително, тогава нека се приближат до планината. (Исх 19:16; Исх 19:19)14И така, Моисей слезе от планината при народа и освети народа; а те изпраха дрехите си. (Исх 19:10)15Той каза на народа: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена. (Исх 19:11; 1Цар 21:4; 1Цар 21:5; Зах 7:3; 1Кор 7:5)16А сутринта на третия ден имаше гръм и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепери. (Исх 19:9; Исх 40:34; 2Пар 5:14; Пс 77:18; Евр 12:18; Евр 12:19; Евр 12:21; Откр 1:10; Откр 4:1; Откр 4:5; Откр 8:5; Откр 11:19)17Тогава Моисей изведе народа от стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. (Втор 4:10)18А Синайската планина беше цялата в дим, защото ГОСПОД слезе в огън на нея; и димът и се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно. (Быт 15:17; Исх 3:2; Исх 24:17; Втор 4:11; Втор 33:2; Суд 5:5; 2Пар 7:1; Пс 68:7; Пс 68:8; Пс 77:18; Пс 114:7; Пс 144:5; Ис 6:4; Иер 4:24; Авв 3:3; Евр 12:26; Откр 15:8)19И когато тръбният глас се усилваше, Моисей извика и Бог му отговори с глас. (Исх 19:13; Неем 9:13; Пс 81:7; Евр 12:21)20ГОСПОД слезе на върха на Синайската планина. И ГОСПОД повика Моисей до върха на планината; и Моисей се изкачи.21Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Слез, заповядай на народа да не се втурнат нагоре към ГОСПОДА, за да гледат, да не би да паднат мнозина от тях. (Исх 3:5; 1Цар 6:19)22Така и свещениците, които се приближават при ГОСПОДА, нека се осветят, за да не ги порази ГОСПОД. (Лев 10:3; 2Цар 6:7; 2Цар 6:8)23А Моисей отговори на ГОСПОДА: Народът не може да се изкачи на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал: Постави прегради около планината и я освети. (Исх 19:12; Нав 3:4)24Но ГОСПОД му каза: Иди, слез, после да се изкачиш ти и Аарон с теб; а свещениците и народът да не се втурнат нагоре и да не се качват към ГОСПОДА, за да не ги порази Той.25И така, Моисей слезе при народа и им каза това.