Ваш браузер устарел. Если ERF Bibleserver работает медленно, обновите ваш браузер.

Регистрация
... и использовать все функции!

  • Прочтите1. Mose 3
  • Заметки
  • Теги
  • Лайки
  • История
  • Словари
  • План чтения
  • Графики
  • Видео
  • Особые поводы
  • Пожертвование
  • Блог
  • Новостная рассылка
  • Партнёры
  • Помощь
  • Контакт
  • Alexa Skill
  • Для веб-мастеров
  • Защита информации
  • Accessibility Statement
  • Права заинтересованных лиц (DSGVO)
  • Служебная информация
  • Language: Pyсский
© 2025 ERF
Зарегистрироваться бесплатно

Исход 12

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica

Праздник Освобождения

1 Вечный сказал Мусе и Харуну в Египте: (Лев 23:5; Чис 28:16; Втор 16:1) 2 – Пусть этот месяц будет для вас первым месяцем, началом года. 3 Скажи всему обществу исраильтян, что в десятый день этого месяца каждый должен взять ягнёнка на свою семью, по одному ягнёнку на семейство. 4 Если семья слишком мала, чтобы съесть целого ягнёнка, пусть они поделятся с ближайшим соседом, приняв в расчёт количество людей. Рассчитайте, сколько сможет съесть каждый человек. 5 Животные, которых вы выбираете, пусть будут годовалыми самцами, без изъяна. Вы можете брать ягнят или козлят. 6 Держите их живыми до четырнадцатого дня этого месяца, и пусть вечером всё общество исраильтян заколет их. 7 Возьмите кровь жертвенных животных и помажьте оба косяка и перекладины дверей в домах, где вы их едите. 8 В ту же ночь съешьте мясо, пожаренное над огнём, приправленное горькими травами, с хлебом, приготовленным без закваски. 9 Не ешьте мясо сырым или варёным, жарьте его над огнём – голову, ноги и потроха. 10 Ничего не оставляйте до утра. Если что-то осталось – сожгите. 11 Ешьте так: пусть пояса ваши будут завязаны, ноги обуты, а в руке – посох. Ешьте быстро. Это ужин на празднике Освобождения в Мою честь. 12 В эту ночь Я пройду по Египту и погублю всех первенцев людей и скота, и накажу богов Египта. Я – Вечный. 13 Кровь будет знаком на домах, где вы живёте: увидев кровь, Я пройду мимо. Мор не погубит вас, когда Я поражу Египет. 14 Вспоминайте этот день. Отмечайте его в грядущих поколениях как праздник Вечному – это вам установление на века. 15 Семь дней ешьте пресный хлеб. В первый же день уничтожьте закваску в своих домах, потому что каждый, кто станет есть дрожжевой хлеб с первого дня до седьмого, будет исторгнут из Исраила. 16 Созывайте священное собрание в первый и в седьмой день. Не делайте никакой работы в эти дни, вы можете только готовить себе еду. 17 Отмечайте праздник Пресных хлебов, потому что в этот день Я вывел ваши воинства из Египта. Отмечайте этот день в грядущих поколениях – это вам установление на века. 18 Ешьте хлеб, приготовленный без закваски, с вечера четырнадцатого дня до вечера двадцать первого дня первого месяца. 19 Семь дней в ваших домах не должно быть закваски. Любой, кто станет есть дрожжевой хлеб, будет исторгнут из общества исраильтян, будь он поселенец или уроженец той земли. 20 Не ешьте ничего, приготовленного с закваской. Где бы вы ни жили, ешьте пресный хлеб. 21 Муса призвал старейшин Исраила и сказал им: – Идите, выберите ягнят для ваших семей и заколите жертву на праздник Освобождения. 22 Возьмите пучок иссопа[1], макните его в жертвенную кровь в сосуде и помажьте перекладину и оба дверных косяка. Пусть до утра никто из вас не выходит из дома. 23 Когда Вечный пойдёт убивать египтян, Он увидит кровь на перекладине и дверных косяках и пройдёт мимо этих дверей, не позволив губителю войти в ваши дома и умертвить вас. 24 Храните этот обычай как вечное установление для вас и ваших потомков. 25 Войдя в землю, которую Вечный даст вам, как Он и обещал, исполняйте этот обряд. 26 Когда ваши дети спросят: «Что значит этот обряд?» – 27 скажите им: «Это праздничная жертва Вечному, Который прошёл мимо домов исраильтян в Египте и пощадил их, когда убивал египтян». Народ склонился и восславил Вечного. 28 Исраильтяне сделали всё, что Вечный повелел Мусе и Харуну. 

Десятое наказание: гибель первенцев

29 В полночь Вечный погубил в Египте всех первенцев – от первенца фараона, наследника престола, до первенца узника, сидевшего в темнице, и весь первородный приплод скота. 30 Фараон, его приближённые и все египтяне поднялись среди ночи; и стоял в Египте громкий плач, ведь не было дома, где бы хоть кто-нибудь не умер. 

Исход народа Всевышнего из Египта

31 Ночью фараон позвал Мусу и Харуна и сказал: – Собирайтесь! Уходите от моего народа вместе с исраильтянами. Пойдите, поклонитесь Вечному, как вы говорили. 32 Берите всё: и отары, и стада, как вы и хотели, и идите. И ещё, благословите меня. 33 Египтяне торопили исраильский народ покинуть страну. – Иначе, – говорили они, – мы все умрём! 34 Исраильский народ взял тесто, куда ещё не положили закваску, и понёс его на плечах в посуде, завёрнутой в одежду. 35 Исраильтяне, как научил Муса, попросили у египтян серебряные и золотые вещи и одежду. 36 Вечный расположил египтян к исраильскому народу, и они дали им то, о чём их просили. Так исраильтяне обобрали египтян. 37 Исраильтяне отправились из города Раамсеса в город Суккот – шестьсот тысяч мужчин, не считая женщин и детей. Все они шли пешком. 38 С ними ушло много разного народа и огромное количество мелкого и крупного скота. 39 Из теста, вынесенного из Египта, они испекли пресные лепёшки. Тесто было без закваски: их торопили уйти из Египта, и они не успели сделать припасы. 40 Исраильтяне прожили в Египте четыреста тридцать лет. 41 В день, когда четыреста тридцать лет истекли, воинства Вечного покинули Египет. 42 Вечный бодрствовал в ту ночь, чтобы вывести их из Египта, и исраильтяне в грядущих поколениях тоже должны бодрствовать в эту ночь, чтобы чтить Вечного. 

Правила для праздника Освобождения

43 Вечный сказал Мусе и Харуну: – Вот правила относительно жертвы на праздник Освобождения: её не может есть чужеземец. 44 Купленный тобой раб может есть её после того, как ты ему сделаешь обрезание, 45 но временный житель и наёмный работник не могут её есть. 46 Эту жертву следует есть в том доме, где её приготовили, – не выносите мясо из дома. Не ломайте ни одной из костей[2]. (Ин 1:29; Ин 19:36; 1Кор 5:7) 47 Пусть этот праздник празднует всё общество исраильтян. 48 Если чужеземец, живущий у вас, захочет отметить праздник Вечного, нужно, чтобы все мужчины в его доме были обрезаны. Тогда он сможет участвовать в нём, как уроженец этой земли. А те, кому не сделали обрезание, не могут участвовать в праздничной трапезе. 49 Этот закон действителен и для уроженцев этой земли, и для чужеземцев, живущих среди вас. 50 Все исраильтяне сделали, как Вечный повелел Мусе и Харуну. 51 В тот же день Вечный вывел исраильтян из Египта по их воинствам. 

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM)
Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Исход 12

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Пасха

1 Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон в Египетската земя: 2 Този ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. (Исх 13:4; Втор 16:1) 3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от този месец, всеки по едно агне, според броя на семействата, по едно агне за всяко семейство. 4 Но ако членовете на семейството са малко за агнето, тогава домакинът нека да покани най-близкия до къщата му съсед, като се съобразите с броя на хората; пресметнете за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. (Лев 22:19; Мал 1:8; Мал 1:14; Евр 9:14; 1Пет 1:19) 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си, да го заколят привечер. (Лев 23:5; Чис 9:3; Чис 28:16; Втор 16:1; Втор 16:6) 7 После нека вземат от кръвта и сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат. 8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. (Исх 34:25; Чис 9:11; Втор 16:3; 1Кор 5:8) 9 Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. (Втор 16:7) 10 И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън. (Исх 23:18; Исх 34:25) 11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, защото е Пасхата на Йехова. (Втор 16:5) 12 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно същество в Египетската земя – и човек, и животно; и ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова. (Исх 6:2; Исх 11:4; Исх 11:5; Чис 33:4; Ам 5:17) 13 И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст. 14 Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на ГОСПОДА през всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате. (Исх 12:24; Исх 12:43; Исх 13:9; Исх 13:10; Лев 23:4; Лев 23:5; 4Цар 23:21) 15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия до седмия ден, онзи човек ще бъде изтребен от Израил. (Быт 17:14; Исх 13:6; Исх 13:7; Исх 23:15; Исх 34:18; Исх 34:25; Лев 23:5; Лев 23:6; Чис 9:13; Чис 28:17; Втор 16:3; Втор 16:8; 1Кор 5:7) 16 На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. (Лев 23:7; Лев 23:8; Чис 28:18; Чис 28:25) 17 И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения. (Исх 13:3) 18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. (Лев 23:5; Чис 28:16) 19 Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израилтяните, бил той пришълец или местен. (Исх 23:15; Исх 34:18; Чис 9:13; Втор 16:3; 1Кор 5:7; 1Кор 5:8) 20 Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете. 21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всички Израилеви старейшини и им каза: Идете и си вземете по едно агне според семействата си и заколете пасхалното агне. (Исх 12:3; Чис 9:4; Нав 5:10; 4Цар 23:21; Езд 6:20; Мф 26:18; Мф 26:19; Мр 14:12; Лк 22:7) 22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата, и никой от вас да не излиза от къщната си врата до сутринта. (Исх 12:7; Евр 11:28) 23 Защото ГОСПОД ще мине да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. (Исх 12:12; Исх 12:13; 2Цар 24:16; Иез 9:6; 1Кор 10:10; Евр 11:28; Откр 7:3; Откр 9:4) 24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25 Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде според обещанието Си, ще пазите този обряд. (Исх 3:8; Исх 3:17) 26 А когато децата ви попитат: Какво искате да кажете с този обряд?, (Исх 13:8; Исх 13:14; Втор 32:7; Нав 4:6; Пс 78:6) 27 ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на ГОСПОДА, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони. (Исх 4:31; Исх 12:11) 28 И израилтяните отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон. (Евр 11:28) 29 Посреднощ ГОСПОД порази всяко първородно същество в Египетската земя – от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, както и всяко първородно от добитъка. (Исх 4:23; Исх 11:4; Исх 11:5; Чис 8:17; Чис 33:4; Пс 78:51; Пс 105:36; Пс 135:8; Пс 136:10) 30 И фараонът стана през нощта, той и всичките му служители, и всички египтяни; и се понесе голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. (Исх 11:6; Прит 21:13; Ам 5:17; Иак 2:13) 31 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон през нощта и каза: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Йехова, както поискахте, (Исх 10:9; Исх 11:1; Пс 105:38) 32 подкарайте и овцете, и стадата си, както поискахте, и идете, и благословете и мен. (Быт 27:34; Исх 10:26) 33 Също египтяните настояваха пред народа, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички измираме. (Быт 20:3; Исх 11:8; Пс 105:38) 34 И народът вдигна тестото си, преди още да е втасало, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си. 35 А израилтяните бяха постъпили, както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; (Исх 3:22; Исх 11:2) 36 и ГОСПОД беше дал на народа да спечели доверието на египтяните, така че те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. (Быт 15:14; Исх 3:21; Исх 3:22; Исх 11:3; Пс 105:37) 

Излизане от Египет през пасхалната нощ

37 И така, израилтяните се вдигнаха от Рамзес за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата. (Быт 12:2; Быт 46:3; Быт 47:11; Исх 38:26; Чис 1:46; Чис 11:21; Чис 33:3; Чис 33:5) 38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда. 39 А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги пропъдиха от Египет и те нямаха време да си приготвят ястие. (Исх 6:1; Исх 11:1; Исх 12:33) 40 А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. (Быт 15:13; Деян 7:6; Гал 3:17) 41 И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото ГОСПОДНЕ войнство излезе от Египетската земя. (Исх 7:4; Исх 12:51) 42 Това е нощ, определена за бдения, защото ГОСПОД ги изведе от Египетската земя; това е онази нощ, която всички израилтяни през всичките си поколения трябва особено да пазят за ГОСПОДА. (Втор 16:6) 43 И ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Ето закона за Пасхата: Никой чужденец да не яде от нея; (Чис 9:14) 44 обаче всеки роб, купен с пари, да яде от нея, след като бъде обрязан. (Быт 17:12; Быт 17:13) 45 Никой пришълец или наемник да не яде от нея. (Лев 22:10) 46 Вътре в къщата да бъде изядено агнето; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от него да не строшите. (Чис 9:12; Ин 19:33; Ин 19:36) 47 Цялото общество израилтяни да я пазят. (Исх 12:6; Чис 9:13) 48 И ако някой чужденец живее като заселник между теб и поиска да пази Пасхата на ГОСПОДА, нека се обрежат всичките му мъжки представители и тогава нека да я спазва; той ще бъде като местен жител. Но никой необрязан не бива да яде от нея. (Чис 9:14) 49 Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е заселник между вас. (Чис 9:14; Чис 15:15; Чис 15:16; Гал 3:28) 50 И всички израилтяни направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон. 51 И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилтяните от Египетската земя според подразделенията на тяхното войнство. (Исх 6:26; Исх 12:41) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.