1Вечный сказал Мусе и Харуну в Египте: (Лев 23:5; Чис 28:16; Втор 16:1)2– Пусть этот месяц будет для вас первым месяцем, началом года.3Скажи всему обществу исраильтян, что в десятый день этого месяца каждый должен взять ягнёнка на свою семью, по одному ягнёнку на семейство.4Если семья слишком мала, чтобы съесть целого ягнёнка, пусть они поделятся с ближайшим соседом, приняв в расчёт количество людей. Рассчитайте, сколько сможет съесть каждый человек.5Животные, которых вы выбираете, пусть будут годовалыми самцами, без изъяна. Вы можете брать ягнят или козлят.6Держите их живыми до четырнадцатого дня этого месяца, и пусть вечером всё общество исраильтян заколет их.7Возьмите кровь жертвенных животных и помажьте оба косяка и перекладины дверей в домах, где вы их едите.8В ту же ночь съешьте мясо, пожаренное над огнём, приправленное горькими травами, с хлебом, приготовленным без закваски.9Не ешьте мясо сырым или варёным, жарьте его над огнём – голову, ноги и потроха.10Ничего не оставляйте до утра. Если что-то осталось – сожгите.11Ешьте так: пусть пояса ваши будут завязаны, ноги обуты, а в руке – посох. Ешьте быстро. Это ужин на празднике Освобождения в Мою честь.12В эту ночь Я пройду по Египту и погублю всех первенцев людей и скота, и накажу богов Египта. Я – Вечный.13Кровь будет знаком на домах, где вы живёте: увидев кровь, Я пройду мимо. Мор не погубит вас, когда Я поражу Египет.14Вспоминайте этот день. Отмечайте его в грядущих поколениях как праздник Вечному – это вам установление на века.15Семь дней ешьте пресный хлеб. В первый же день уничтожьте закваску в своих домах, потому что каждый, кто станет есть дрожжевой хлеб с первого дня до седьмого, будет исторгнут из Исраила.16Созывайте священное собрание в первый и в седьмой день. Не делайте никакой работы в эти дни, вы можете только готовить себе еду.17Отмечайте праздник Пресных хлебов, потому что в этот день Я вывел ваши воинства из Египта. Отмечайте этот день в грядущих поколениях – это вам установление на века.18Ешьте хлеб, приготовленный без закваски, с вечера четырнадцатого дня до вечера двадцать первого дня первого месяца.19Семь дней в ваших домах не должно быть закваски. Любой, кто станет есть дрожжевой хлеб, будет исторгнут из общества исраильтян, будь он поселенец или уроженец той земли.20Не ешьте ничего, приготовленного с закваской. Где бы вы ни жили, ешьте пресный хлеб.21Муса призвал старейшин Исраила и сказал им: – Идите, выберите ягнят для ваших семей и заколите жертву на праздник Освобождения.22Возьмите пучок иссопа[1], макните его в жертвенную кровь в сосуде и помажьте перекладину и оба дверных косяка. Пусть до утра никто из вас не выходит из дома.23Когда Вечный пойдёт убивать египтян, Он увидит кровь на перекладине и дверных косяках и пройдёт мимо этих дверей, не позволив губителю войти в ваши дома и умертвить вас.24Храните этот обычай как вечное установление для вас и ваших потомков.25Войдя в землю, которую Вечный даст вам, как Он и обещал, исполняйте этот обряд.26Когда ваши дети спросят: «Что значит этот обряд?» –27скажите им: «Это праздничная жертва Вечному, Который прошёл мимо домов исраильтян в Египте и пощадил их, когда убивал египтян». Народ склонился и восславил Вечного.28Исраильтяне сделали всё, что Вечный повелел Мусе и Харуну.
Десятое наказание: гибель первенцев
29В полночь Вечный погубил в Египте всех первенцев – от первенца фараона, наследника престола, до первенца узника, сидевшего в темнице, и весь первородный приплод скота.30Фараон, его приближённые и все египтяне поднялись среди ночи; и стоял в Египте громкий плач, ведь не было дома, где бы хоть кто-нибудь не умер.
Исход народа Всевышнего из Египта
31Ночью фараон позвал Мусу и Харуна и сказал: – Собирайтесь! Уходите от моего народа вместе с исраильтянами. Пойдите, поклонитесь Вечному, как вы говорили.32Берите всё: и отары, и стада, как вы и хотели, и идите. И ещё, благословите меня.33Египтяне торопили исраильский народ покинуть страну. – Иначе, – говорили они, – мы все умрём!34Исраильский народ взял тесто, куда ещё не положили закваску, и понёс его на плечах в посуде, завёрнутой в одежду.35Исраильтяне, как научил Муса, попросили у египтян серебряные и золотые вещи и одежду.36Вечный расположил египтян к исраильскому народу, и они дали им то, о чём их просили. Так исраильтяне обобрали египтян.37Исраильтяне отправились из города Раамсеса в город Суккот – шестьсот тысяч мужчин, не считая женщин и детей. Все они шли пешком.38С ними ушло много разного народа и огромное количество мелкого и крупного скота.39Из теста, вынесенного из Египта, они испекли пресные лепёшки. Тесто было без закваски: их торопили уйти из Египта, и они не успели сделать припасы.40Исраильтяне прожили в Египте четыреста тридцать лет.41В день, когда четыреста тридцать лет истекли, воинства Вечного покинули Египет.42Вечный бодрствовал в ту ночь, чтобы вывести их из Египта, и исраильтяне в грядущих поколениях тоже должны бодрствовать в эту ночь, чтобы чтить Вечного.
Правила для праздника Освобождения
43Вечный сказал Мусе и Харуну: – Вот правила относительно жертвы на праздник Освобождения: её не может есть чужеземец.44Купленный тобой раб может есть её после того, как ты ему сделаешь обрезание,45но временный житель и наёмный работник не могут её есть.46Эту жертву следует есть в том доме, где её приготовили, – не выносите мясо из дома. Не ломайте ни одной из костей[2]. (Ин 1:29; Ин 19:36; 1Кор 5:7)47Пусть этот праздник празднует всё общество исраильтян.48Если чужеземец, живущий у вас, захочет отметить праздник Вечного, нужно, чтобы все мужчины в его доме были обрезаны. Тогда он сможет участвовать в нём, как уроженец этой земли. А те, кому не сделали обрезание, не могут участвовать в праздничной трапезе.49Этот закон действителен и для уроженцев этой земли, и для чужеземцев, живущих среди вас.50Все исраильтяне сделали, как Вечный повелел Мусе и Харуну.51В тот же день Вечный вывел исраильтян из Египта по их воинствам.
1Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон в Египетската земя:2Този ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. (Исх 13:4; Втор 16:1)3Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от този месец, всеки по едно агне, според броя на семействата, по едно агне за всяко семейство.4Но ако членовете на семейството са малко за агнето, тогава домакинът нека да покани най-близкия до къщата му съсед, като се съобразите с броя на хората; пресметнете за агнето според онова, което всеки може да изяде.5Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. (Лев 22:19; Мал 1:8; Мал 1:14; Евр 9:14; 1Пет 1:19)6И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си, да го заколят привечер. (Лев 23:5; Чис 9:3; Чис 28:16; Втор 16:1; Втор 16:6)7После нека вземат от кръвта и сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат.8През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. (Исх 34:25; Чис 9:11; Втор 16:3; 1Кор 5:8)9Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. (Втор 16:7)10И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън. (Исх 23:18; Исх 34:25)11И така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, защото е Пасхата на Йехова. (Втор 16:5)12Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно същество в Египетската земя – и човек, и животно; и ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова. (Исх 6:2; Исх 11:4; Исх 11:5; Чис 33:4; Ам 5:17)13И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст.14Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на ГОСПОДА през всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате. (Исх 12:24; Исх 12:43; Исх 13:9; Исх 13:10; Лев 23:4; Лев 23:5; 4Цар 23:21)15Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия до седмия ден, онзи човек ще бъде изтребен от Израил. (Быт 17:14; Исх 13:6; Исх 13:7; Исх 23:15; Исх 34:18; Исх 34:25; Лев 23:5; Лев 23:6; Чис 9:13; Чис 28:17; Втор 16:3; Втор 16:8; 1Кор 5:7)16На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. (Лев 23:7; Лев 23:8; Чис 28:18; Чис 28:25)17И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения. (Исх 13:3)18От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. (Лев 23:5; Чис 28:16)19Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израилтяните, бил той пришълец или местен. (Исх 23:15; Исх 34:18; Чис 9:13; Втор 16:3; 1Кор 5:7; 1Кор 5:8)20Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете.21Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всички Израилеви старейшини и им каза: Идете и си вземете по едно агне според семействата си и заколете пасхалното агне. (Исх 12:3; Чис 9:4; Нав 5:10; 4Цар 23:21; Езд 6:20; Мф 26:18; Мф 26:19; Мр 14:12; Лк 22:7)22После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата, и никой от вас да не излиза от къщната си врата до сутринта. (Исх 12:7; Евр 11:28)23Защото ГОСПОД ще мине да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. (Исх 12:12; Исх 12:13; 2Цар 24:16; Иез 9:6; 1Кор 10:10; Евр 11:28; Откр 7:3; Откр 9:4)24И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.25Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде според обещанието Си, ще пазите този обряд. (Исх 3:8; Исх 3:17)26А когато децата ви попитат: Какво искате да кажете с този обряд?, (Исх 13:8; Исх 13:14; Втор 32:7; Нав 4:6; Пс 78:6)27ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на ГОСПОДА, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони. (Исх 4:31; Исх 12:11)28И израилтяните отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон. (Евр 11:28)29Посреднощ ГОСПОД порази всяко първородно същество в Египетската земя – от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, както и всяко първородно от добитъка. (Исх 4:23; Исх 11:4; Исх 11:5; Чис 8:17; Чис 33:4; Пс 78:51; Пс 105:36; Пс 135:8; Пс 136:10)30И фараонът стана през нощта, той и всичките му служители, и всички египтяни; и се понесе голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. (Исх 11:6; Прит 21:13; Ам 5:17; Иак 2:13)31Тогава фараонът повика Моисей и Аарон през нощта и каза: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Йехова, както поискахте, (Исх 10:9; Исх 11:1; Пс 105:38)32подкарайте и овцете, и стадата си, както поискахте, и идете, и благословете и мен. (Быт 27:34; Исх 10:26)33Също египтяните настояваха пред народа, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички измираме. (Быт 20:3; Исх 11:8; Пс 105:38)34И народът вдигна тестото си, преди още да е втасало, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си.35А израилтяните бяха постъпили, както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; (Исх 3:22; Исх 11:2)36и ГОСПОД беше дал на народа да спечели доверието на египтяните, така че те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. (Быт 15:14; Исх 3:21; Исх 3:22; Исх 11:3; Пс 105:37)
Излизане от Египет през пасхалната нощ
37И така, израилтяните се вдигнаха от Рамзес за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата. (Быт 12:2; Быт 46:3; Быт 47:11; Исх 38:26; Чис 1:46; Чис 11:21; Чис 33:3; Чис 33:5)38Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда.39А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги пропъдиха от Египет и те нямаха време да си приготвят ястие. (Исх 6:1; Исх 11:1; Исх 12:33)40А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. (Быт 15:13; Деян 7:6; Гал 3:17)41И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото ГОСПОДНЕ войнство излезе от Египетската земя. (Исх 7:4; Исх 12:51)42Това е нощ, определена за бдения, защото ГОСПОД ги изведе от Египетската земя; това е онази нощ, която всички израилтяни през всичките си поколения трябва особено да пазят за ГОСПОДА. (Втор 16:6)43И ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Ето закона за Пасхата: Никой чужденец да не яде от нея; (Чис 9:14)44обаче всеки роб, купен с пари, да яде от нея, след като бъде обрязан. (Быт 17:12; Быт 17:13)45Никой пришълец или наемник да не яде от нея. (Лев 22:10)46Вътре в къщата да бъде изядено агнето; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от него да не строшите. (Чис 9:12; Ин 19:33; Ин 19:36)47Цялото общество израилтяни да я пазят. (Исх 12:6; Чис 9:13)48И ако някой чужденец живее като заселник между теб и поиска да пази Пасхата на ГОСПОДА, нека се обрежат всичките му мъжки представители и тогава нека да я спазва; той ще бъде като местен жител. Но никой необрязан не бива да яде от нея. (Чис 9:14)49Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е заселник между вас. (Чис 9:14; Чис 15:15; Чис 15:16; Гал 3:28)50И всички израилтяни направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон.51И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилтяните от Египетската земя според подразделенията на тяхното войнство. (Исх 6:26; Исх 12:41)