1Прошлое принизило землю Завулона и землю Неффалима, но грядущее прославит Галилею языческую и её приморский путь, ведущий за Иордан.2Народ, идущий во тьме, увидел великий свет; на живущих в стране смертной тени свет воссиял.3Ты умножил народ, увеличил их радость; они радуются пред Тобой, как радуются во время жатвы, как ликуют, деля добычу.4Ведь, как в день поражения Мадиана[1], Ты сломал тяготившее их ярмо, сломал брус у них на плечах и палку притеснителя. (Суд 7:23)5Всякая обувь воинов, бывшая в битве, и всякая одежда, обагрённая кровью, будут отданы на сожжение, станут пищей для огня.6Ведь Младенец родился нам, Сын дан нам! На плечи Его будет возложена власть, и назовут Его: Чудесный Советник[2], Могучий Бог, Вечный Отец, Правитель, дарующий мир.7Умножению власти Его и мира нет конца; правит Он на престоле Давуда царством его, утверждая и поддерживая его правосудием и праведностью отныне и вовеки[3]. Это сделает ревность Вечного, Повелителя Сил. (Мф 4:12; Мф 28:18; Лк 1:30; Лк 1:79)
Гнев Вечного на Исраил
8У Владыки есть слово против потомков Якуба, оно касается Исраила.9Узнает его весь народ – Ефраим[4] и жители Самарии, те, что гордо и с надменным сердцем говорят:10– Хотя Вечный обрушил кирпичные здания, мы отстроим их из тёсаного камня, и хотя Он срубил тутовые деревья, мы заменим их кедрами.11Но Вечный воздвигнет против них врагов Рецина, поднимет на них неприятелей.12Сирийцы с востока и филистимляне с запада будут жадно пожирать Исраил. Но и тогда гнев Его не отвратится, и рука Его ещё будет занесена.13Но народ не возвращается к Тому, Кто разит их, и не ищет Вечного, Повелителя Сил.14Тогда Вечный отсечёт у Исраила и голову, и хвост, ветви высоких пальм и низкий тростник в один день;15старейшины и знатный люд – это голова, пророки, что учат лжи, – это хвост.16Вожди этого народа сбили его с пути, ведомые ими бредут по ложной дороге.17Поэтому Владыка не порадуется юношам, не пожалеет сирот и вдов, ведь каждый – безбожник и злодей, всякий язык говорит низости. Но и тогда гнев Его не отвратится, и рука Его ещё будет занесена.18Нечестие пылает, как огонь, пожирает терновник и колючки, поджигает лесные чащи, так что они вздымаются ввысь столбами дыма.19Гневом Вечного, Повелителя Сил, опалится земля; люди станут пищей для огня, и никто не пощадит своего брата.20Станут пожирать справа, но останутся голодными; будут есть слева, но не наедятся; всякий будет пожирать плоть своего потомства[5]:21Манасса будет пожирать Ефраима, Ефраим – Манассу; и вместе они обратятся против Иудеи. Но и тогда гнев Его не отвратится, и рука Его ещё будет занесена.
1Но на измъченатаземя нямада има мрак, както в предишните времена, когато Той унижи земятана Завулон и земятана Нефталим; но в следващите времена ще я направи славна – нея, която е по пътя към езерото[1], оттатък Йордан, Галилея на народите. (4Цар 15:29; 2Пар 16:4; Ис 8:22)2Народът, който ходеше в тъмнина, видя голяма светлина; на онези, които седяха в земя на мрачна[2] сянка, им изгря светлина. (Мф 4:16; Еф 5:8; Еф 5:14)3Умножил си народа, увеличил си радостта му; радват се пред Тебе, както се радват във време на жътва, както се радват, когато делят плячка. (Суд 5:30)4Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиам, тежкия им хомот, тоягата за плещите им и бича на угнетителя им. (Суд 7:22; Пс 83:9; Ис 10:5; Ис 10:26; Ис 14:5)5Защото всеки ботуш на обутия воин в шума и облеклата, валяни в кръв, ще бъдат за изгарянеи гориво за огън. (Ис 66:15; Ис 66:16)6Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. (Суд 13:18; Ис 7:14; Мф 28:18; Лк 2:11; Ин 3:16; 1Кор 15:25; Еф 2:14; Тит 2:13)7Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, отсега и довека. Ревността на ГОСПОДа на Силите ще извърши това. (4Цар 19:31; Ис 37:32; Дан 2:44; Лк 1:32; Лк 1:33)
Наказание на надменна Самария
8Господ изпрати слово на Яков; и то връхлетя и върху Израил.9И целият народ ще го познае, дори Ефрем и жителите на Самария, които гордо и с надменно сърце казват:10Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; черниците бяха изсечени, но ще ги заменим с кедри.11Затова ГОСПОД ще повдигне върху него онези, които се противиха против Расин, и ще възбуди неприятелите му –12сирийците отпред и филистимците отзад, – и те ще изядат Израил с отворени уста. При все това гневът Му не се отвърна, а ръката Му е още протегната. (Ис 5:25; Ис 10:24; Иер 4:8)13Но пак народът не се връща към Този, Който го поразява, нито търси ГОСПОДА на Силите. (Иер 5:3; Ос 7:10)14Затова ГОСПОД ще отсече от Израил в един ден и глава, и опашка, палмов клон и тръстика. (Ис 10:17; Откр 18:8)15(Старецът и почтеният мъж, той е глава; а пророкът, който поучава лъжи, той е опашка.)16Защото водачите на този народ го заблуждават и водените от тях загиват. (Ис 3:12)17Затова Господ няма да се зарадва за юношите им, нито ще се смили над сирачетата и вдовиците им; понеже те всички са нечестиви и злодеи и всички уста говорят безумие. При все това гневът Му не се отвърна, а ръката Му е още протегната. (Пс 147:10; Пс 147:11; Ис 5:25; Ис 9:12; Ис 9:21; Ис 10:4; Мих 7:2)18Защото беззаконието изгаря като огън, който поглъща глоговете и тръните. Да! Той пламти в горските гъсталаци и те се издигат като тежки облаци дим. (Ис 10:17; Мал 4:1)19От гнева на ГОСПОДА на Силите земята изгоря. И народът ще бъде като гориво за огън; никой не жали брат си. (Ис 8:22; Мих 7:2; Мих 7:6)20Човек ще граби отдясно, но ще остане гладен; и ще яде наляво, но няма да се насити! Всеки от тях ще яде плътта на своята мишца: (Лев 26:26; Ис 49:26; Иер 19:9)21Манасия – Ефрем, и Ефрем – Манасия, и те заедно ще бъдат против Юда. При все това гневът Му не се отвърна, а ръката Му е още протегната. (Ис 5:25; Ис 9:12; Ис 9:17; Ис 10:4)