1Когда Ахаз, сын Иотама, внук Уззии, был царём Иудеи[1], сирийский царь Рецин и исраильский царь Пеках, сын Ремалии, пошли войной на Иерусалим, но не смогли его одолеть. (4Цар 16:1; 2Пар 28:1)2Дому Давуда возвестили: «Сирия вступила в союз с Ефраимом»[2], и сердца у Ахаза и у его народа затрепетали, как деревья в лесу трепещут от ветра.3Вечный сказал Исаии: – Выйди навстречу Ахазу со своим сыном Шеар-Иашувом («остаток вернётся») к концу водопровода Верхнего пруда, на дорогу к Сукновальному полю.4Скажи ему: «Будь осторожен, будь спокоен, не бойся. Не падай духом из-за двух концов этих тлеющих головней – из-за неистового гнева Рецина с Сирией и из-за сына Ремалии.5Сирия, Ефраим и сын Ремалии замышляют против тебя зло, говоря:6„Пойдём на Иудею и запугаем её, завоюем её и поставим в ней царём сына Тавеила“[3].7Но так говорит Владыка Вечный: Это не сбудется, этого не случится,8ведь столица Сирии – всего лишь Дамаск, а глава Дамаска – всего лишь слабый царь Рецин. Через шестьдесят пять лет Ефраим будет рассеян и перестанет быть народом.9Столица Ефраима – всего лишь Самария, а глава Самарии – всего лишь слабак, сын Ремалии. Если не будете твёрдо стоять в своей вере, не устоите вовсе».10И снова Вечный сказал Ахазу:11– Проси у Вечного, своего Бога, знамения, всё равно – в глубинах мира мёртвых или на высотах небес.12Но Ахаз сказал: – Я не стану просить, не буду испытывать Вечного.13Тогда Исаия сказал: – Слушайте, дом Давуда! Разве не довольно вам испытывать человеческое терпение? Вы хотите испытать и терпение моего Бога?14Итак, Владыка Сам даст вам знамение: вот девственница забеременеет и родит Сына и назовёт Его Иммануил («с нами Всевышний»)[4]. (Ис 8:3; Ис 8:18; Мф 1:22)15Он будет питаться творогом и мёдом, пока не научится отвергать злое и избирать доброе.16Но прежде чем мальчик научится отвергать злое и избирать доброе, земли двух царей, от которых ты в ужасе, будут опустошены.17Но Вечный наведёт на тебя, на твой народ и на дом твоего отца такие ужасные дни, каких не бывало с тех пор, как Ефраим отделился от Иудеи[5], – Он наведёт царя Ассирии. (3Цар 12:1)18В тот день Вечный свистнет мухам, что у истоков рек Египта, и пчёлам, что в ассирийской земле.19Они прилетят и опустятся в крутые ущелья и в расщелины скал, на все колючие кусты и на все пастбища.20В тот день Вечный обреет ваши головы, волосы на ногах и отрежет бороды бритвой[6], нанятой по ту сторону Евфрата, – царём Ассирии.21В тот день если кто сможет оставить в живых молодую корову и двух овец,22то по изобилию молока, которое они станут давать, он будет есть творог. Все, кто останется в стране, будут есть творог и мёд.23В тот день там, где некогда росла тысяча виноградных лоз стоимостью в двенадцать килограммов[7] серебра, будут лишь терновник и колючки.24Люди будут ходить туда с луком и стрелами, потому что земля будет покрыта терновником и колючками.25Что же до холмов, которые некогда возделывали мотыгой, то вы больше не пойдёте туда, боясь терновника и колючек. Туда будут выгонять крупный скот, и мелкий скот будет топтать их.
1И в дните на Юдейския цар Ахаз, син на Йотам, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, излязоха против Йерусалим, за да воюват против него; но не можаха да го завладеят. (4Цар 16:5; 2Пар 28:5; 2Пар 28:6)2Тогава известиха на Давидовия дом: Сирия се съюзи с Ефрем. И сърцето на Ахаз, и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.3Тогава ГОСПОД каза на Исайя: Излез сега да посрещнеш Ахаз, ти и синът ти Сеар-Ясув[1], при края на водопровода на горния водоем, по пътя към тепавичарската нива, (4Цар 18:17; Ис 36:2)4и му кажи: Гледай да си спокоен; не се плаши, нито се показвай малодушен поради тези две опашки на димящи главни – поради яростния гняв на Расин и Сирия, и на Ромелиевия син.5Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син имаха лошо намерение против тебе, като казаха:6Да излезем против Юдея и да я разорим, и да си пробием пролом в нея, и да поставим Тавиеловия син за цар над нея.7Затова така казва Господ ЙЕХОВА: Това няма да стане, нито ще бъде. (Прит 21:30; Ис 8:10)8Защото главата на Сирия е Дамаск, а глава на Дамаск – Расин; и в течение на шестдесет и пет години Ефрем ще бъде съкрушен така, че вече да не е народ – (2Цар 8:6)9Ефрем, чиято глава е Самария, а глава на Самария – Ромелиевият син. Ако не вярвате в това, вие няма да бъдете утвърдени. (2Пар 20:20)10И ГОСПОД говори още на Ахаз:11Поискай си знамение от ГОСПОДА, твоя Бог; искай го или в дълбината, или във висината горе. (Суд 6:36; Мф 12:38)12Но Ахаз отговори: Няма да искам, нито ще изпитам ГОСПОДА.13А Исайя каза: Слушайте сега, доме Давидов; малко нещо ли ви е да досаждате на хора, че ще досаждате и на моя Бог?14Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил[2]. (Ис 8:8; Ис 9:6; Мф 1:23; Лк 1:31; Лк 1:34)15Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;16защото, преди детето да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тази земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена. (4Цар 15:30; 4Цар 16:9; Ис 8:4)17ГОСПОД ще докара на тебе, на твоя народ и на бащиния ти дом такива дни, каквито не са идвали от деня, когато Ефрем се е отделил от Юда – ще докара асирийския цар. (3Цар 12:16; 2Пар 28:19)18И в същия ден ГОСПОД ще призове мухите, които са в най-далечните околности на египетските реки, и пчелите, които са в асирийската земя; (Ис 5:26)19и те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини и в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище. (Ис 2:19; Иер 16:16)20В този ден Господ ще обръсне с бръснач, нает оттатък реката, асирийския цар, главата и космите на краката – даже и брадата ще смъкне. (4Цар 16:7; 4Цар 16:8; 2Пар 28:20; 2Пар 28:21; Иез 5:1)21В същия ден човек, който храни крава и две овце,22ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал в страната.23И в онзи ден всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за глогове и тръни. (Ис 5:6)24Със стрели и лъкове ще дойдат хора там, защото цялата страна ще стане само глогове и тръни.25Поради страх от глогове и тръни ти няма да дойдеш на никой хълм, копан сега с търнокоп, а ще бъде място, на което ще изпращаш говеда и което ще тъпчат овце.