1Пророчество о Дамаске. – Вот Дамаск больше не будет городом, он превратится в груду развалин.2Города Ароера будут покинуты, брошены отарам, которые там улягутся, и никто не вспугнёт их.3Исчезнет в Ефраиме[1] укреплённый город, и в Дамаске – царская власть; с уцелевшими из Сирии будет то же, что и со славой исраильтян, – возвещает Вечный, Повелитель Сил. –4В тот день слава потомков Якуба увянет, исхудает тучное тело их.5Это будет похоже на жатву пшеницы, когда рука жнеца срезает колосья, а потом подбирают колоски с плодородных полей в долине Рефаим.6Останется лишь несколько людей, как остатки на оливковом дереве, когда его обивают во время сбора плодов, оставляя две-три оливки на самой верхушке, четыре-пять – на ветвях плодоносных, – возвещает Вечный, Бог Исраила.7В тот день люди посмотрят на своего Создателя, устремят взгляд на святого Бога Исраила.8Они больше не будут смотреть на жертвенники, работу своих рук, и не станут глядеть на столбы Ашеры[2] и на жертвенники для возжигания благовоний, которые сделали их пальцы.9В тот день их укреплённые города будут покинуты перед лицом исраильтян и зарастут дикими лесами и кустарником. И будет запустение.10Ты забыл Бога твоего спасения, не вспомнил о Скале, о своей Крепости. Поэтому пусть развёл ты роскошные сады, насадил черенки от чужой лозы,11пусть ты смог заставить их расти в день, когда ты развёл их, пусть смог заставить их цвести в утро, когда насадил их, но не будет тебе урожая в день недуга и неисцелимой боли.12О, шум армий множества народов, как шум шумящего моря! О, рёв народов, как рёв сильных ревущих вод!13Пусть ревут народы рёвом могучих вод – Он обличит их, и они убегут далеко, гонимые, как мякина на холмах от ветра, как крутящаяся пыль от урагана.14Вечером внезапный ужас! До утра их уже не станет. Вот удел тех, кто нас обирает, участь тех, кто нас грабит.
1Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. (4Цар 16:9; Иер 49:23; Ам 1:3; Зах 9:1)2Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши. (Иер 7:33)3Крепостта ще се махне от Ефрем и царството – от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, казва ГОСПОД на Силите. (Ис 7:16; Ис 8:4)4И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее; (Ис 10:16)5и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина. (Иер 51:33)6Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината – две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва ГОСПОД, Израилевият Бог. (Ис 24:13)7В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израилев; (Мих 7:7)8той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.9В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израилтяните; и ще настане там запустение.10Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки; (Пс 68:19)11в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.12Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води! (Иер 6:23)13Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. (Пс 9:5; Пс 83:13; Ос 13:3)14Привечер, ето, смущение; и преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.