Иоанна 4

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Блюстители Закона услышали о том, что Иса приобретал и погружал в воду[1] больше учеников, чем Яхия,2 хотя на самом деле обряд совершал не Иса, а Его ученики.3 Когда Иса узнал, что о Нём говорят, Он покинул Иудею и направился обратно в Галилею.4 Путь Его лежал через Самарию,5 и Он пришёл в самарийский город Сихарь, расположенный недалеко от участка земли, который Якуб некогда дал своему сыну Юсуфу[2]. (Быт 33:18; Быт 48:21)6 Там был колодец Якуба, и Иса, уставший после дороги, сел у колодца отдохнуть. Это было около полудня.7 К колодцу пришла за водой одна самарийская[3] женщина. – Дай Мне, пожалуйста, напиться воды, – попросил её Иса.8 Ученики Его в это время пошли в город купить еды.9 Самарянка удивилась: – Ты иудей, а я самарянка, как это Ты можешь просить у меня напиться? (Дело в том, что иудеи не общаются с самарянами[4].)10 Иса ответил ей: – Если бы ты знала о даре Всевышнего и о том, Кто просит у тебя напиться, ты бы сама попросила Его, и Он дал бы тебе живой воды[5].11 Женщина сказала: – Господин, Тебе и зачерпнуть-то нечем, а колодец глубок. Откуда же у Тебя живая вода?12 Неужели Ты больше нашего предка Якуба, который оставил нам этот колодец и сам пил из него, и его сыновья пили, и стада его пили?13 Иса ответил: – Кто пьёт эту воду, тот опять захочет пить.14 Тот же, кто пьёт воду, которую Я дам ему, никогда больше не будет мучим жаждой. Вода, которую Я ему дам, станет в нём источником, текущим в вечную жизнь.15 Женщина сказала Ему: – Господин, так дай же мне такой воды, чтобы я больше не хотела пить и мне не нужно было приходить сюда за водой.16 Он сказал ей: – Пойди, позови своего мужа и возвращайся сюда.17 – У меня нет мужа, – ответила женщина. Иса сказал ей: – Ты права, когда говоришь, что у тебя нет мужа.18 Ведь у тебя было пять мужей, и тот, с кем ты сейчас живёшь, не муж тебе; это ты правду сказала.19 – Господин, – сказала женщина, – я вижу, что Ты пророк.20 Так объясни же мне, почему наши отцы поклонялись на этой горе[6], а вы, иудеи, говорите, что Всевышнему следует поклоняться в Иерусалиме?21 Иса ответил: – Поверь Мне, женщина, настанет время, когда вы будете поклоняться Отцу не на этой горе и не в Иерусалиме.22 Вы, самаряне, и сами толком не знаете, чему вы поклоняетесь, мы же знаем, чему поклоняемся, ведь спасение – от иудеев.23 Но наступит время, и уже наступило, когда истинные поклонники будут поклоняться Небесному Отцу в духе и истине, потому что именно таких поклонников ищет Себе Отец.24 Всевышний есть Дух, и поклоняющиеся Ему должны поклоняться в духе и истине.25 Женщина сказала: – Я знаю, что должен прийти Масих[7] (то есть«Помазанник»); вот когда Он придёт, Он нам всё и объяснит. (Втор 18:15)26 Иса сказал ей: – Это Я, Тот, Кто говорит с тобой.27 В это время возвратились Его ученики и удивились, что Иса разговаривает с женщиной. Но никто, однако, не спросил, что Он хотел и почему Он с ней говорил.28 Женщина оставила свой кувшин для воды, вернулась в город и сказала людям:29 – Идите и посмотрите на Человека, Который рассказал мне всё, что я сделала. Не Масих ли Он?30 Народ из города пошёл к Исе.31 В это время Его ученики настаивали: – Учитель, поешь что-нибудь.32 Но Он сказал им: – У Меня есть пища, о которой вы не знаете.33 Тогда ученики стали переговариваться: – Может, кто-то принёс Ему поесть?34 – Пища Моя состоит в том, – сказал Иса, – чтобы исполнить волю Пославшего Меня и совершить Его дело.35 – Разве вы не говорите: «Ещё четыре месяца, и будет жатва»? А Я говорю вам: поднимите глаза и посмотрите на поля, как они уже созрели для жатвы!36 Жнец получает свою награду! Он собирает урожай для жизни вечной, чтобы радовались вместе и сеятель, и жнец.37 В этом случае верно изречение: один сеет, а другой жнёт.38 Я послал вас жать то, над чем вы не трудились. Другие много поработали, вы же пожинаете плоды их трудов.39 Многие самаряне, жители этого города, уверовали в Ису, потому что женщина сказала: – Он рассказал мне всё, что я сделала.40 Самаряне пришли к Нему и стали упрашивать Его остаться с ними, и Иса провёл там два дня.41 И ещё больше людей уверовали в Него из-за Его слов.42 Они говорили женщине: – Мы уже не с твоих слов верим, а потому, что сами слышали и знаем, что Этот Человек действительно Спаситель мира.43 Через два дня Иса отправился оттуда в Галилею.44 Он и Сам говорил, что пророк не имеет чести у себя на родине.45 Однако когда Он пришёл в Галилею, галилеяне Его радушно приняли, но только потому, что были в Иерусалиме на празднике Освобождения и видели все чудеса, которые Иса там совершил.46 Иса ещё раз посетил Кану Галилейскую, где Он превратил воду в вино. В Капернауме был один придворный, у которого болел сын.47 Когда этот человек услышал о том, что Иса пришёл из Иудеи в Галилею, он пришёл к Нему и умолял Его исцелить сына, который был при смерти.48 Иса сказал ему: – Люди, почему вы не можете поверить, пока не увидите чудес и знамений?49 Но придворный лишь умолял: – Господин, пойдём, пока сын мой ещё не умер.50 Иса ответил: – Иди, твой сын будет жить. Человек поверил слову Исы и пошёл.51 Он был ещё в пути, когда рабы встретили его и сообщили, что мальчику полегчало.52 Он спросил, в котором часу ему стало легче, и они сказали: – Вчера в час дня жар у него прошёл.53 Отец понял, что это произошло именно тогда, когда Иса сказал ему: «Твой сын будет жить». Придворный и все его домашние уверовали.54 Это было второе знамение, сотворённое Исой в Галилее по приходе Его из Иудеи.

Иоанна 4

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, (Ин 3:22; Ин 3:26)2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея.4 И трябваше да мине през Самария.5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. (Быт 33:19; Быт 48:22; Нав 24:32)6 Там беше Якововият кладенец[1]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия.8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. (4Цар 17:24; Лк 9:52; Лк 9:53; Деян 10:28)10 Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[2] вода! (Ис 12:3; Ис 44:3; Иер 2:13; Зах 13:1; Зах 14:8)11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?13 Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (Ин 6:35; Ин 6:58; Ин 7:38)15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. (Ин 6:34; Ин 17:2; Ин 17:3; Рим 6:23; 1Ин 5:20)16 Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж;18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. (Лк 7:16; Лк 24:19; Ин 6:14; Ин 7:40)20 Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. (Втор 12:6; Втор 12:11; Втор 16:6; Суд 9:7; 3Цар 9:3; 2Пар 7:12)21 Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. (Мал 1:11; 1Тим 2:8)22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. (Быт 12:3; 4Цар 17:29; Ис 2:3; Лк 24:47; Рим 9:4; Рим 9:5)23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. (Ин 1:17; Флп 3:3)24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. (2Кор 3:17; Флп 3:3)25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. (Ин 4:29; Ин 4:30)26 Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. (Мф 26:63; Мф 26:64; Мр 14:61; Мр 14:62; Ин 9:37)27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29 Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? (Ин 4:25)30 Те излязоха от града и отиваха при Него.31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. (Иов 23:12; Ин 6:38)35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. (Мф 9:37; Лк 10:2)36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. (Дан 12:3)37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. (Ин 17:8; 1Ин 4:14)43 След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. (Мф 4:12; Мф 8:5; Мр 1:14; Лк 7:1)44 Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. (Мф 13:57; Мр 6:4; Лк 4:24)45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. (Втор 16:16; Ин 2:23; Ин 3:2)46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. (Ин 2:1; Ин 2:11)47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48 Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. (1Кор 1:22)49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.