1Приближался праздник Освобождения. Иса знал, что настал час Ему покинуть этот мир и вернуться к Отцу. Полюбив Своих, находящихся в этом мире, Он полюбил их до конца.2Во время ужина, когда дьявол уже побудил Иуду Искариота, сына Шимона, предать Ису,3Иса, зная, что Отец отдал всё в руки Его и что Он пришёл от Всевышнего и теперь возвращается к Всевышнему,4встал из-за стола, снял с Себя верхнюю одежду и опоясался полотенцем.5Потом Он налил воды в таз и начал мыть Своим ученикам ноги и вытирать их полотенцем, которым был опоясан.6Когда Он подошёл к Шимону Петиру, тот сказал Ему: – Повелитель, Тебе ли мыть мне ноги?!7Иса сказал ему: – Сейчас ты не понимаешь, что Я делаю, но позже поймёшь.8– Ты никогда не вымоешь моих ног! – возразил Петир. Иса ответил: – Если Я не омою тебя, то у тебя нет со Мной ничего общего.9Шимон Петир ответил: – Тогда, Повелитель, омой мне не только ноги, но и руки и голову!10Иса ответил: – Омытого нет нужды мыть, разве только ноги, так как всё его тело чисто. Вы ведь чисты, хотя и не все.11Он знал, кто предаст Его, и поэтому сказал, что не все чисты.12Окончив мыть ученикам ноги, Иса снова оделся и, возвратившись, возлёг на Своём месте за столом. – Вы понимаете, что Я сделал для вас? – спросил Он их. –13Вот вы называете Меня Учителем и Повелителем, и правильно, потому что Я и есть Учитель и Повелитель.14Поэтому если Я, ваш Повелитель и Учитель, омыл вам ноги, то вы тоже должны мыть ноги друг другу.15Я показал вам пример, чтобы и вы делали то же, что Я сделал вам.16Говорю вам истину: раб не больше своего господина, и посланный не больше пославшего его.17Если вы это знаете и так поступаете, то вы благословенны.18– Я не говорю о всех вас. Тех, кого Я избрал, Я знаю, но слова Писания: «Тот, кто ест Мой хлеб, пошёл против Меня»[1] – должны исполниться. (Пс 40:10)19Говорю вам обо всём заранее, чтобы, когда это произойдёт, вы поверили, что Я и есть Тот, за Кого Себя выдаю[2]. (Исх 3:14; Втор 32:39; Ис 41:4; Ис 43:10)20Говорю вам истину: кто принимает посланного Мною, тот принимает и Меня, и кто принимает Меня, тот принимает и Пославшего Меня.
Последний ужин с учениками
21Сказав это, Иса произнёс в большом волнении: – Говорю вам истину: один из вас предаст Меня. (Мф 26:20; Мр 14:17; Лк 22:21)22Ученики стали растерянно переглядываться между собой, недоумевая, кого Он имеет в виду.23Один из учеников, которого Иса любил[3], возлежал у стола рядом с Ним. (Ин 21:20)24Шимон Петир показал ему жестом: – Спроси, кого Он имеет в виду?25Откинувшись назад к Исе, ученик спросил: – Повелитель, кто это?26Иса ответил: – Тот, кому Я подам этот кусок хлеба, обмакнув его в блюдо. И обмакнув кусок, Иса протянул его Иуде Искариоту, сыну Шимона.27Как только Иуда взял хлеб, в него вошёл сатана. – Делай быстро то, что собираешься делать, – сказал ему Иса.28Никто из возлежавших за столом не понял, зачем Иса сказал ему это.29Иуда отвечал за ящик с общими деньгами, и некоторые подумали, что Иса попросил его купить необходимое к празднику или же раздать часть денег бедным.30Взяв хлеб, Иуда сразу же вышел. Была ночь.
Повеление о любви
31Когда Иуда вышел, Иса сказал: – Теперь Ниспосланный как Человек прославлен, а в Нём прославлен Всевышний.32Если Всевышний прославлен в Нём, то Всевышний прославит в Себе и Его и сделает это незамедлительно.33Дети Мои, недолго Мне ещё быть с вами. Вы будете искать Меня, и как Я говорил предводителям иудеев, так говорю и вам: туда, куда Я иду, вы не можете прийти.34Я даю вам новое повеление: любите друг друга. Как Я вас полюбил, так и вы любите друг друга.35Все узнают, что вы Мои ученики, если вы будете любить друг друга!
Предсказание об отречении Петира
36Шимон Петир спросил Его: – Повелитель, куда Ты идёшь? Иса ответил: – Туда, куда Я иду, ты сейчас со Мной пойти не сможешь, но позже ты пойдёшь. (Мф 26:33; Мр 14:29; Лк 22:33)37Петир спросил: – Повелитель, почему я не могу идти за Тобой сейчас? Да я готов даже жизнь отдать за Тебя!38Иса тогда сказал: – Ты жизнь свою за Меня отдашь? Говорю тебе истину: не успеет и петух пропеть, как ты трижды отречёшься от Меня.
1А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Мф 26:2; Мф 26:17; Мр 14:1; Мр 14:12; Лк 22:7; Ин 12:23; Ин 17:1; Ин 17:11)2И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Лк 22:3; Ин 13:27)3Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мф 11:27; Мф 28:18; Ин 3:35; Ин 8:42; Ин 16:28; Ин 17:2; Деян 2:36; 1Кор 15:27; Евр 2:8)4стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Лк 17:8; Лк 22:27; Флп 2:7; Флп 2:8)5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Мф 3:14)7Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Ин 13:12)8Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Ин 3:5; 1Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22)9Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Ин 15:3)11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Ин 6:64)12А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Мф 23:8; Мф 23:10; Лк 6:46; 1Кор 8:6; 1Кор 12:3; Флп 2:11)14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Лк 22:27; Рим 12:10; Гал 6:1; Гал 6:2; 1Пет 5:5)15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Мф 11:29; Флп 2:5; 1Пет 2:21; 1Ин 2:6)16Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Мф 10:24; Лк 6:40; Ин 15:20)17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Иак 1:25)18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Пс 41:9; Пс 41:10; Мф 26:23; Ин 13:21; Деян 1:16)19Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Ин 14:29; Ин 16:4)20Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Мф 10:40; Мф 25:40; Лк 10:16)
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Мф 26:20; Мф 26:21; Мр 14:17; Мр 14:18; Лк 22:21; Ин 12:27; Деян 1:17; 1Ин 2:19)22Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Ин 19:26; Ин 20:2; Ин 21:7; Ин 21:20; Ин 21:24)24Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Лк 22:3; Ин 6:70)28А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Ин 12:6)30И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.
Новата заповед за любовта
31А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Ин 12:23; Ин 14:13; 1Пет 4:11)32и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. (Ин 12:23; Ин 17:1; Ин 17:4)33Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Ин 7:34; Ин 8:21)34Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. (Лев 19:18; Ин 15:12; Ин 15:17; Еф 5:2; 1Фес 4:9; Иак 2:8; 1Пет 1:22; 1Ин 2:7; 1Ин 2:8; 1Ин 3:11; 1Ин 3:23; 1Ин 4:21)35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (1Ин 2:5; 1Ин 4:20)
Исус предсказва отричането на Петър
36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Мф 26:31; Мр 14:27; Лк 22:31; Ин 21:18; 2Пет 1:14)37Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Мф 26:33; Мр 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34)