Иисуса Навина 9

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Когда об этом услышали все цари к западу от Иордана – в нагорьях, в западных предгорьях и по всему побережью Средиземного моря[1] до самого Ливана (цари хеттов, аморреев, хананеев, перизеев, хивеев и иевусеев),2 они собрались вместе, чтобы воевать с Иешуа и Исраилом.3 Но жители Гаваона, услышав о том, что Иешуа сделал с Иерихоном и Гаем,4 прибегли к хитрости: они пошли, и собрали в дорогу еды, и нагрузили своих ослов ветхими мешками и ветхими бурдюками для вина, изорванными и заплатанными.5 На ногах у них были поношенные и залатанные сандалии, их одежда также была очень ветхой. Весь хлеб, что они взяли с собой, был чёрствым и заплесневелым.6 Они пришли к Иешуа в гилгалский лагерь и сказали ему и исраильтянам: – Мы пришли из далёкой страны. Заключите с нами союз.7 Исраильтяне сказали хивеям: – А вдруг вы живёте рядом с нами? Как же нам тогда заключать с вами союз?8 – Мы твои рабы, – сказали они Иешуа. Но Иешуа спросил: – Кто вы такие и откуда вы пришли?9 Они ответили: – Твои рабы пришли из очень далёкой страны, узнав о славе Вечного, твоего Бога. Мы слышали о Нём: обо всём, что Он сделал в Египте,10 и обо всём, что Он сделал с двумя царями аморреев к востоку от Иордана – с Сигоном, царём Хешбона, и Огом, царём Башана, который правил в Аштароте.11 Наши старейшины и все жители нашей страны сказали нам: «Соберите в дорогу пищу, идите, встретьтесь с ними и скажите им: „Мы ваши рабы, заключите с нами союз“».12 Вот наш хлеб. Он был ещё тёплым, когда, отправляясь к вам, мы дома запасались им в дорогу. Но посмотрите теперь, как он зачерствел и заплесневел.13 А эти бурдюки для вина, когда мы их наполняли, были новыми, но посмотрите, как они изорвались теперь. А наша одежда и сандалии совсем износились за долгую дорогу.14 Исраильтяне в знак мира взяли и ели из их припасов, но не спросили Вечного.15 И Иешуа заключил с ними мир, охраняя их жизни договором, а вожди народа скрепили его клятвой.16 Спустя три дня после того, как они заключили союз с гаваонитянами, исраильтяне узнали, что это их соседи, живущие рядом.17 Тогда исраильтяне отправились в путь и на третий день пришли к их городам – Гаваону, Кефире, Беэроту и Кириат-Иеариму.18 Но исраильтяне не напали на них, потому что вожди народа поклялись им Вечным, Богом Исраила. Весь народ роптал против вождей,19 но они ответили: – Мы поклялись им Вечным, Богом Исраила, и не можем теперь тронуть их.20 Вот что мы сделаем с ними: мы оставим их в живых, чтобы на нас не обрушился гнев за нарушение клятвы, которую мы им дали.21 И вожди народа продолжили: – Пусть они живут, но будут дровосеками и водоносами для всего нашего общества. Так обещание вождей не было нарушено.22 Иешуа призвал гаваонитян и сказал: – Почему вы обманули нас, сказав: «Мы живём далеко от вас», тогда как вы живёте рядом с нами?23 Теперь вы прокляты. Вы всегда будете работать дровосеками и водоносами для дома моего Бога[2]. (2Пар 1:3)24 Они ответили Иешуа: – Твои рабы узнали наверняка, что Вечный, твой Бог, повелел Своему рабу Мусе отдать вам всю эту землю и истребить перед вами всех её жителей. Мы очень испугались за свою жизнь и потому поступили так.25 Теперь мы в твоих руках. Поступай с нами, как сочтёшь лучшим и справедливым.26 И Иешуа защитил их от исраильтян, и те не убили их.27 В тот день он сделал гаваонитян дровосеками и водоносами для народа и для жертвенника Вечного на том месте, какое бы Вечный ни избирал. Они делают это и до сих пор.

Иисуса Навина 9

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието и и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, (Исх 3:17; Исх 23:23; Чис 34:6)2 се събраха заедно да се бият с Исус и Израил. (Пс 83:3; Пс 83:5)3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай, (Нав 6:27; Нав 10:2; 2Цар 21:1; 2Цар 21:2)4 постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;5 обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.6 Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас. (Нав 5:10)7 Но Израилевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас? (Исх 23:32; Втор 7:2; Втор 20:16; Нав 11:19; Суд 2:2)8 Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате? (Втор 20:11; 4Цар 10:5)9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет, (Исх 15:14; Втор 20:15)10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. (Чис 21:24; Чис 21:33)11 Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.12 Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.13 Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.14 Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха. (Чис 27:21; Суд 1:1; 1Цар 22:10; 1Цар 23:10; 1Цар 23:11; 1Цар 30:8; 2Цар 2:1; 2Цар 5:19; Ис 30:1; Ис 30:2)15 Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха. (Нав 11:19; 2Цар 21:2)16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.17 Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. (Нав 18:25; Нав 18:26; Нав 18:28; Езд 2:25)18 Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. (Пс 15:4; Еккл 5:2)19 Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.20 Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме. (2Цар 21:1; 2Цар 21:2; 2Цар 21:6; Иез 17:13; Иез 17:15; Иез 17:18; Иез 17:19; Зах 5:3; Зах 5:4; Мал 3:5)21 Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили. (Втор 29:11; Нав 9:15)22 Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас? (Нав 9:6; Нав 9:9; Нав 9:16)23 Затова бъдете проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог. (Быт 9:25; Нав 9:21; Нав 9:27)24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така. (Исх 15:14; Исх 23:32; Втор 7:1; Втор 7:2)25 Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го. (Быт 16:6)26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха.27 Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес. (Втор 12:5; Нав 9:21; Нав 9:23)