1Вот что сказал пророк Иеремия Баруху, сыну Нерии, в четвёртом году правления иудейского царя Иоакима, сына Иосии (в 605 г. до н. э.), после того, как Барух записал в свиток слова, которые продиктовал ему Иеремия[1]: (Иер 36:1; Иер 36:32)2– Так говорит Вечный, Бог Исраила, тебе, Барух:3«Ты говорил: „Горе мне! Вечный прибавил скорбь к моим мукам; я устал от стонов и не нахожу покоя“».4Скажи ему: «Так говорит Вечный: Я разрушу то, что построил, и искореню то, что насадил, во всей этой стране.5Тебе ли искать для себя чудес? Не ищи. Я насылаю беду на всякую плоть, – возвещает Вечный, – но куда бы ты ни отправился, Я спасу тебя».
1Словото, което пророк Йеремия говори на Варух, Нириевия син, когато записа в книга тези думи от Йеремиевите уста, в четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, и каза: (Иер 36:1; Иер 36:4; Иер 36:32)2Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, на тебе, Варух:3Казал си: Горко ми сега! Защото ГОСПОД прибави печал към скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка.4Така да му кажеш: Така казва ГОСПОД: Ето, онова, което съградиш, Аз ще съборя, и онова, което насадиш, Аз ще изкореня, и то по цялата тази земя. (Ис 5:5)5А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, казва ГОСПОД; но на тебе ще подаря живота като печалба по всички места, където отидеш. (Иер 21:9; Иер 25:26; Иер 38:2; Иер 39:18)