от Biblica1– Если вернёшься, Исраил, – возвещает Вечный, – если вернёшься ко Мне, удалишь мерзких идолов с глаз Моих и не будешь больше скитаться,2если будешь истинно, справедливо и праведно клясться: «Верно, как и то, что жив Вечный!» – то народы получат Моё благословение и прославят Моё имя.3Так говорит Вечный народу Иудеи и Иерусалима: – Распашите свою целину и не сейте среди колючек.4Обрежьте себя для Вечного, обрежьте ваши сердца[1], народ Иудеи и жители Иерусалима, а не то вспыхнет, как огонь, Мой гнев, будет гореть, и никто не потушит – из-за зла, что вы творите.
Бедствие с севера
5– Объявите в Иудее, возвестите в Иерусалиме и скажите: «Трубите в рога по всей стране!» Восклицайте и говорите: «Собирайтесь! Бежим в укреплённые города!»6Поднимите знамя, чтобы люди пришли на Сион! Спасайтесь бегством, не медлите! Так как с севера Я наведу беду – лютую гибель.7Вышел лев из своего логова; тронулся в путь палач народов. Он покинул своё место, чтобы разорить твою землю. Твои города, Иудея, превратятся в руины, не останется горожан.8Так наденьте рубище, рыдайте и плачьте, потому что пылающий гнев Вечного не отвратился от нас.9– В тот день, – возвещает Вечный, – у царя и вельмож дрогнет сердце, ужаснутся священнослужители и пророков охватит страх.10И я сказал: – О Владыка Вечный, как же сильно Ты обманул этот народ и жителей Иерусалима, говоря: «У вас будет мир», тогда как меч приставлен к нашему горлу.11– В то время этому народу и жителям Иерусалима будет сказано: «Жгучий ветер с голых вершин в пустыне дует в сторону Моего народа, но на нём ни провеять зерна, ни очистить его от сора –12слишком могуч этот ветер, дующий по Моему повелению. Настал час, когда Я вынесу им приговор».13Глядите! Он приближается, словно тучи, как ураган – его колесницы, кони его быстрее орлов. Горе нам! Мы погибли!14Иерусалим, очисти сердце от зла и будешь спасён. Долго ли таить тебе злые мысли?15Уже несётся голос от города Дана, весть о беде с гор Ефраима.16– Объявите народам, возвестите Иерусалиму: «Войска осаждающих идут из дальней земли, оглашая военным кличем города Иудеи.17Они окружат Иерусалим, как стражи полей, потому что он восстал против Меня», – возвещает Вечный. –18Твои пути, твои дела принесли всё это тебе. Это твоя участь. От горя разрывается твоё сердце!19Горе! Горе! Я корчусь от боли. Смута в сердце. Сердце колотится; я не могу молчать, потому что слышу звук рога, слышу боевой клич.20Беда за бедой; вся страна опустошена. В один миг погибли мои шатры, в мгновение ока – мои палатки.21Сколько мне ещё смотреть на знамя, слышать звуки рога?22– Бестолков Мой народ, Меня он не знает. Мой народ – глупые дети; нет у моих детей разума. Они мастера совершать зло, а делать добро не умеют.
Видение опустошения земли
23Я смотрю на землю, но она пуста и безлика, и на небеса, но свет их погас.24Я смотрю на горы – они дрожат, и все холмы колеблются.25Я смотрю – и нет никого, и все птицы разлетелись.26Я смотрю – и пустыней стал плодородный край, и все города его разрушены перед Вечным, от Его пылающего гнева.27Так говорит Вечный: – Вся земля будет опустошена, хоть Я и не погублю её полностью.28Восплачет земля, и над ней почернеет небо, потому что Я так сказал и задумал – не сжалюсь и не отступлюсь.29От шума всадников и стрелков разбегаются все жители городов. Кто подаётся в леса, кто в горы уходит – все города оставлены, нет в них жителей.30Что же ты делаешь, опустошённая? Для чего одеваешься в пурпур, для чего надеваешь золото и подводишь глаза? Напрасно ты прихорашиваешься. Любовники тебя презирают и хотят отнять у тебя жизнь.31Слышу крик, будто женщина в родах кричит, словно стонет рожающая в первый раз, – слышу крик дочери Сиона[2], задыхается она, раскинув руки: «Горе мне! Бессильна я перед убийцами». (Иер 6:2; Иер 6:23)
Иеремии 4
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, (Иер 3:1; Иер 3:22; Иоил 2:12)2и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. (Быт 22:18; Втор 10:20; Пс 72:17; Ис 45:23; Ис 45:25; Ис 48:1; Ис 65:16; Иер 5:2; Зах 8:8; 1Кор 1:31; Гал 3:8)3Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. (Ос 10:12; Мф 13:7; Мф 13:22)4Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. (Втор 10:16; Втор 30:6; Иер 9:26; Рим 2:28; Рим 2:29; Кол 2:11)
Пророчество за падението на Юдея
5Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. (Иер 8:14)6Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. (Иер 1:13; Иер 6:1; Иер 6:22)7Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. (4Цар 24:1; Ис 1:7; Иер 2:15; Иер 5:6; Дан 7:4)8Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. (Ис 22:12; Иер 6:26)9В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът[1] на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят.10Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. (Иер 5:12; Иер 14:13; Иез 14:9; 2Фес 2:11)11В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. (Иер 51:1; Иез 17:10; Ос 13:15)12Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. (Иер 1:16)13Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. (Втор 28:49; Ис 5:28; Плач 4:19; Ос 8:1; Авв 1:8)14Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? (Ис 1:16; Иак 4:8)15Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: (Иер 8:16)16Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове. (Иер 5:15)17Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. (4Цар 25:1; 4Цар 25:4)18Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. (Пс 107:17; Иер 2:17; Иер 2:19)19Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. (Ис 15:5; Ис 16:11; Ис 21:3; Ис 22:4; Иер 9:1; Иер 9:10; Лк 19:42)20Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. (Пс 42:7; Иер 10:20; Иез 7:26)21Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?22Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. (Рим 16:19)23Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. (Быт 1:2; Ис 24:19)24Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. (Ис 5:25; Иез 38:20)25Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. (Соф 1:3)26Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв.27Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. (Иер 5:10; Иер 5:18; Иер 30:11; Иер 46:28)28Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. (Чис 23:19; Ис 5:30; Ис 50:3; Иер 7:16; Ос 4:3)29От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.30А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. (4Цар 9:30; Плач 1:2; Плач 1:19; Иез 23:40)31Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците. (Ис 1:15; Плач 1:17)