1В четвёртом году правления иудейского царя Иоакима, сына Иосии (в 605 г. до н. э.), Вечный сказал Иеремии:2– Возьми свиток и запиши в него все слова, которые Я говорил тебе об Исраиле, Иудее и всех народах с того времени, как Я начал говорить с тобой в дни правления Иосии вплоть до этого дня.3Может быть, когда народ Иудеи услышит о всех невзгодах, которые Я задумал наслать на них, каждый из них оставит свой злой путь; тогда Я прощу им их вину и грех.4Иеремия призвал Баруха, сына Нерии, и под диктовку Иеремии Барух записал в свиток все слова, которые Вечный говорил Иеремии.5Затем Иеремия сказал Баруху: – Мне запрещено входить в храм Вечного.6Поэтому ты пойди в дом Вечного в день поста и прочитай народу из свитка слова Вечного, которые ты записал с моих слов. Прочитай их всему народу Иудеи, который соберётся со всех городов.7Может быть, они вознесут к Вечному свою молитву и отвратится каждый со своего злого пути – ведь страшны гнев и ярость Вечного, которые грозят этому народу.8Барух, сын Нерии, сделал всё, что велел ему пророк Иеремия, – он прочитал слова Вечного из свитка в храме Вечного.9В девятом месяце пятого года правления иудейского царя Иоакима, сына Иосии (поздней осенью 604 г. до н. э.), для всех жителей Иерусалима и для тех, кто пришёл в Иерусалим из городов Иудеи, был объявлен пост перед Вечным.10В комнате писаря Гемарии, сына Шафана, которая находилась в верхнем дворе у входа в Новые ворота храма, Барух прочёл всему народу, пришедшему в храм Вечного, слова Иеремии из свитка.11Когда Михей, сын Гемарии, внук Шафана, услышал все слова Вечного из свитка,12он пошёл в комнаты писарей в царском дворце, где сидели все придворные сановники: писарь Элишама, Делая, сын Шемаи, Элнафан, сын Ахбора, Гемария, сын Шафана, Цедекия, сын Ханании, и все остальные придворные.13Когда Михей рассказал им всё, что он услышал, всё, что читал Барух народу из свитка,14все вельможи отправили Иегуди, сына Нетании, внука Шелемии, правнука Куши, сказать Баруху: «Принеси свиток, который ты читал народу, и сам приходи». И Барух, сын Нерии, пришёл к ним со свитком в руках.15Они сказали ему: – Садись, просим тебя прочитать и нам. Барух прочитал им.16Услышав все эти слова, они в страхе переглянулись и сказали Баруху: – Мы непременно должны доложить об этом царю.17Потом они спросили Баруха: – Просим тебя, расскажи нам, как ты написал всё это? Со слов Иеремии?18– Да, – ответил Барух, – он говорил мне все эти слова, а я записывал чернилами в свиток.19Тогда вельможи сказали Баруху: – Ты и Иеремия идите и спрячьтесь, и пусть никто не знает, где вы.20Оставив свиток в комнате писаря Элишамы, они пошли в царский двор и доложили обо всём царю.21Царь послал Иегуди взять свиток. Иегуди принёс его из комнаты писаря Элишамы и стал читать его царю и всем вельможам, которые стояли возле него.22Был девятый месяц (конец осени), и царь сидел в зимней комнате перед жаровней, в которой горел огонь.23Когда Иегуди прочитывал три или четыре столбца свитка, царь отрезал их писарским ножом и бросал в жаровню. Он делал так до тех пор, пока в огне не сгорел весь свиток.24Царь и все его слуги, слышавшие все эти слова, не ужаснулись и не разорвали в знак покаяния на себе одежду.25Элнафан, Делая и Гемария упрашивали царя не сжигать свиток, но он не послушал их.26Вместо этого царь приказал Иерахмеилу, члену царской семьи, Серае, сыну Азриила, и Шелемии, сыну Авдеила, взять под стражу писаря Баруха и пророка Иеремию. Но Вечный укрыл их.27После того как царь сжёг свиток со словами, которые Барух записал со слов Иеремии, Вечный сказал Иеремии:28– Возьми другой свиток и запиши в него все слова, какие были в первом свитке, который сжёг Иоаким, царь Иудеи.29А Иоакиму, царю Иудеи, скажи: Так говорит Вечный: «Ты сжёг этот свиток и сказал: „Зачем ты написал, что царь Вавилона непременно явится и погубит эту землю, поразив на ней и людей, и зверей?“»30Поэтому так говорит Вечный об Иоакиме, царе Иудеи: «Не будет у него потомка, который воцарился бы на престоле Давуда; а его мёртвое тело бросят незахороненным на дневной зной и ночной холод.31Я накажу его, его детей и его слуг за их беззакония; Я нашлю на них, и на жителей Иерусалима, и на народ Иудеи все невзгоды, которыми Я им грозил, потому что они не слушали Меня».32Тогда Иеремия взял другой свиток, отдал его писарю Баруху, сыну Нерии, и под диктовку Иеремии Барух записал в него все слова того свитка, который был сожжён царём Иудеи Иоакимом. И к словам сожжённого свитка было прибавлено много похожих слов.
Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия
1В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес. (Ис 8:1; Иер 25:3; Иер 25:15; Иер 30:2; Иез 2:9; Зах 5:1)3Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им. (Иер 18:8; Иер 26:3; Иер 36:7; Ион 3:8)4Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които ГОСПОД му беше говорил. (Иер 32:12; Иер 45:1)5А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в ГОСПОДНИЯ дом;6затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа, в ГОСПОДНИЯ дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си. (Лев 16:29; Лев 23:27; Деян 27:9)7Дано принесат молба пред ГОСПОДА и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които ГОСПОД е произнесъл против този народ. (Иер 36:3)8Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата ГОСПОДНИТЕ думи в ГОСПОДНИЯ дом.9И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред ГОСПОДА.10Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ. (Иер 26:10)11А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички ГОСПОДНИ думи,12слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.13Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.14Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.15Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.16А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.17И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?18А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.19Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.20После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.21И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.22Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън. (Ам 3:15)23След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.24И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи. (4Цар 22:11; Ис 36:22; Ис 37:1)25При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.26Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но ГОСПОД ги скри.27И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:28Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;29а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?30Затова така казва ГОСПОД на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата. (Иер 22:19; Иер 22:30)31Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.32И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.