1Один же человек, по имени Анания, вместе со своей женой Сапфирой продал своё имение2и часть вырученной суммы утаил, причём его жена знала об этом. Остальное же он принёс и положил к ногам посланников Масиха.3Петир сказал ему: – Анания, как это сатана мог завладеть твоим сердцем настолько, что ты солгал Святому Духу и утаил часть денег, которые ты получил за проданную землю?4Ведь земля до того, как ты её продал, была твоей, и деньги, которые ты за неё получил, тоже твои. Почему же ты замыслил такое? Ты солгал не людям, а Всевышнему.5Как только Анания услышал эти слова, он упал мёртвым. Все присутствующие сильно испугались.6Подошли молодые люди, завернули его тело, вынесли и похоронили.7Часа три спустя пришла его жена, ничего не знавшая о происшедшем.8Петир спросил её: – Скажи мне, вы с мужем за такую-то сумму продали землю? – Да, – ответила она, – за такую.9Петир сказал ей: – Что это вы сговорились испытывать Духа Вечного Повелителя? Ты слышишь шаги у дверей? Это возвращаются хоронившие твоего мужа. Они и тебя вынесут.10И в тот же момент она упала к его ногам мёртвой. Молодые люди вошли и, найдя её мёртвой, вынесли и похоронили её рядом с мужем.11Всей общиной верующих и всеми, кто об этом слышал, овладел великий страх.
Знамения и чудеса
12Через посланников Масиха в народе совершалось много знамений и чудес. Все верующие собирались вместе в колоннаде Сулеймана.13И никто из случайных людей не решался к ним присоединяться, хотя народ их очень уважал.14Верующих же в Повелителя Ису становилось всё больше и больше, и мужчин, и женщин.15Люди выносили на улицы больных, клали их на носилках и постелях, чтобы хоть тень Петира упала на них, когда он будет проходить мимо.16И из городов, что были близ Иерусалима, приходили толпы людей. Они приносили больных и одержимых нечистыми духами, и все исцелялись.
Преследования посланников Исы Масиха
17Тогда верховный священнослужитель и все его приближённые, члены религиозной партии саддукеев, переполнились завистью.18Они арестовали посланников Масиха и заключили их в народную темницу.19Однако ангел от Вечного ночью открыл ворота темницы и вывел их.20– Идите, станьте в храме, – сказал он, – и говорите людям о новой жизни.21Они послушались и, придя рано утром в храм, начали учить. Когда прибыли верховный священнослужитель и его приближённые, они созвали Высший Совет и всех старейшин Исраила и послали в темницу за посланниками Масиха.22Но когда стражники пришли в темницу, то не нашли их там и, возвратившись, доложили:23– Темничные ворота надёжно закрыты, у ворот стоит охрана, но когда мы вошли внутрь, мы никого там не нашли.24Выслушав их, начальник храмовой стражи и главные священнослужители пришли в недоумение – что бы это значило?25Потом кто-то пришёл и сообщил им: – Люди, которых вы заключили в темницу, стоят в храме и учат народ.26Тогда начальник стражи пошёл со стражниками и привёл посланников Масиха. Они не применяли силу, потому что боялись, что народ может побить их камнями.27Посланников Масиха ввели и поставили перед Высшим Советом. Верховный священнослужитель сказал им:28– Мы вам строго запретили учить от имени Исы, но вы весь Иерусалим наполнили своим учением и к тому же обвиняете нас в смерти Этого Человека.29Петир и другие посланники Масиха ответили: – Мы должны больше подчиняться Всевышнему, чем людям!30Бог наших предков воскресил Ису, Которого вы убили, повесив на дереве[1]. (Втор 21:22; Гал 3:13)31Но Всевышний вознёс Его и посадил по правую руку от Себя как Вождя и Спасителя, чтобы дать народу Исраила возможность покаяния и прощения грехов.32Свидетели этому – мы и Святой Дух, Которого Всевышний дал тем, кто послушен Ему.33Когда присутствующие услышали это, они пришли в ярость и хотели убить посланников Масиха.34Но тогда встал один из членов Высшего Совета, блюститель Закона[2] по имени Гамалиил, учитель Таурата, уважаемый всем народом. Он велел вывести посланников Масиха на некоторое время.35Затем он сказал: – Исраильтяне, хорошо подумайте о том, что вы собираетесь сделать с этими людьми.36Не так давно объявился здесь Февда, выдававший себя за кого-то великого. За ним пошло около четырёхсот человек, но когда он был убит, то все его последователи разбежались, и всё окончилось ничем.37После него был Иуда из Галилеи. Он появился во время переписи и увлёк народ за собой. Он тоже погиб, и его последователи рассеялись.38Поэтому в данном случае вот вам мой совет: оставьте этих людей. Отпустите их. Если их начинание от людей, то оно обречено на провал.39Если же оно от Всевышнего, то вы не сможете их остановить, а лишь сами окажетесь противниками Всевышнего. Его речь убедила присутствующих.40Они призвали посланников Масиха и приказали их избить. Потом они ещё раз запретили им говорить от имени Исы и отпустили.41Посланники Масиха покинули Совет, радуясь тому, что они оказались достойными понести такое бесчестие ради имени Исы.42И каждый день в храме и по домам они продолжали учить и возвещать Радостную Весть о том, что Иса и есть Масих.
1А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот2и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. (Деян 4:37)3А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? (Чис 30:2; Чис 30:3; Втор 23:21; Еккл 5:2; Еккл 5:4; Лк 22:3)4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.5И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. (Деян 5:10; Деян 5:11)6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. (Ин 19:40)7След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.9А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате[1] Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб. (Мф 4:7; Деян 5:3)10И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа. (Деян 5:5)11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. (Деян 2:43; Деян 5:5; Деян 19:17)
Други чудеса на апостолите
12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; (Деян 2:43; Деян 3:11; Деян 4:32; Деян 14:3; Деян 19:11; Рим 15:19; 2Кор 12:12; Евр 2:4)13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; (Ин 9:22; Ин 12:42; Ин 19:38; Деян 2:47; Деян 4:21)14и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), (Деян 2:45; Деян 11:21)15така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. (Мф 9:21; Мф 14:36; Деян 19:12)16Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. (Мр 16:17; Мр 16:18; Ин 14:12)
Апостолите пред Синедриона
17Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, (Деян 4:1; Деян 4:2; Деян 4:6)18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. (Лк 21:12)19Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза: (Деян 12:7; Деян 16:26)20Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот. (Ин 6:68; Ин 17:3; 1Ин 5:11)21Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. (Деян 4:5; Деян 4:6)22Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:23Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.24А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. (Лк 22:4; Деян 4:1)25Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни. (Мф 21:26)27И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:28Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. (Мф 27:25; Деян 2:23; Деян 2:36; Деян 3:15; Деян 4:18; Деян 7:52)29А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. (Деян 4:19)30Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво. (Деян 3:13; Деян 3:15; Деян 10:39; Деян 13:29; Деян 22:14; Гал 3:13; 1Пет 2:24)31Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете. (Мф 1:21; Лк 24:47; Деян 2:33; Деян 2:36; Деян 3:15; Деян 3:26; Деян 4:12; Деян 13:38; Еф 1:7; Флп 2:9; Кол 1:14; Евр 2:10; Евр 12:2; 1Ин 2:1)32И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. (Ин 15:26; Ин 15:27; Деян 2:4; Деян 3:15; Деян 10:44)33А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. (Деян 2:37; Деян 7:54)
Съветът на Гамалиил
34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време; (Деян 22:3)35и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.36Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. (Прит 21:30; Ис 8:10; Деян 21:38)37След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. (Лк 2:2)38И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; (Мф 15:13; Лк 21:15; 1Кор 1:25)39но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. (Лк 21:15; Деян 4:18; Деян 7:51; Деян 9:5; Деян 23:9)40И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. (Мф 10:17; Мф 23:34; Мр 13:9)41А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име. (Мф 5:12; Рим 5:3; 2Кор 6:9; 2Кор 6:10; 2Кор 12:10; Флп 1:29; Евр 10:34; Иак 1:2; 1Пет 4:13; 1Пет 4:16)42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос. (Деян 2:46; Деян 4:20; Деян 4:29)