Деяния 27

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Когда было решено, что мы отправимся в Италию, Паула и других заключённых передали римскому офицеру по имени Юлий, из императорского полка.2 Мы сели на корабль из Адрамиттия, который должен был заходить в порты провинции Азия, и отправились в путь. С нами был македонянин Аристарх из Фессалоник.3 На следующий день мы причалили в Сидоне. Юлий хорошо обращался с Паулом и позволил ему навестить друзей, чтобы те позаботились о его нуждах.4 Мы опять вышли в море и прошли Кипр с подветренной стороны, чтобы избежать встречного ветра.5 Мы пересекли открытое море, омывающее берега Киликии и Памфилии, и причалили в ликийском городе Миры.6 Там римский офицер нашёл корабль из Александрии, направлявшийся в Италию, и посадил нас на него.7 В течение многих дней мы медленно продвигались вперёд и в конце концов, хотя и с трудностями, но прибыли в Книд. И так как ветер не давал нам двигаться в нужном направлении, мы подплыли к Криту со стороны Салмоны.8 С трудом продвигаясь вдоль побережья, мы прибыли в место, называемое Хорошие Пристани, недалеко от города Ласеи.9 Так как мы потеряли уже много времени и плавание становилось опасным, потому что даже иудейский осенний пост[1] уже прошёл, Паул предупредил их: (Лев 16:1; Лев 23:26; Чис 29:7)10 – Я вижу, что наше путешествие будет сопряжено с большой опасностью и тяжёлым ущербом не только для груза и корабля, но и для нашей жизни.11 Римский же офицер, вместо того чтобы послушать Паула, последовал совету капитана и владельца корабля.12 Порт этот был непригоден для зимовки, и большинство решило отправиться дальше, чтобы попытаться доплыть до Феникса и там зазимовать. Феникс был пристанью на Крите, открытой для юго-западного и северо-западного ветров.13 Подул лёгкий южный ветер, и, решив, что он-то им и нужен, моряки подняли якорь и поплыли вдоль побережья Крита.14 Немного времени спустя с острова подул ураганный северо-восточный ветер, называемый Эвракилоном.15 Он подхватил корабль, который не мог двигаться против ветра. Тогда мы отдались на волю волн и носились, гонимые ветром.16 Мы оказались с подветренной стороны маленького острова Кавда. Там нам с большими трудностями удалось сохранить лодку.17 Когда её подняли на корабль, матросы провели канаты под кораблем и обвязали его. Из страха сесть на песчаные отмели Сирта, они спустили паруса[2] и продолжали плыть, носимые ветром.18 Шторм так сильно бросал корабль, что на следующий день они стали сбрасывать груз за борт.19 На третий день они своими руками выбросили за борт корабельные снасти.20 Несколько дней не было видно ни солнца, ни звёзд, а шторм все бушевал. Мы уже потеряли всякую надежду на спасение.21 Люди долго ничего не ели. Тогда Паул встал посреди них и сказал: – Вам следовало послушаться моего совета и не отплывать от Крита, тогда у вас не было бы этих бед и потерь.22 Но сейчас ободритесь, никто из вас не погибнет, только корабль разобьётся.23 Прошлой ночью мне явился ангел. Он был послан Всевышним, Которому я принадлежу и Которому служу.24 Он сказал мне: «Паул, не бойся. Ты должен предстать перед императором, и Всевышний по Своей милости также даровал жизнь и всем, кто плывёт с тобой».25 Так что не бойтесь! Я доверяю Всевышнему и верю, что всё будет так, как Он мне сказал.26 Корабль будет выброшен на какой-нибудь остров.27 На четырнадцатые сутки, когда нас всё ещё носило по Адриатическому морю[3], в полночь матросы почувствовали, что мы приближаемся к земле.28 Они замерили глубину, и оказалось, что глубина была тридцать шесть метров, а когда замерили немного позже, глубина была уже двадцать семь метров[4].29 Матросы боялись, что нас ударит о камни, и спустили с кормы четыре якоря, молясь, чтобы скорее наступил день.30 Они попытались бежать с корабля и стали спускать спасательную лодку, делая вид, что хотят опустить якорь с носа корабля.31 Но Паул сказал римскому офицеру и солдатам: – Если эти люди не останутся на корабле, то вам не спастись.32 Тогда солдаты перерубили канаты, державшие лодку, и она упала в море.33 На рассвете Паул стал уговаривать людей поесть. – Последние четырнадцать дней вы постоянно находитесь в напряжении и ничего ещё не ели, – сказал он. –34 Я настоятельно советую вам поесть, и это поможет вам спастись. Ни у кого из вас даже волос с головы не упадёт.35 Сказав это, Паул взял лепёшку, поблагодарил за неё Всевышнего перед всеми, разломил и стал есть.36 Людей это ободрило, и все принялись за еду.37 Всего на борту нас было двести семьдесят шесть человек.38 Когда люди досыта поели, они стали облегчать корабль, выбрасывая в море зерно.39 На рассвете они не узнали показавшуюся землю, но увидели бухту с песчаным берегом, к которому они и решили пристать, если удастся.40 Обрубив якоря и оставив их в море, матросы развязали рулевые вёсла, подняли малый парус и направили судно к берегу.41 Корабль налетел на песчаную косу и сел на мель. Нос глубоко увяз и был неподвижен, а корму разбивали волны.42 Солдаты решили убить всех заключённых, чтобы никто из них, выплыв, не сбежал.43 Но офицер хотел спасти Паула и остановил их. Он приказал тем, кто мог плавать, прыгать в воду первыми и плыть к берегу.44 Остальные должны были добираться на досках и на обломках от корабля. Таким образом все благополучно выбрались на берег.

Деяния 27

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. (Деян 25:12; Деян 25:25)2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. (Деян 19:29)3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. (Деян 24:23; Деян 28:16)4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.9 Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: (Лев 23:27; Лев 23:29)10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;23 защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: (Дан 6:16; Деян 23:11; Рим 1:9; 2Тим 1:3)24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. (Быт 39:5)25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. (Лк 1:45; Рим 4:20; Рим 4:21; 2Тим 1:12)26 Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. (Деян 28:1)27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.34 Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. (3Цар 1:52; Мф 10:30; Лк 12:7; Лк 21:18)35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. (1Цар 9:13; Мф 15:36; Мр 8:6; Ин 6:11; 1Тим 4:3; 1Тим 4:4)36 От това всички се ободриха и ядоха и те.37 А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. (1Пет 3:20)38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. (2Кор 11:25)42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,44 а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата. (Деян 27:22)