от Biblica1Паул посмотрел на членов Высшего Совета и сказал: – Братья, вплоть до сегодняшнего дня я жил с чистой совестью перед Всевышним.2Тут верховный священнослужитель Анания[1] приказал стоявшим рядом с Паулом ударить его по губам.3Паул тогда сказал: – Всевышний ударит тебя, стена ты подбелённая! Ты сидишь здесь, чтобы судить меня по Закону, а сам нарушаешь Закон, приказывая бить меня!4Те, кто стоял рядом с Паулом, сказали ему: – Как ты смеешь оскорблять верховного священнослужителя Всевышнего?!5Паул ответил: – Братья, извините, я не знал, что он верховный священнослужитель, ведь Писание говорит: «Не говори плохо о вожде твоего народа»[2]. (Исх 22:28)6Паул знал, что одни из них были саддукеями, а другие – блюстителями Закона, поэтому он громко сказал членам Высшего Совета: – Братья, я блюститель Закона, сын блюстителя Закона, и меня судят за надежду на воскресение мёртвых.7Когда он это сказал, между блюстителями Закона и саддукеями разгорелся спор, и собрание разделилось,8потому что саддукеи говорят, что нет ни воскресения, ни ангелов, ни духов. Блюстители же Закона во всё это верят.9Поднялся громкий шум, некоторые учители Таурата из блюстителей Закона встали и решительно заявили: – Мы не находим в этом человеке ничего плохого. Что, если с ним действительно говорил дух или ангел?10Спор разгорелся настолько, что командир римского полка, опасаясь, как бы Паула не разорвали на части, приказал солдатам забрать его от них силой и увести в казарму.11Следующей ночью перед Паулом предстал Повелитель Иса и сказал: – Не бойся! Как ты свидетельствовал обо Мне в Иерусалиме, так будешь свидетельствовать и в Риме.
Заговор против Паула
12Наутро некоторые иудеи собрались и поклялись ничего не есть и не пить до тех пор, пока не убьют Паула.13В заговоре участвовало более сорока человек.14Они пошли к главным священнослужителям и старейшинам и сказали: – Мы поклялись ничего не есть, пока не убьём Паула.15Итак, вы и Высший Совет попросите командира римского полка привести его к вам якобы для того, чтобы поближе познакомиться с его делом. А мы будем наготове и убьём его ещё до того, как он дойдёт до этого места.16Об этом заговоре узнал племянник Паула, сын его сестры. Он пошёл в казарму и рассказал об этом Паулу.17Тогда Паул подозвал одного из римских офицеров и сказал ему: – Отведите этого юношу к командиру, у него есть что-то важное сказать ему.18Офицер отвёл юношу к командиру и доложил: – Заключённый Паул позвал меня и попросил привести этого юношу к тебе. Он хочет сообщить тебе что-то важное.19Командир взял юношу за руку, отвёл его в сторону и спросил: – Что ты хочешь мне сообщить?20Юноша сказал: – Иудеи решили просить тебя привести завтра Паула в Высший Совет якобы для того, чтобы подробнее узнать о нём.21Но ты этому не верь, потому что в засаде его поджидают более сорока человек. Они поклялись не есть и не пить, пока не убьют его. Они стоят наготове и только ждут твоего согласия исполнить их просьбу.22Командир полка отпустил юношу, дав ему наказ: – Никому не говори о том, что ты только что мне рассказал.
Паул отправлен в Кесарию
23Затем командир вызвал двух офицеров и приказал им: – Подготовьте двести солдат, семьдесят всадников и двести копьеносцев для выхода в Кесарию в девять часов вечера.24Приготовьте Паулу лошадей и смотрите, чтобы Паул был в безопасности доставлен к наместнику Феликсу.25И он написал такое письмо:26«От Клавдия Лисия. Достопочтеннейшему Феликсу, наместнику Рима. Приветствую тебя.27Этот человек был схвачен иудеями, и они собирались уже убить его, но я подоспел с воинами и спас его, так как узнал, что он римский гражданин.28Желая узнать, в чём они его обвиняют, я привёл его в их Высший Совет.29Я понял, что обвинение связано со спорными вопросами их Закона и что он не виновен ни в чём, заслуживающем смерти или заключения в темницу.30Мне также стало известно, что против него составлен заговор, и я сразу же отослал его к тебе, велев обвинителям представить тебе обвинения против него».31Солдаты, выполняя приказ, взяли Паула и повели его ночью в Антипатриду.32На следующий день они отправили его со всадниками дальше, а сами возвратились в казарму.33Когда всадники прибыли в Кесарию, они отдали наместнику письмо и передали ему Паула.34Наместник прочитал письмо и спросил Паула, из какой он провинции. Узнав, что Паул из Киликии,35он сказал: – Я выслушаю тебя, когда сюда придут твои обвинители, – и приказал содержать Паула под стражей во дворце Ирода[3].
Деяния 23
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. (Деян 24:16; 1Кор 4:4; 2Кор 1:12; 2Кор 4:2; 2Тим 1:3; Евр 13:18)2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. (3Цар 22:24; Иер 20:2; Ин 18:22)3Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят! (Лев 19:35; Втор 17:10; Втор 25:1; Втор 25:2; Мф 23:27; Ин 7:51)4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ (Исх 22:28; Еккл 10:20; 2Пет 2:10; Иуд 1:8)6А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. (Деян 24:15; Деян 24:21; Деян 26:5; Деян 26:6; Деян 28:20; Флп 3:5)7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. (Мф 22:23; Мр 12:18; Лк 20:27)9И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? (Деян 5:39; Деян 22:7; Деян 22:17; Деян 22:18; Деян 25:25; Деян 26:31)10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.11А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. (Деян 18:9; Деян 19:21; Деян 27:23; Деян 27:24)
Заговорът срещу Павел
12И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. (Деян 23:21; Деян 23:30; Деян 25:3)13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.15А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.16Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.17Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му. (Деян 23:12)21Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.22И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.24Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. (Деян 21:32; Деян 21:33; Деян 24:7)28И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион; (Деян 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови. (Деян 18:15; Деян 25:19; Деян 26:31)30И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве. (Деян 24:8; Деян 24:20; Деян 25:5)31И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.32И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.33А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.34А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза: (Деян 21:39)35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод. (Мф 27:27; Деян 24:1; Деян 24:10; Деян 25:16)