1Расставшись с ними, мы вышли в море и направились прямо на остров Кос. На следующий день мы прибыли на Родос и оттуда отправились в Патару.2Там мы нашли корабль, направлявшийся в Финикию, сели на него и отправились дальше.3Мы миновали Кипр, оставив его слева и держа курс на Сирию. Мы пристали к берегу в Тире, потому что там наш корабль должен был оставить груз.4В Тире мы нашли учеников и пробыли у них семь дней. Они, получив откровение от Духа о предстоящем, начали убеждать Паула не ходить в Иерусалим,5но когда подошло время, мы отправились дальше. Все ученики, их жёны и дети провожали нас из города, и на берегу мы преклонили колени и молились.6Попрощавшись с ними, мы сели на корабль, а они возвратились домой.7Продолжив плавание, мы из Тира прибыли в Птолемаиду. Там мы приветствовали братьев и провели с ними один день.8А на следующий день мы отправились в путь и пришли в Кесарию и остановились в доме проповедника Радостной Вести Филиппа, одного из семи помощников[1]. (Деян 6:1)9У него были четыре незамужних дочери, пророчицы.10После того как мы пробыли там много дней, из Иудеи пришёл пророк по имени Агав.11Он подошёл к нам, взял пояс Паула, связал им себе ноги и руки и сказал: – Святой Дух говорит: «Так иудеи в Иерусалиме свяжут и отдадут в руки язычников того, кому принадлежит этот пояс».12Услышав это, и мы, и местные стали умолять Паула не ходить в Иерусалим.13Но Паул на это ответил: – Зачем вы плачете и разрываете мне сердце? Я готов не только быть связанным, но и умереть в Иерусалиме ради имени Повелителя Исы.14Когда мы поняли, что он непоколебим в своём решении, мы умолкли, сказав только: – Пусть свершится воля Вечного Повелителя.15Затем мы собрались и отправились в Иерусалим.16С нами пошли некоторые ученики из Кесарии. Они привели нас в дом киприота Мнасона, давнего ученика, у которого мы и остановились.
Паул у Якуба в Иерусалиме
17Когда мы явились в Иерусалим, братья радушно нас приняли.18На следующий же день Паул вместе с нами пошёл к Якубу[2]. Там были все старейшины. (Мф 13:55)19Паул поприветствовал их и подробно рассказал о том, что Всевышний сделал среди язычников через его служение.20Они выслушали его и прославили Всевышнего. Затем они сказали Паулу: – Брат, ты видишь, сколько тысяч иудеев поверили в Ису, и все они ревнители Закона.21А о тебе они слышали, что ты учишь иудеев, живущих среди язычников, отступлению от Закона Мусы и советуешь не обрезать своих сыновей и вообще не жить по нашим обычаям.22Что же делать? Они, конечно, услышат о том, что ты пришёл.23Поэтому сделай, что мы тебе скажем. Среди нас есть четыре человека, принявших обет[3]. (Чис 6:1)24Возьми их, пройди вместе с ними обряд очищения и заплати за них, чтобы они могли обрить головы. Тогда все увидят, что слухи о тебе неверны и что ты живёшь по Закону.25Что же касается верующих из других народов, то мы написали им о нашем решении: они должны воздерживаться от пищи, принесённой в жертву идолам, от крови, от мяса удушенных животных и от разврата.26На следующий день Паул взял с собой этих людей и прошёл вместе с ними обряд очищения. Затем он вошёл в храм и объявил, когда очищение будет окончено и когда за каждого из них будет принесена жертва.
Арест Паула
27На исходе семи дней[4] несколько иудеев из провинции Азия, увидев Паула в храме, возмутили всю толпу и схватили его (Чис 6:9)28с криком: – Исраильтяне! Помогите! Это тот человек, который всех повсюду учит против нашего народа, нашего Закона и нашего храма. Сейчас он к тому же привёл в храм греков, чем и осквернил это святое место.29До этого в городе они видели Паула вместе с эфесянином Трофимом и предположили, что Паул привёл его в храм.30Весь город пришёл в смятение, сбежался народ. Паула схватили, выволокли из храма, и ворота храма сразу же были заперты.31Они уже намеревались убить Паула, но весть о том, что весь Иерусалим охвачен волнением, дошла до командира римского полка.32Он сразу же, взяв с собой солдат и офицеров, бросился к толпе. Когда иудеи увидели командира полка и его солдат, они перестали избивать Паула.33Командир, подойдя, арестовал Паула и приказал связать его двумя цепями. Он спрашивал у народа, кто это такой и что он сделал.34Одни в толпе кричали одно, другие – другое, и так как при таком шуме он не мог понять ничего определённого, то приказал отвести Паула в казармы.35Когда они были уже на лестнице, толпа стала напирать так, что солдатам пришлось буквально нести Паула.36Множество народа шло за ними, крича: – Смерть ему!
Обращение Паула к народу
37Уже перед самым входом в казарму Паул сказал командиру римского полка: – Можно мне сказать тебе кое-что? – Ты говоришь по-гречески? – удивился тот. –38Значит, ты не тот египтянин, который недавно поднял бунт и увёл за собой в пустыню четыре тысячи разбойников?39Паул ответил: – Я иудей из Тарса в Киликии, гражданин крупного города. Прошу тебя, разреши мне обратиться к народу.40Получив разрешение, Паул стал на ступени и жестом призвал народ к тишине. Когда наступила тишина, он заговорил на языке иудеев[5]: (Деян 26:14)
1А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.3А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.4И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим. (Деян 20:23; Деян 21:12)5Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме. (Деян 20:36)6И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.7И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.8А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него. (Деян 6:5; Деян 8:26; Деян 8:40; Еф 4:11; 2Тим 4:5)9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. (Иоил 2:28; Деян 2:17; Деян 2:18)10И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. (Деян 11:26; Деян 11:28)11И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. (Деян 20:23; Деян 21:33; Деян 24:27; Деян 26:29; Еф 6:20; Флп 1:13; 2Тим 2:9; Евр 10:34)12И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.13Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус. (Деян 20:24)14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля. (Мф 6:10; Мф 26:42; Лк 11:2; Лк 22:42)15И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.16С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
Апостол Павел при Яков
17И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. (Деян 15:4)18А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери. (Деян 15:13; Гал 1:19; Гал 2:9)19И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. (Деян 1:17; Деян 15:4; Деян 15:12; Деян 20:24; Рим 15:18; Рим 15:19)20А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. (Деян 22:3; Рим 10:2; Гал 1:14)21А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.22И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.23Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;24вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. (Чис 6:2; Чис 6:13; Чис 6:18; Деян 18:18)25А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство. (Деян 15:20; Деян 15:29)26Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. (Чис 6:13; Деян 24:18)
Залавянето на Павел
27И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: (Деян 24:18; Деян 26:21)28О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. (Деян 24:5; Деян 24:6)29(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.) (Деян 20:4)30И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. (Деян 26:21)31И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.32И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. (Деян 23:27; Деян 24:7)33Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил. (Деян 20:23; Деян 21:11)34А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.35А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,36защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го! (Лк 23:18; Ин 19:15; Деян 22:22)37И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?38Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? (Деян 5:36)39А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. (Деян 9:11; Деян 22:3)40И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: (Деян 12:17)