1Но Всевышний помнил о Нухе и о всех диких животных и скоте, которые были с ним в ковчеге, и Он послал ветер на землю, и воды стали убывать.2Источники бездны и окна неба закрылись, и дождь перестал литься с неба.3Вода медленно уходила с земли, и к сто пятидесятому дню она сильно убыла.4На семнадцатый день седьмого месяца ковчег остановился на Араратских горах.5Воды продолжали убывать до десятого месяца, и в первый день десятого месяца стали видны вершины гор.6Через сорок дней Нух открыл окно, которое он сделал в ковчеге,7и выпустил ворона, и тот улетал и прилетал обратно до тех пор, пока вода на земле не высохла.8Потом Нух выпустил голубя, чтобы увидеть, сошла ли вода с поверхности земли,9но голубь не нашёл сухого места, чтобы опуститься, и вернулся к Нуху в ковчег, потому что вода покрывала всю землю. Нух протянул руку и взял голубя обратно к себе в ковчег.10Спустя семь дней он опять выпустил голубя из ковчега.11Когда вечером голубь вернулся, в клюве у него был свежесорванный масличный лист. Тогда Нух понял, что вода сошла с земли.12Он подождал ещё семь дней и снова выпустил голубя, и на этот раз голубь не вернулся.13К первому дню первого месяца шестьсот первого года жизни Нуха земля высохла от воды. Нух поднял крышу ковчега, выглянул и увидел, что земля сухая.14К двадцать седьмому дню второго месяца земля стала совершенно сухой.15Тогда Всевышний сказал Нуху:16– Выйди из ковчега и ты, и твоя жена, и твои сыновья, и их жёны.17Выведи наружу все живые существа, которые с тобой, – птиц, зверей и всех пресмыкающихся, чтобы они могли расти числом, и плодиться, и размножаться на земле.18И Нух вышел из ковчега вместе со своими сыновьями, женой и жёнами своих сыновей.19Все звери, и все пресмыкающиеся, и все птицы – всё, что движется по земле, – вышли из ковчега, один вид за другим.
Всевышний заключает Своё священное соглашение с Нухом
20Нух построил Вечному жертвенник и принёс на нём жертву всесожжения из всех видов чистых животных и птиц.21Вечный почувствовал приятный запах и сказал в сердце Своём: «Никогда впредь не стану Я проклинать землю из-за человека, хотя всякое помышление его сердца порочно с детства. И никогда впредь не уничтожу всех живых существ, как в этот раз.22Пока существует земля, не прекратятся сев и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь».
Бытие 8
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.2Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. (Быт 7:11; Иов 38:37)3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. (Быт 7:24)4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; (Быт 6:16)7и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.8Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.9Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.10А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.11И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.12След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.13В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Излизане от ковчега
15Тогава Бог говори на Ной:16Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб. (Быт 7:13)17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. (Быт 1:22; Быт 7:15)18Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;19излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.20И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; (Лев 11:1)21и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих. (Быт 3:17; Быт 6:5; Быт 6:17; Быт 9:11; Быт 9:15; Лев 1:9; Иов 14:4; Иов 15:14; Пс 51:5; Иер 17:9; Иез 20:41; Мф 15:19; Рим 1:21; Рим 3:23; 2Кор 2:15; Еф 5:2)22Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат. (Ис 54:9; Иер 33:20; Иер 33:25)