3 Царе 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Завещание и смърт на Давид

1 Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон: (Бит 47:29; Вт 31:14) 

2 Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен. (Вт 17:19; Вт 17:20; И Н 23:14) 

3 Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш; (Вт 29:9; И Н 1:7; 1 Лет 22:12; 1 Лет 22:14) 

4 за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху израилския престол. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:25; 3 Цар 8:25; 4 Цар 20:3; Пс 132:12) 

5 Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на израилските войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му. (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:39; 2 Цар 18:5; 2 Цар 18:12; 2 Цар 18:14; 2 Цар 19:5; 2 Цар 20:10) 

6 Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. (3 Цар 2:9; Пр 20:26) 

7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10; 2 Цар 17:27; 2 Цар 19:28; 2 Цар 19:31; 2 Цар 19:38) 

8 Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч. (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:18; 2 Цар 19:23) 

9 Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. (Бит 42:38; Бит 44:31; Изх 20:7; Йов 9:28) 

10 Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. (2 Цар 5:7; 3 Цар 1:21; Д А 2:29; Д А 13:36) 

11 А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26; 1 Лет 29:27) 

Начало на царуването на Соломон

12 Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо. (1 Лет 29:23; 2 Лет 1:1) 

13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир. (1 Цар 16:4; 1 Цар 16:5) 

14 После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай. 

15 Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде. (3 Цар 1:5; 1 Лет 22:9; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:5; Пр 21:30; Дан 2:21) 

16 Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай. 

17 Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага. (3 Цар 1:3; 3 Цар 1:4) 

18 А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя. 

19 И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му. (Изх 20:12; Пс 45:9) 

20 Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа. 

21 И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена. 

22 Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. (3 Цар 1:7) 

23 Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си. (Рут 1:17) 

24 Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен. (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 1 Лет 22:10) 

25 И така, цар Соломон прати Ваная, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби. 

26 А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. (И Н 21:18; 1 Цар 22:20; 1 Цар 22:23; 1 Цар 23:6; 2 Цар 15:24; 2 Цар 15:29) 

27 Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом. (1 Цар 2:31) 

28 А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:7; 3 Цар 1:50) 

29 И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ваная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го. 

30 И така, Ваная отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ваная извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде. 

31 А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. (Изх 21:14; Чис 35:33; Вт 19:13; Вт 21:8; Вт 21:9) 

32 ГОСПОД ще върне пролятата от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, израилския военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. (Съд 9:24; Съд 9:57; 2 Цар 3:22; 2 Цар 20:10; 2 Лет 21:13; Пс 7:16) 

33 Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека. (2 Цар 3:29; Пр 25:5) 

34 Тогава Ваная, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята. 

35 Вместо него царят постави свещеник Садок. (Чис 25:11; 1 Цар 2:35; 3 Цар 2:27; 1 Лет 6:53; 1 Лет 24:3) 

36 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде; (2 Цар 16:5; 3 Цар 2:8) 

37 защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава. (Лев 20:9; И Н 2:19; 2 Цар 1:16; 2 Цар 15:23) 

38 Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време. 

39 След три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет. (1 Цар 27:2) 

40 Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет. 

41 Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал. 

42 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух? 

43 Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох? 

44 Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава; (2 Цар 16:5; Пс 7:16; Ез 17:19) 

45 а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века. (Пр 25:5) 

46 Тогава царят заповяда на Ваная, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка. (3 Цар 2:12; 2 Лет 1:1) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание