1Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон: (Ge 47:29; De 31:14)2Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен. (De 17:19; De 17:20; Jos 23:14)3Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш; (De 29:9; Jos 1:7; 1Ch 22:12; 1Ch 22:14)4за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху израилския престол. (2Sa 7:12; 2Sa 7:13; 2Sa 7:25; 1Ki 8:25; 2Ki 20:3; Ps 132:12)5Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на израилските войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му. (2Sa 3:27; 2Sa 3:39; 2Sa 18:5; 2Sa 18:12; 2Sa 18:14; 2Sa 19:5; 2Sa 20:10)6Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. (1Ki 2:9; Pr 20:26)7Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. (2Sa 9:7; 2Sa 9:10; 2Sa 17:27; 2Sa 19:28; 2Sa 19:31; 2Sa 19:38)8Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч. (2Sa 16:5; 2Sa 19:18; 2Sa 19:23)9Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. (Ge 42:38; Ge 44:31; Ex 20:7; Job 9:28)10Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. (2Sa 5:7; 1Ki 1:21; Ac 2:29; Ac 13:36)11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим. (2Sa 5:4; 1Ch 29:26; 1Ch 29:27)
Начало на царуването на Соломон
12Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо. (1Ch 29:23; 2Ch 1:1)13Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир. (1Sa 16:4; 1Sa 16:5)14После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.15Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде. (1Ki 1:5; 1Ch 22:9; 1Ch 22:10; 1Ch 28:5; Pr 21:30; Da 2:21)16Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.17Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага. (1Ki 1:3; 1Ki 1:4)18А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.19И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му. (Ex 20:12; Ps 45:9)20Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.22Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. (1Ki 1:7)23Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си. (Ru 1:17)24Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен. (2Sa 7:11; 2Sa 7:13; 1Ch 22:10)25И така, цар Соломон прати Ваная, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.26А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. (Jos 21:18; 1Sa 22:20; 1Sa 22:23; 1Sa 23:6; 2Sa 15:24; 2Sa 15:29)27Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом. (1Sa 2:31)28А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника. (1Ki 1:7; 1Ki 1:50)29И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ваная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.30И така, Ваная отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ваная извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.31А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. (Ex 21:14; Nu 35:33; De 19:13; De 21:8; De 21:9)32ГОСПОД ще върне пролятата от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, израилския военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. (Jud 9:24; Jud 9:57; 2Sa 3:22; 2Sa 20:10; 2Ch 21:13; Ps 7:16)33Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека. (2Sa 3:29; Pr 25:5)34Тогава Ваная, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.35Вместо него царят постави свещеник Садок. (Nu 25:11; 1Sa 2:35; 1Ki 2:27; 1Ch 6:53; 1Ch 24:3)36Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде; (2Sa 16:5; 1Ki 2:8)37защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава. (Le 20:9; Jos 2:19; 2Sa 1:16; 2Sa 15:23)38Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.39След три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет. (1Sa 27:2)40Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?43Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох?44Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава; (2Sa 16:5; Ps 7:16; Eze 17:19)45а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века. (Pr 25:5)46Тогава царят заповяда на Ваная, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка. (1Ki 2:12; 2Ch 1:1)