3 Царе 19:17 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

На планината Хорив

1 Ахаав съобщи на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всички пророци. (3 Цар 18:40) 2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако утре около този час не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях. (Рут 1:17; 3 Цар 20:10; 4 Цар 6:31)

Рут 1:173 Цар 20:104 Цар 6:31

3 А като чу това^[1], Илия стана и отиде да спасява живота си. И като дойде във Вирсавее Юдов, остави слугата си там. 4 А той самият отиде на еднодневен път в пустинята и спря, и седна под една хвойна. И поиска за себе си да умре, като каза: Стига сега, ГОСПОДИ. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. (Чис 11:15; Йона 4:3; Йона 4:8)

Чис 11:15Йона 4:3Йона 4:8

5 Тогава легна и заспа под хвойната. По-късно ангел се допря до него и му каза: Стани, яж. 6 Илия погледна и видя, че до главата му имаше пита, печена на жарава, и стомна с вода. И Илия яде, пи и пак легна. 7 А ангелът ГОСПОДЕН дойде втори път и се допря до него, като му каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб. 8 И той стана, яде и пи и със силата от онова ястие пътува четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. (Изх 3:1; Изх 34:28; Вт 9:9; Вт 9:18; Мт 4:2)

Изх 3:1Изх 34:28Вт 9:9Вт 9:18Мт 4:2

9 Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: Какво правиш тук, Илия? 10 А той отговори: Аз съм бил много ревнив за ГОСПОДА, Бога на Силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. (Чис 25:11; Чис 25:13; 3 Цар 18:4; 3 Цар 18:22; Пс 69:9; Рим 11:3)

Чис 25:11Чис 25:133 Цар 18:43 Цар 18:22Пс 69:9Рим 11:3

11 Тогава ГОСПОД му каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И, ето, ГОСПОД минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението. (Изх 24:12; Ез 1:4; Ез 37:7)

Изх 24:12Ез 1:4Ез 37:7

12 А след земетресението – огън, но ГОСПОД не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас. 13 Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, към него дойде глас, който каза: Какво правиш тук, Илия? (Изх 3:6; 3 Цар 19:9; Ис 6:2)

Изх 3:63 Цар 19:9Ис 6:2

14 А той отвърна: Аз съм бил много ревнив за ГОСПОДА, Бога на силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. (3 Цар 19:10) 15 Но ГОСПОД му каза: Иди, върни се по пътя през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия; (4 Цар 8:12; 4 Цар 8:13) 16 Ииуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израил. А Елисей, Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб. (4 Цар 9:1; Лк 4:27) 17 И ще стане така, че който се избави от Азаиловия меч, него Ииуй ще убие. А който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие. (4 Цар 8:12; 4 Цар 9:14; 4 Цар 10:6; 4 Цар 13:3; Ос 6:5)

4 Цар 8:124 Цар 9:144 Цар 10:64 Цар 13:3Ос 6:5

18 Оставил съм Си обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали. (Ос 13:2; Рим 11:4)

Призоваването на Елисей

19 И така, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; а самият той беше с дванадесетата. Илия отиде при него и хвърли кожуха си върху него. 20 А той остави воловете, затича се след Илия и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си и тогава ще те последвам. А Илия му отговори: Иди, върни се, какво съм ти сторил? (Мт 8:21; Мт 8:22; Лк 9:61; Лк 9:62)

Мт 8:21Мт 8:22Лк 9:61Лк 9:62

21 И Елисей се върна, взе двойката волове и ги закла, а с дървените прибори на воловете опече месото им, даде на народа и те ядоха. Тогава стана, последва Илия и му слугуваше. (2 Цар 24:22)