2 Царе 2:8 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Помазване на Давид за цар над Юдея

1 След това Давид се допита до ГОСПОДА с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И ГОСПОД му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон. (Съд 1:1; 1 Цар 23:2; 1 Цар 23:4; 1 Цар 23:9; 1 Цар 30:7; 1 Цар 30:8; 1 Цар 30:31; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:1; 2 Цар 5:3; 3 Цар 2:11)

Съд 1:11 Цар 23:21 Цар 23:41 Цар 23:91 Цар 30:71 Цар 30:81 Цар 30:312 Цар 2:112 Цар 5:12 Цар 5:33 Цар 2:11

2 И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1 Цар 30:5) 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове. (1 Цар 27:2; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:1; 1 Лет 12:1)

1 Цар 27:21 Цар 27:31 Цар 30:11 Лет 12:1

4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул. (1 Цар 31:11; 1 Цар 31:13; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:5)

1 Цар 31:111 Цар 31:132 Цар 2:112 Цар 5:5

5 Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от ГОСПОДА затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте. (Рут 2:20; Рут 3:10; Пс 115:15)

Рут 2:20Рут 3:10Пс 115:15

6 Сега ГОСПОД нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това. (2 Тим 1:16; 2 Тим 1:18)

2 Тим 1:162 Тим 1:18

7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.

Война между Юдея и Израил

8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим, (1 Цар 14:50) 9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил 10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува две години); но Юдовият дом последва Давид. 11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца. (2 Цар 5:5; 3 Цар 2:11) 12 И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. (И Н 18:25) 13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. (Ер 41:12) 14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат. 15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги. 16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим^[1], което е в Гаваон. 17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги. 18 И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо^[2] като полска сърна. (1 Лет 2:16; 1 Лет 12:8; Пс 18:33; П П 2:17; П П 8:14)

1 Лет 2:161 Лет 12:8Пс 18:33П П 2:17П П 8:14

19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир. 20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. 22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето? 23 Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха. (2 Цар 3:27; 2 Цар 4:6; 2 Цар 20:10)

2 Цар 3:272 Цар 4:62 Цар 20:10

24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня. 25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си? 27 А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си. (2 Цар 2:14; Пр 17:14) 28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече. 29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим. 30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. 31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже. 32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.