1Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра: (Ro 1:12; 2Co 4:13; Eph 4:5; Tit 1:4)2Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ. (Da 4:1; Da 6:25; 1Pe 1:2; Jud 1:2)3Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила, (Joh 17:3; Ro 8:30; 1Th 2:12; 1Th 4:7; 2Th 2:14; 2Ti 1:9; 1Pe 2:9; 1Pe 3:9; 2Pe 3:18)4чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света; (2Co 3:18; 2Co 7:1; Eph 4:24; Heb 12:10; 2Pe 2:18; 2Pe 2:20; 1Jo 3:1)5поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, (2Pe 3:18)6към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,7към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов. (Joh 3:16; Ga 6:10; 1Th 3:12; 1Th 5:15; 1Jo 4:21)8Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. (Joh 15:2; Tit 3:14)9Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. (Heb 9:14; 1Jo 1:9)10Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите това, никога няма да отпаднете. (2Pe 3:17; 1Jo 3:19)11Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.12Затова винаги ще бъда готов да ви напомням за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сте приели. (Ro 15:14; Ro 15:15; Php 3:1; 1Pe 5:12; 2Pe 3:1; 2Pe 3:17; 1Jo 2:21; Jud 1:5)13И мисля, че е правилно, докато съм в тази телесна хижа[1], да ви подтиквам чрез напомняне; (2Co 5:1; 2Co 5:4; 2Pe 3:1)14понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. (De 31:14; Joh 21:18; Joh 21:19; 2Ti 4:6)15Даже ще се постарая, така че вие и след смъртта ми да можете винаги да помните тези работи.
Свидетелството на пророците и апостолите
16Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. (Mt 17:1; Mt 17:2; Mr 9:2; Lu 9:32; Joh 1:14; 1Co 1:17; 1Co 2:1; 1Co 2:4; 1Co 2:13; 2Co 2:17; 2Co 4:2; 1Jo 1:1; 1Jo 4:14)17Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Mt 3:17; Mt 17:5; Mr 1:11; Mr 9:7; Lu 3:22; Lu 9:35)18И самите ние чухме този глас да идва от небето, когато бяхме с Него на святата планина. (Ex 3:1; Ex 3:5; Jos 5:15; Mt 17:6)19И така, пророческото слово става още по-достоверно за нас; и вие добре правите, че внимавате в него като в светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви. (Ps 119:105; Joh 5:35; 2Co 4:4; 2Co 4:6; Re 2:28; Re 22:16)20И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля;21защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух. (2Sa 23:2; Lu 1:70; Ac 1:16; Ac 3:18; 2Ti 3:16; 1Pe 1:10; 1Pe 1:11)