2 Летописи 20

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Войната с едомците и краят на Йосафатовото царуване

1 След това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат. 

2 Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади). (Бит 14:7; И Н 15:62) 

3 А Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по цяла Юдея. (2 Лет 19:3; Езд 8:21; Ер 36:9; Йона 3:5) 

4 И юдеите се събраха, за да искат помощ от ГОСПОДА; дори от всички юдейски градове дойдоха да търсят ГОСПОДА. 

5 Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза: 

6 ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе? (Вт 4:39; И Н 2:11; 3 Цар 8:23; 1 Лет 29:12; Пс 47:2; Пс 47:8; Пс 62:11; Дан 4:17; Дан 4:25; Дан 4:32; Мт 6:9; Мт 6:13) 

7 Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израил и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам? (Бит 17:7; Изх 6:7; Пс 44:2; Ис 41:8; Як 2:23) 

8 И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха: 

9 Ако ни връхлети зло – меч, възмездие, мор или глад – и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. (3 Цар 8:33; 3 Цар 8:37; 2 Лет 6:20; 2 Лет 6:28) 

10 И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израил да ги нападне, когато идваха от египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха – (Чис 20:21; Вт 2:4; Вт 2:9; Вт 2:19) 

11 ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. (Пс 83:12) 

12 Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб. (1 Цар 3:13; Пс 25:15; Пс 121:1; Пс 121:2; Пс 123:1; Пс 123:2; Пс 141:8) 

13 А цяла Юдея стоеше пред ГОСПОДА с домовете си, жените си и синовете си. 

14 Тогава сред събранието ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син (а Захария беше син на Веная, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза: (Чис 11:25; Чис 11:26; Чис 24:2; 2 Лет 15:1; 2 Лет 24:20) 

15 Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва ГОСПОД на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий. (Изх 14:13; Изх 14:14; Вт 1:29; Вт 1:30; Вт 31:6; Вт 31:8; 2 Лет 32:7) 

16 Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил. 

17 Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от ГОСПОДА за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото ГОСПОД е с вас. (Изх 14:13; Изх 14:14; Чис 14:9; 2 Лет 15:2; 2 Лет 32:8) 

18 Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА и Му се поклониха. (Изх 4:31) 

19 А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог. 

20 И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех. (Ис 7:9) 

21 Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на ГОСПОДА и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е до века. (1 Лет 16:29; 1 Лет 16:34; 1 Лет 16:41; 2 Лет 5:13; 2 Лет 7:3; 2 Лет 7:6; Пс 136:1) 

22 И когато започнаха да пеят и да хвалят, ГОСПОД постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени. (Съд 7:22; 1 Цар 14:20) 

23 Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят. 

24 А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил. 

25 И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много. 

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха ГОСПОДА; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес. 

27 Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже ГОСПОД ги беше развеселил с поражението на неприятелите им. (Неем 12:43) 

28 Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до ГОСПОДНИЯ дом. 

29 И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД воювал против неприятелите на Израил. (2 Лет 17:10) 

30 И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде. (2 Лет 15:15; Йов 34:29) 

31 Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея. (3 Цар 22:41) 

32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. 

33 Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си. (2 Лет 12:14; 2 Лет 17:6; 2 Лет 19:3) 

34 А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на израилските царе. (3 Цар 16:1; 3 Цар 16:7) 

35 А след това юдейският цар Йосафат се сдружи с израилския цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. (3 Цар 22:49; 3 Цар 22:50) 

36 Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер. 

37 Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис. (3 Цар 22:49; 2 Лет 9:21) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание