Войната с едомците и краят на Йосафатовото царуване
1След това моавците и амонците и с тях някои от маонците[1] дойдоха да воюват против Йосафат.2Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади). (Ge 14:7; Jos 15:62)3А Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по цяла Юдея. (2Ch 19:3; Ezr 8:21; Jer 36:9; Jon 3:5)4И юдеите се събраха, за да искат помощ от ГОСПОДА; дори от всички юдейски градове дойдоха да търсят ГОСПОДА.5Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:6ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе? (De 4:39; Jos 2:11; 1Ki 8:23; 1Ch 29:12; Ps 47:2; Ps 47:8; Ps 62:11; Da 4:17; Da 4:25; Da 4:32; Mt 6:9; Mt 6:13)7Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израил и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам? (Ge 17:7; Ex 6:7; Ps 44:2; Isa 41:8; Jas 2:23)8И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:9Ако ни връхлети зло – меч, възмездие, мор или глад – и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. (1Ki 8:33; 1Ki 8:37; 2Ch 6:20; 2Ch 6:28)10И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израил да ги нападне, когато идваха от египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха – (Nu 20:21; De 2:4; De 2:9; De 2:19)11ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. (Ps 83:12)12Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб. (1Sa 3:13; Ps 25:15; Ps 121:1; Ps 121:2; Ps 123:1; Ps 123:2; Ps 141:8)13А цяла Юдея стоеше пред ГОСПОДА с домовете си, жените си и синовете си.14Тогава сред събранието ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син (а Захария беше син на Веная, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза: (Nu 11:25; Nu 11:26; Nu 24:2; 2Ch 15:1; 2Ch 24:20)15Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва ГОСПОД на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий. (Ex 14:13; Ex 14:14; De 1:29; De 1:30; De 31:6; De 31:8; 2Ch 32:7)16Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.17Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от ГОСПОДА за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото ГОСПОД е с вас. (Ex 14:13; Ex 14:14; Nu 14:9; 2Ch 15:2; 2Ch 32:8)18Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА и Му се поклониха. (Ex 4:31)19А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.20И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех. (Isa 7:9)21Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на ГОСПОДА и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е до века. (1Ch 16:29; 1Ch 16:34; 1Ch 16:41; 2Ch 5:13; 2Ch 7:3; 2Ch 7:6; Ps 136:1)22И когато започнаха да пеят и да хвалят, ГОСПОД постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени. (Jud 7:22; 1Sa 14:20)23Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.24А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.25И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.26А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха ГОСПОДА; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.27Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже ГОСПОД ги беше развеселил с поражението на неприятелите им. (Ne 12:43)28Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до ГОСПОДНИЯ дом.29И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД воювал против неприятелите на Израил. (2Ch 17:10)30И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде. (2Ch 15:15; Job 34:29)31Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея. (1Ki 22:41)32Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА.33Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си. (2Ch 12:14; 2Ch 17:6; 2Ch 19:3)34А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на израилските царе. (1Ki 16:1; 1Ki 16:7)35А след това юдейският цар Йосафат се сдружи с израилския цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. (1Ki 22:49; 1Ki 22:50)36Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.37Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис. (1Ki 22:49; 2Ch 9:21)