1При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,2че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. (Mr 12:44; Ro 12:8)3Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,4като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване[1], дано да участват и те в служението на светиите. (Ac 11:29; Ac 24:17; Ro 15:25; Ro 15:26; 1Co 16:1; 1Co 16:3; 1Co 16:4; 2Co 9:1)5И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;6така че помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал. (2Co 8:17; 2Co 12:18)7И така, както изобилвате във всяко нещо – във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. (1Co 1:5; 1Co 12:8; 2Co 9:8)8Не казвам това като по заповед, а за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. (1Co 7:6)9Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. (Mt 8:20; Lu 2:7; Lu 9:58; Joh 1:16; Php 2:6; Php 2:7)10И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело, (Pr 19:17; Mt 10:42; 1Co 7:25; 1Co 9:4; 1Ti 6:18; 1Ti 6:19; Heb 13:16)11да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.12Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма. (Mr 12:43; Mr 12:44; Lu 21:3)13Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени;14но да има равенство, така че вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство,15според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“ (Ex 16:18)
Изпращането на Тит в Коринт
16Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние;17защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно. (2Co 8:6)18Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всички църкви; (2Co 12:18)19и не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие, (1Co 16:3; 1Co 16:4; 2Co 4:15)20като избягваме това някой да ни упрекне относно този щедър подарък, който е поверен на нашето служение,21понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците. (Pr 3:4; Ro 12:17; Php 4:8; 1Pe 2:12)22Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас.23Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христос. (Php 2:25)24И така, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за основателността на нашата похвала с вас. (2Co 7:14; 2Co 9:2)