2 Коринтяни 10:17 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Апостолът в защита на своето служение

1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, – (Рим 12:1; 2 Кор 10:10; 2 Кор 12:5; 2 Кор 12:7; 2 Кор 12:9)

Рим 12:12 Кор 10:102 Кор 12:52 Кор 12:72 Кор 12:9

2 моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме^[1] по плът. (1 Кор 4:21; 2 Кор 2:17; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10)

1 Кор 4:212 Кор 2:172 Кор 13:22 Кор 13:10

3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. (Еф 6:13; 1 Сол 5:8) 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. (Ер 1:10; Д А 7:22; 1 Кор 2:5; 2 Кор 6:7; 2 Кор 13:3; 2 Кор 13:4; Еф 6:13; 1 Тим 1:18; 2 Тим 2:3)

Ер 1:10Д А 7:221 Кор 2:52 Кор 6:72 Кор 13:32 Кор 13:4Еф 6:131 Тим 1:182 Тим 2:3

5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. (1 Кор 1:19; 1 Кор 3:19)

1 Кор 1:191 Кор 3:19

6 И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. (2 Кор 2:9; 2 Кор 7:15; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10)

2 Кор 2:92 Кор 7:152 Кор 13:22 Кор 13:10

7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови. (Йн 7:24; 1 Кор 3:23; 1 Кор 9:1; 1 Кор 14:37; 2 Кор 5:12; 2 Кор 11:18; 2 Кор 11:23; 1 Йн 4:6)

Йн 7:241 Кор 3:231 Кор 9:11 Кор 14:372 Кор 5:122 Кор 11:182 Кор 11:231 Йн 4:6

8 Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил. (2 Кор 7:14; 2 Кор 12:6; 2 Кор 13:10)

2 Кор 7:142 Кор 12:62 Кор 13:10

9 Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си. 10 Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно. (1 Кор 1:17; 1 Кор 2:1; 1 Кор 2:3; 1 Кор 2:4; 2 Кор 10:1; 2 Кор 11:6; 2 Кор 12:5; 2 Кор 12:7; 2 Кор 12:9)

1 Кор 1:171 Кор 2:11 Кор 2:31 Кор 2:42 Кор 10:12 Кор 11:62 Кор 12:52 Кор 12:72 Кор 12:9

11 Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас. 12 Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. (2 Кор 3:1; 2 Кор 5:12)

2 Кор 3:12 Кор 5:12

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. (2 Кор 10:15; 2 Кор 12:5)

2 Кор 10:152 Кор 12:5

14 Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. (1 Кор 3:5; 1 Кор 3:10; 1 Кор 4:15; 1 Кор 9:1)

1 Кор 3:51 Кор 3:101 Кор 4:151 Кор 9:1

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного, (Рим 15:20) 16 така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област. 17 А който се хвали, с Господа да се хвали. (Ис 65:16; Ер 9:24; 1 Кор 1:31)

Ис 65:16Ер 9:241 Кор 1:31

18 Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва. (Пр 27:2; Рим 2:29; 1 Кор 4:5)

Пр 27:2Рим 2:291 Кор 4:5