1А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на ГОСПОДА пред Илий, слово от ГОСПОДА беше рядкост и нямаше явно видение. (1Sa 2:11; 1Sa 3:21; Ps 74:9; Am 8:11)2В онова време, когато Илий лежеше на мястото си (а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда) (Ge 27:1; Ge 48:10; 1Sa 2:22; 1Sa 4:15)3и Божият светилник не беше още изгаснал в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег, а Самуил си беше легнал, (Ex 27:21; Le 24:3; 1Sa 1:9; 2Ch 13:11)4ГОСПОД повика Самуил. А той отговори: Ето ме.5И се завтече при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отвърна: Не съм те викал; върни се и си легни. И Самуил отиде и си легна.6А ГОСПОД извика още веднъж: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, сине мой; върни се и си легни.7Самуил не познаваше още ГОСПОДА и слово от ГОСПОДА не му се беше откривало. (Ac 19:2)8И ГОСПОД повика Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? Тогава Илий разбра, че ГОСПОД е повикал детето.9Затова Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и си легна.10И ГОСПОД дойде и застана, и извика, както преди това: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил отговори: Говори, защото слугата Ти слуша.11Тогава ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. (2Ki 21:12; Jer 19:3)12В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша. (1Sa 2:30; 1Sa 2:36)13Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря. (1Sa 2:12; 1Sa 2:17; 1Sa 2:22; 1Sa 2:23; 1Sa 2:25; 1Sa 2:29; Eze 7:3; Eze 18:30)14Затова се заклех относно Илийевия дом, че беззаконието на Илийевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос. (Nu 15:30; Nu 15:31; Isa 22:14)15А Самуил лежа до сутринта и после отвори вратата на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже за видението на Илий.16Обаче Илий повика Самуил и каза: Самуиле! Сине мой! А той отговори: Ето ме.17Илий попита: Какво слово ти говори ГОСПОД? Не го крий от мене, моля. Така да ти направи Бог – да! – и повече да прибави, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. (Ru 1:17)18Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И Илий каза: Той е ГОСПОД; нека стори каквото Му е угодно. (Job 1:21; Job 2:10; Ps 39:9; Isa 39:8)19А Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и ГОСПОД не остави неизпълнена нито една от неговите думи. (Ge 39:2; Ge 39:21; Ge 39:23; 1Sa 2:21; 1Sa 9:6)20И целият Израил от Дан до Вир-савее разбра, че Самуил беше потвърден[1] за ГОСПОДЕН пророк. (Jud 20:1)21И ГОСПОД пак се явяваше в Сило; защото ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез слово от Себе Си. И Самуиловите думи се разнасяха[2] по целия Израил. (1Sa 3:1; 1Sa 3:4)