1 Thessalonians 2

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Дейността на апостола в Солун

1 Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен; (1Th 1:5; 1Th 1:9) 

2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба. (Ac 16:22; Ac 17:2; Php 1:30; Col 2:1; 1Th 1:5) 

3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство; (2Co 2:17; 2Co 7:2; 1Th 2:5; 2Pe 1:16) 

4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. (Pr 17:3; Jer 17:10; Ro 8:27; 1Co 7:25; 1Co 9:17; Ga 1:10; Ga 2:7; 1Ti 1:11; 1Ti 1:12; Tit 1:3) 

5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел); (Ac 20:23; Ro 1:9; 2Co 2:17; 2Co 4:2; 2Co 7:2; 2Co 12:17) 

6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), (Joh 5:41; Joh 5:44; Joh 12:43; 1Co 9:1; 1Co 9:2; 1Co 9:4; 1Co 9:12; 1Co 9:18; 2Co 10:1; 2Co 10:2; 2Co 10:10; 2Co 10:11; 2Co 11:9; 2Co 12:13; 2Co 12:14; 2Co 13:10; 2Th 3:8; 2Th 3:9; 1Ti 5:17; Phm 1:8; Phm 1:9) 

7 а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си. (1Co 2:3; 1Co 9:22; 2Co 13:4; 2Ti 2:24) 

8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. (Ro 1:11; Ro 15:29; 2Co 12:15) 

9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. (Ac 18:3; Ac 20:34; 1Co 4:12; 2Co 11:9; 2Co 12:13; 2Co 12:14; 2Th 3:8) 

10 Свидетели сте вие и Бог как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите, (2Co 7:2; 1Th 1:5; 2Th 3:7) 

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си, 

12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. (1Co 1:9; Eph 4:1; Php 1:27; Col 1:10; 1Th 4:1; 1Th 5:24; 2Th 2:14; 2Ti 1:9) 

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите. (Mt 10:40; Ga 4:14; 1Th 1:3; 2Pe 3:2) 

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите, (Ac 17:5; Ac 17:13; Ga 1:22; Heb 10:33; Heb 10:34) 

15 които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни, (Es 3:8; Mt 5:12; Mt 23:34; Mt 23:37; Lu 13:33; Lu 13:34; Ac 2:23; Ac 3:15; Ac 5:30; Ac 7:52) 

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. (Ge 15:16; Mt 23:32; Mt 24:6; Mt 24:14; Lu 11:52; Ac 13:50; Ac 14:5; Ac 14:19; Ac 17:5; Ac 17:13; Ac 18:12; Ac 19:9; Ac 22:21; Ac 22:22) 

Апостолът желае да посети солунската църква

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. (1Co 5:3; Col 2:5; 1Th 3:10) 

18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи. (Ro 1:13; Ro 15:22) 

19 Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? (Pr 16:31; 1Co 15:23; 2Co 1:14; Php 2:16; Php 4:1; 1Th 3:13; Re 1:7; Re 22:12) 

20 Защото вие сте наша слава и радост. (Php 4:1) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание