1Когато някой от вас има нещо против друг, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?2Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща? (Da 7:22; Mt 19:28; Lu 22:30; Re 2:26; Re 3:21; Re 20:4)3Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи. (2Pe 2:4; Jud 1:6)4Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се смятат за нищо? (1Co 5:12)5Казвам това, за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,6а брат с брат се съди, и то пред невярващите?7Даже преди всичко е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени? (Pr 20:22; Mt 5:39; Mt 5:40; Lu 6:29; Ro 12:17; Ro 12:19; 1Th 5:15)8А, напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя. (1Th 4:6)9Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, (Ga 5:21; Eph 5:5; 1Ti 1:9; Heb 12:14; Heb 13:4; Re 22:15)10нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.11И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог. (1Co 1:30; 1Co 12:2; Eph 2:2; Eph 4:22; Eph 5:8; Col 3:7; Tit 3:3; Heb 10:22)